- В село с много петли късно съмва.
- Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази.
- Жената си който бие, главата си бие.
- Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил.
- Качил се глупакът на кон и се помислил за господар.
- Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките.
- Мързеливият гяур става монах, мързеливият мюсюлманин — дервиш.
- Лудият и богатият каквото си щат, това правят.
- На богаташа и петелът му снася.
- На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат.
- Огънят изгаря ръката ти, жената — живота ти.
- Парите пари печелят, юнакът лозе копа.
- Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг.
- Ръката, която не можеш да извиеш, я целуваш.
- Този, който яде, когато стомахът му е пълен, си копае гроба със зъби.
- Умряло магаре от вълци се не плаши.
- Майката се познава, а бащите са 50.
- Няма спасение от смъртта.
- Криво да седим, право да съдим.
- От стар враг приятел не става.
- Когато готвиш месо, не трябва да спиш.
- Има и от лошото, по-лошо.
- На самотната птица Аллах сам вие гнездо.
- Докато не падне нощта, звездите не се виждат.
- Душата не старее.
- Интереса клати феса.
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Турски пословици и поговорки
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар