сряда, 11 февруари 2009 г.

Dream....

Ще те създам от нищото - за да те има, за да покълне шанс да те намеря и да не бродя все сама - безспирно търсеща и с болка скрита, че не открих те из света голям!

От вятъра ще взема устрема и ще го превърна в цел на твоя път!

От цветето ще взема нежността, финеса му и ще ги вплета омайно в твоята душа!

От водните стихии силата ще взема, за да ти дам и мощ, и дързост, и каприз...

От огъня ще заредя сърцето ти, за да познаеш знойни страсти и да си огнище с неугасваща жарава за душата ми, премръзнала от дългото пътуване между сърцата ледени, с които ми е съдено деня си да деля и нощите - тъй страшни, тъй самотни всеки път!

От Ангелите ще поискам светлина пулсираща в кръвта ти тайно да втъкат...

А пък звездите ще помоля с вихрени енергии плътта ти огнена да заредят.

Накрая ще помоля Господа да одобри мечтата ми и дух да ти даде, и плът! Да вдъхне в теб и част от Себе си и да те изпрати нейде в моя път...


източник

На пазар....;)

Искам зрънце щастие, късче обич и частичка вдъхновение.

Искам камъче от Луната и пудра със звезден прашец.

Искам препълнена чаша с красиви емоции. И бутилка отлежали топли чувства с реколта „Щастливо безвремие" и производител „Лудо сърце".

Искам звездна нощ, нежен бриз, шумящо море и горещ пясък в пакетче. И голяма опаковка сбъднати мечти!

Искам един стек силни прегръдки. Не, нека да са два. И от целувките в специална опаковка.

Искам и бурканче усещания от боси крака по росна пролетна трева в ранна майска утрин.

Ако може и комплект неповторими изгреви и романтични залези. А като допълнение - спиращи дъха мигове и главозамайващ водовъртеж от неочаквани случки в тенджера под налягане.

Искам замразено забавление и течни слънчеви лъчи. Моля, може ли и две-три щипки истинско приятелство на прах. И накрая - една капка любовKiss

Как ще платя? Ще ти върна всичко двойно. И без това пазарувам за двама ниTongue out


източник

Послание.....

...Поглеждам навън...
...Дъждовните капки-думите на дъжда, кротко, мъдро се сипят...
Говорят, разказват...На моменти - настойчиво, а след което пък - почти приспивно.

...Излизам навън...
...Изпитвам необходимост да почувствам, да приема вътре в себе си разговора с дъжда...Да вървя и да слушам...

Влизам в неговите обятия..........Вървя, а дъждовните думи се сипят върху мен...

...Ето, че една капка се уголемява!...Прилича ми на стъклена сфера, в която ей сега ще се завъртят онези, веселите човечета...

Но това, което съзирам в нея, прилича на храм...Ами, да! Животът ми е храм...А аз съм само едно стръкче, напукало асфалта...

Вървя...Капки-сфери валят...

Ето го и дървото, което всяка сутрин ми дава сила. Прегръщам го и то ме учи на мъдрост, на любов, извисявайки се високо, високо...То е тайната ми връзка с бог...

Ето я и птицата, в която често се превръщам... За да слушам дъха на скалата, растежа на тревата...

Тук са и деветте планини, през които преминах, за да открия едно изречение за време...Което пък ми подари зрелите минути...

Дъждовни фрески валят...между "вече" и "още"...
Вдишвам дъжда...Усещам се лека, дъждовна..., толкова, колкото...

Разтварям се в дъждовното послание..., различно за всеки, безценно за всеки...
Приехте ли вашето послание от дъжда?...:)

източник

Приказката на вятъра

Снощи чух вятърът да говори. Заровен в клоните на стария орех. Люлееха се в тъмнината, свистяха. А между клоните блещукаха звездите. В далечината се мержелееха светлините на града. Облаци чертаеха ефирни пътеки в небето, и рисуваха ангелски крила…
А вятърът говореше. За миг замлъкваше, и после пак…Простенваше. Звучеше ядосан.
Защо си ядосан, ветре? – попитах го.
Ще ти кажа защо…
И почна да разказва една приказка.
Приказка за Силата. Онази Сила, която хората отдавна имали. Хората от древните светове, които живели далеч от нашия свят…
И тези хора можели да бъдат каквито поискат..защото Силата била с тях, и в тях. Защото те от Силата били сътворени. И били господари над света. Великолепни хора. И имали всичко, което обичали и което пожелаели…и били щастливи, защото нищо не им липсвало.
Но един ден някой решил, че не е добре хората да имат Силата и да бъдат господари над земята…
И решил да им отнеме всичко това, което ги правело да бъдат щастливи.
Изработил едно огледало. Интересно огледало било – криво огледало. То пречупвало всичко, и красивото почвало да изглежда грозно, Силата се превръщала в слабост, а Любовта – в омраза…
И това огледало имало още едно особено свойство – то можело да накара хората да забравят кои са и да виждат себе си като роби в една страна, която се наричала Тъмната страна.
Но повечето хора не желаели да погледнат през огледалото, защото усещали, че то не им показва истината.
Тогава онзи, който изработил огледалото (вятърът така и не ми каза името му), решил да принуди всички хора да погледнат през неговото огледало.
Един ден се качил на една висока планина и счупил огледалото…на милиони малки парченца. Толкова малки, че били като прашинки. Разхвърчали се във въздуха…И попаднали в очите на хората.
Оттогава хората носят в очите си по едно малко късче от кривото огледало. Затова страдат и до днес – защото всичко, което виждат с очите си, бива изкривено. Нищо в света на хората вече не било както преди. И те страдат много…заради загубата на всичко, което обичат…И живеят в Тъмната страна, в безсилие и агония, от робството си…
Тук вятърът утихна.
И какво, така ли свършва приказката?-запитах след минута мълчание.
Не, не е свършила още. Но краят й ще го измислите вие – хората!
Ами то така изглежда безнадеждно, щом всичко обично сме загубили, значи това е краят.
Може да е, ако така поискате. Тогава ще е краят.
Но аз ще ти подскажа малко…
Нищо от това, което обичате, не е изгубено. Нито Силата, нито Любовта…само така изглежда! Защото, знаеш, очите ви са пълни с парченца от кривото огледало. А то прави истината да изглежда като лъжа, а лъжата като истина…
И това ви носи непрестанна болка и объркване, и отчаяние…
Да, вярно е. Но как да извадим тези парченца от очите си?
Няма начин. Не можете да ги извадите. Може би вече са се сраснали с очите ви…просто са част от тях…
И какво, значи сме обречени цял живот да живеем с лъжи и да се лутаме объркани?
И това пак вие можете да го решите.
Но как, нали нямаме избор, щом не можем да се отървем от проклетото огледало?!

Тогава просто затворете очите си и спрете да ги ползвате! Започнете да ползвате сърцата си, вместо очите си, защото до тях кривото огледало няма достъп. Само че вие сте отвикнали да ползвате сърцата си! Много отдавна сте ги приспали и сте забравили за тях!
Сега, след като разбра с какво са пълни очите ви, остава да разбереш с какво са пълни сърцата ви.
Ще ми кажеш ли?
Но аз вече ти казах! Помниш ли с какво започнах приказката си? Кое беше първото, което чу?
Сила – това чух.
Да, Сила! Сега сама избери как да завърши приказката.
Можеш ли?
Мога, да!
Хората спрели да ползват очите си и се научили да слушат сърцата си. Това го умеели някога, отдавна, преди кривото огледало да се появи в техния свят. И в сърцата си откривали прекрасни светове…откривали безбрежни морета, необятни мечти, за които били забравили, и заедно със Силата претворявали мечтите си в реалност…И всичката красота на Всемира откривали, за която били отдавна слепи…И най-нежните цветя, защото самите им сърца били като цветя, с божествен аромат…
А един ден открили Небесната роса, която била вълшебна. Една капка от нея можела да умие очите на всички хора, и превръщайки се в сълза, да извади от очите им парченцата от кривото огледало.
И да видят всичко това, което е било някога, в началото…да видят, че и сега е същото! И да бъдат пак щастливи, както някога…
Хей, ветре! Ти нали каза, че не могат да бъдат излекувани очите ни?! А виж какво стана в края на приказката!
Да, но аз казах още, че вие, хората, ще решите как да завърши приказката.
Ти избра хубав край!
Мислиш ли, ветре? Не знам защо, но ми се струва, че този край…май по-скоро ми звучи като ново начало…
Това щях и аз да кажа! – изшумоли вятърът за последно, като че искаше да си вземе довиждане с мен, и тъкмо се приготви да отлети нанякъде, а аз го запитах:
За къде бързаш, остани още да ми разказваш!
За къде бързам ли? Ще ти кажа: искам да разкажа приказката си на още хора. Със сигурност има още много такива като тебе, които ще искат да я чуят!
Разбира се! Извиках радостна и му кимнах за довиждане…
Бързай, ветре, разкажи я на целия свят тази приказка!
Но вятърът вече беше отлетял, не чу последните ми думи, нито видя как му махах за довиждане…
Клоните на стария орех утихнаха. А звездите продължаваха да блещукат в тях, като перли, накичени по дървото…Беше красива звездна нощ!


Върви напред

Живял някога дървар, който бил много беден. Той едва свързвал двата края с парите, припечелени от продажбата на дърва, които носел в града от близката гора.
Веднъж синясин, минаващ наблизо, го видял, докато работи и го посъветвал да влезе по-навътре в гората, с думите:
- Върви напред, върви напред!
Дърварят послушал съвета и навлязъл в гората, като вървял напред, докато не стигнал до едно сандалово дърво. Той много се зарадвал на тази находка, отсякъл дървото и като взел със себе си толкова, колкото можел да носи, го продал на пазара на добра цена. След това се удивил защо добрият санясин не му казал, че в гората има сандалово дърво, а просто го посъветвал да върви напред.
На следващият ден, като стигнал до отсеченото дърво, той продължил напред и намерил медни залежи. Взел със себе си толкова мед, колкото можел да носи и като я продал на пазара спечелил още повече пари. На другият ден влязъл още по-навътре в гората и се натъкнал на сребърни залежи. После намерил злато, след това елмази и накрая се сдобил с голямо богатство.
Именно такова е положението на човека, които се стреми към истинското знание; ако не се спре в своето движение, след като е постигнал някакви свръх естествени сили, то в края на краищата ще намери богатството на вечното знание и истина.

За любовта: 10 интересни научни фактa



Някои рационални наблюдения върху ирационалното.


1. Любовта е като да се гледаш в огледалото.

Изглежда, всички ние имаме нещо общо с Нарцис – митичният младеж, който се влюбил в собственото си отражение. Учени от университета на Ливърпул скоро са стигнали до заключение, че мозъците ни са благоразположени към лица, които са ни познати. Изследователският екип е накарал повече от 200 участници да разгледат определен брой електронни снимки на човешки лица. Те установили, че хората предпочитат черти, които са им най-познати – независимо дали това са черти от техните собствени лица или на членове на семейството. Това може да обясни често срещания “феномен” на двойки, които си приличат, като че ли са роднини.

2. “Забий го с поглед!”

Друго проучване казва, че когато жена влезе в помещение, тя е смятана за по-атрактивна, ако насочи погледа си директно към определен мъж. Мъжете биха определили същата жена като по-малко желана, ако тя не осъществи силен визуален контакт. В това изследване, проведено в университета в Дартмут, водещият изследовател – Мейлиа Мейсън (Malia Mason) е накарала участниците – мъже, да седнат и да разгледат серия от снимки на модели, “настроени” да гледат към или встрани от участниците. Авторите на изследването са поискали мъжете да оценят привлекателността на всеки модел и са установили, че тези, които са гледали встрани, са изглеждали по-малко атрактивни. Изследователите заключават, че втренчения поглед на жената има силно възбуждащо въздействие и че нашите впечатления се формират в голяма степен от невербалната комуникация, каквато е визуалният контакт. Така че – забийте ги с поглед, дами!

3.Когато видите любовта, ще я разпознаете.

Изследване на университета на Пенсилвания разкрива, че независимо от това какво казват, че търсят в любимия, хората не се нуждаят от много време, прекарано с даден човек или от много информация за него, за да разберат дали това е “the one”. Поведението на търсещите любовта показва, че те разпознават почти моментално “човека”, който ги привлича. Водещият изследовател Роберт Кързбън (Robert Kurzban) и колегите му са проучили данни от повече от 10 000 “търсещи”. Те са установили, че мъжете и жените са оценили потенциалната съвместимост в рамките на секунди от срещата, първоначално чрез визуални знаци като възраст, височина и привлекателност. “Малко e изненадващо, но фактори, които може да смятате, че са наистина важни за хората, като религия, образование, доходи – играят много малка роля при техния избор”, казва Кързбън.

4. Слушайте внимателно!

Следващият път, когато звъннете на потенциален романтичен партньор, обърнете специално внимание на това, как звучи гласа му. Изследователи от университета Албани, Ню Йорк, са провели експеримент със 149 мъже и жени, които е трябвало да оценят серия от записи на гласове по скала от 1 до 10. Изследователите също са събрали информация за сексуалната “история” на хората, чиито гласове записали. Те установили, че гласовете, оценени като най-привлекателни, принадлежат на хора, които са започнали да правят секс от по-ранна възраст, имали са повече сексуални партньори и са били по-склонни към изневяра, отколкото онези, чиито гласове са били по-малко интересни. Така че, имайте предвид, че съблазнителният глас от другата страна на жицата, може да е на човек с богато минало.

5. “Не мога да направя нищо, скъпа, то ми е в гените.”

Вероятно изневярата се дължи и на генетичен компонент, казва професор от отдела за изследване на близнаци в лондонската болница St. Thomas. Това твърдение е базирано на факта, че ако един от близнаците е кръшкач, другият се отклонява от правия път 55% от времето. При другите хора процентът е 23. Тенденцията да останеш верен е компонент на личността, казва ученият, който се управлява както от гени, така и от социални фактори.

6. Това е официално: от любовта откачаме.

За едни тя е причина за спадане на нивото на серотонин в мозъка, което може да ги докара до състояние на обсебеност от любовта. (Нивото на серотонина, химично вещество, което се се произвежда от тялото, е също така ниско при хора с obsessivе-compulsive disorder (OCD) – психично отклонение, характеризиращо се с натрапчиви, обсебващи мисли, които водят до повтарящи се, ритуализирани действия). За други, любовта води до скок в производството на стрес-хормона кортизол, което повишава леко кръвното и причинява безсъние. Последно, учен от университета на Лондон е установил, че когато хората гледат новата си любов, нервните вериги, които обикновено отговарят за социалните преценки, не работят. Извод: любовта ни обсебва, стресира и заслепява. А ние умираме за нея.

7. Защо разбитото сърце боли...

Скорошно изследване на UCLA (University of California, Los Angeles) установява, че психологическата болка от раздяла е истинска, колкото и физическата от нараняване. Две места в мозъка, които реагират на физическата болка, се активират също, когато човек трябва да се справи с душевна болка, каквато е да бъде “зарязан”. Авторите на изследването са използвали магнитно-ядрен резонанс, за да наблюдават мозъчната активност на участниците, които са били поставени при обстоятелства, симулиращи социално отхвърляне. Изследователите вярват, че болката от това, да бъдеш отхвърлен, може да се е развила като мотивираща сила, която да кара хората да търсят социални контакти и взаимодействие, а това е критично за оцеляването на повечето бозайници.

8. Изчервяването е добър знак.

Ако се водим по маймуните, розовите бузи са от критично значение в любовната игра. Учени от Стърлингския университет, Шотландия са открили, че приматите предпочитат “другар в живота” с червено лице. Руменината може да има същото значение и при хората, като изпраща сигнал за добро здраве, смятат учените. Това също би могло да обясни защо жените използват руж.

9. Целувайте по правилата!

Знаехте ли, че има “правилен” начин за целуване? Хората по-често накланят главата си надясно, когато се целуват, отколкото наляво, известява доклад, наскоро публикуван в сп. Nature. Учен от университета в Рур, Германия е анализирал 124 двойки целувачи и установил, че главите на 65% отиват в дясно.

10. Първо среща за питие, вечерята - после.

Изследователи от Ню-Йорксия и Станфордския университети са разкрили, че гладните мъже предпочитат по-тежки жени. Като се “заложили” пред столовата, учените накарали стотици студенти да попълнят въпросници за предпочитанията им за партньор. Мъжете, които попълнили въпросника точно преди да влязат в столовата, описали “идеалната жена” с 6-7 килограма по-тежка, отколкото мъже, интервюирани след като са се нахранили. Между другото, изследователите не са установили същата разлика в предпочитанията на жените. Така че, дами, сами преценявайте кога ще му позволите да яде...

Някога и сега...

В едни далечни (и най-вече приказни) времена, когато рицарите се сражаваха с дракони спасявайки прекрасни принцеси, не съществувала никаква техническа поддръжка за потребителите. Мечовете били ковани от ковачи и, ако рицаря оставал жив, след като некачествения меч се счупвал и не можел да отсече главата на дракона, същия се връщал набивал канчето на ковача, убеждавайки го да зареже ковачницата и да я смени с манастир.

Все пак интересно би било, какво би се случило ако всеки ковач поддържаше цял щат обслужващ персонал. Е да се опитаме да си го представим...

- Отдел техническа поддръжка "Merlin, Inc". С какво мога да ви помогна?
- Вчера си купих Ваш меч...
- Поздравления, Сър, направили сте правилен избор.
- Да ама той не работи.
- Какво искате да кажете с “той не работи”?
- Ми не сече главата на дракона.
- А Вие прочетохте ли инструкцията за експлоатация, Сър?
- Благородния рицар не е длъжен да умее да чете! Hо моя оръженосец ми я прочете два пъти на глас.
- Добре, Сър. А извадил ли сте меча от ножницата?
- Да.
- Сигурен ли сте? Бихте ли проверили, ако обичате.
- Извадил съм го бе пе... извадил съм го!
- Добре, Сър. Сега опитайте дали острието е добре наточено.
- Аууу мам...!
- Не трябваше да го правите с палец, Сър.
- Какъв палец бе да ти го на...? Пробвах с език. Аз така си опитвам и манджите.
- Виждате ли, Сър, меча е устроен малко по иначе, отколкото блюдата, които опитвате на обяд. Под “опитвам” се има в предвид...
- А бе я не ми разправяй врели некипели! НЕ съм длъжен да познавам Вашите технически термини. Аз съм потребител, не хардуерен специалист. По добре кажете защо да го е... меча не работи!
- А преди това работеше ли?
- Отде да знам – купих го вчера!
- Добре, Сър. Да сте правили нещо необичайно с него?
- Hе!
- Сигурен ли сте в това?
- Ми сигурен съм, току що го извадих от ножницата.
- Не сте ли се опитвали да го заточвате сам?
- Отде накъде?
- Вие най-добре знаете, Сър. Може би сте се опитвали да вплетете в него ново заклинание?
- Не, ползвам стандартните, коите се доставят заедно с меча!
- Може би е бъг, Сър? Откога не сте ъпдейтвали светената си вода?
- Вчера си налях последната версия!
- Ясно, Сър. Погледнете моля Ви дали на близо няма неекранирани източници на черна магия? Те могат да създадат смущения в работата на меча.
- А бе какви източници да ти го на... АЗ СЪМ В ПУСТИНЯТА!
- Hе бива да се нервирате, Сър.
- Не се нервирам, по дяволите!
- Тогава защо дишате толкова тежко?
- Защото ме гони дракон бе пе...
- А, значи, дракона е наблизо?
- Да, зад гъ... ми!
- Отлично, Сър. Дайте му слушалката ако обичате.
- А, ако ми отхапе ръката?
- Извинете, Сър, но медицинските проблеми са извън нашата компетентност.
- Следващия път ще си купя меч от "Morgana, Ltd"!
- Е добре, сър. Опишете поне, как изглежда дракона.
- Ми, един такъв жълт... с мустачки...
- Ясно. С това трябваше да започнете, Сър. Това е нелицензиран дракон, китайско менте без дигитален подпис.
- И?
- Прочетете лицензионните условия, Сър. "Merlin, Inc" не гарантира съвместимост с неСертифицирани от Merl.Inc. устройства.
- И сега какво да правя?
- Ами никога не ползвайте занапред евтини, no-name дракони, Сър.
- Абе що си не е..., той ще ме използва както е...! Ааа! Hеееее! Ааааа!..
- Сър? Сър, добре ли сте?.. При всички случаи, компания "Merlin, Inc" Ви благодари за оказаната помощ при усъвършенстването на нейните продукти!

Щастливи ли сме?

Дали сме щастливи? Колко често си задаваме този въпрос? И дали не е по-важно колко честно си отговаряме?

За всеки от нас определението за щастие е различно-да очакваш нещо хубаво от бъдещето, да получиш това, което желаеш, сега; да усещаш хармония в сърцето си, да си сигурен за бъдещето си...

Много хора биха казали, че не са щастливи. Повечето от тях смятат, че животът им е можел да вземе друга посока и да бъде съвсем друг. Защо? Какво пречи да сме щастливи? Невидима сила или ние самите?

ПРЕДЛАГАМ ЗАЕДНО ДА ПОТЪРСИМ ОТГОВОРА

Как да отговорим на обява за запознанства?

В САЩ, особено сред по-заетите професионално хора, обявите за запознанства са много популярни. В интернет форумите се завъртя следната история. 25-годишна девойка, която твърди, че е интелигентна, изискана и изключително красива, пуска в елитен сайт за запознанства следния въпрос:

"Къде бъркам? Търся да се омъжа за човек, който печели най-малко половин милион на година. Знам как звучи това, но имайте предвид, че да печелиш милион на година означава да си средна класа в Ню Йорк, така, че изобщо не мисля, че се целя прекалено високо. Познавам една жена от групата ми по йога, която е женена за банкер в инвестиционна банка и живее в "Трибека" (друг скъп квартал), а тя дори не е толкова хубава, колкото мене, нито е особено умна. Какво прави тя и какво да направя аз, за да стигна нейното ниво? Ще ми дадете ли някакви съвети? Моля, задръжте си обидите - аз честно и почтено питам. Повечето жени мислят по същия начин, но го крият, а аз поне си казвам кое как е. Нямаше да търся такъв тип мъже, ако не смятах, че съм повече от достойна за тях - като външен вид, култура, любов и умения в домакинството."Следва отговорът стил Freakonomics на брокер от Ню Йорк, който отговарял на условията й:

"Прочетох поста ти с голям интерес и сериозно се замислих над твоята дилема. Не ти губя времето, защото се класирам според твоите критерии - печеля над 500 хиляди годишно. Но така, както ги виждам нещата, ти ми предлагаш, чисто и просто, една много скапана сделка. Ето защо: ако махнем всичките глупости, дето си ги наговорила, това, което предлагаш, е проста размяна - ти предлагаш своите прелести срещу моите пари. Просто и ясно. Обаче има още едно съществено нещо - твоята красота ще намалява с времето, докато парите ми - не. Всъщност много е вероятно аз да печеля все повече през следващите години, но е абсолютно сигурно, че ти по-хубава няма да станеш. Така, че икономически погледнато, ти си амортизиращ се актив, докато аз съм актив с увеличаваща се стойност. И не само че ще се амортизираш, ами амортизацията ти ще се покачва всяка година. Ти си на 25 и вероятно ще останеш доста секси в следващите 5 години, но все по-малко секси всяка следваща година. После красотата ти ще започне да избледнява и на 35 вероятно няма да ставаш за нищо.Така че, ако си говорим по брокерски, не е изгодно да те купя за дълго (което ти всъщност предлагаш), а по-скоро да те ползвам за кратко и да тепродам бързо. Ако смяташ, че говоря грубо, ще ти кажа следното - ако моите пари изчезнат, същото ще направиш и ти, така, че и аз трябва да имам някакъв вариант, когато красотата ти се изпари. Просто е - както ти поставяш условията, има смисъл да си ми само любовница, а не и жена.Отделно от това, в началото на моята кариера научих много за ефективността на пазара. Затова се чудя защо момиче като теб, "интелигентна, стилна и изключително красива", не е успяла да си намери чичко паричко досега. Трудно ми е да повярвам, че ако си толкова готина, колкото казваш, мъжът с 500-те хиляди на година все още не те е намерил, пък ако ще и само за да те пробва. Надявам се, че съм ти помогнал, а ако размислиш и започнеш да се даваш на лизинг, обади се."

Мисли на Леонардо да Винчи

Този, който не цени живота, не го заслужава.

Съществуват три разновидности хора - тези, които виждат; тези, които виждат, когато им показват; и тези, които не виждат.

Всяко препядствие се преодолява с настойчивост.

Търси съвет от този, който умее да удържа победа над самия себе си.

Слава - в ръцете на труда.

Живописта спори и се съревновава с природата.

Където духа не води ръката на художника, там няма изкуство.

Критиката критикува мнение, а не неговия автор.

Никаква достоверност няма в наука там, където не може да се приложи в нито една математическа наука, и там, където няма връзка с математиката.

Наука - пълководец, практика - войници.

Умереноста служи като надеждна защита от пороците.

Живопис - това е няма поезия, а поезията - това е сляпа живопис.

Този, който,,,,,

Този, който отвръща с по-лошо за полученото по-добро, е егоистичен.
Този, който се опитва дори при размяната да бъде добър, е практичен.
Този, който отвръща с добро за злото, е свят.
Този, който отвръща с по-малко зло на по-голямо зло, е обикновен.
Този, който дори когато връща, се опитва да бъде зъл, е злобен.
Този, който отвръща с по-голямо зло за по-малко зло, е дявол.
Този, който отвръща със зло на доброто - за него няма име.
Този, който се пази да не прави някого на глупак, е умен.
Този, който не позволява на другите да го правят на глупак, е мъдър.
Този, когото другите правят на глупак, е простак.
Но този, който съзнателно си позволява да го правят на глупак, показва нрав на свят човек.

Всеки може да бъде велик...

Всеки може да бъде велик... , защото всеки може да прави услуги. За това не е необходимо непременно да си завършил колеж. Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото. Имаш нужда само от сърце , пълно с милосърдие. От душа , направлявана от любов.
Мартин Лутър Кинг младши

Какво даваме?

Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов, но не това ни наскърбява . Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже, че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме! - Алън Коен

Кой каквото прави

Един син, от българските села, бил принуден да се грижи за своя 90 - годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе на края на селото и там да го остави, дано по-скоро умре. Сложил го на гърба си, а в едната ръка носел един голям кош, където щял да сложи баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил дядото, детето казало на баща си:

- Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си.

- Защо?

- И на мене ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото.

Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.

Хорското мнение

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !

Всяко зло, за добро.

Срещнали се двама приятели и разговорили се :

— Как си, побратиме?

— Добре съм. Поспечелих парици. Купих си прасенце.

— Добре си направил.

— Не е твърде добре. Прасето излезе проклето. Не се свърта в къщи. Ходи из нивята, рови из градините.

— Виж, това е лошо.

— Абе, лошо, лошо, ама всяко зло за добро. Прасето ми изрови цяло гърне жълтици.

— Е, от туй по-хубаво — здраве!

— Не е твърде хубаво. Със жълтиците купих овце. Дойде болест, изтръшка ги до една.

— Ех, това е много лошо!

— То се знае, лошо е. Но случи се, че поскъпнаха кожите. Продадох ги. Взех повече пари, отколкото струваха овцете.

— Добре си случил.

— Не е твърде добре. С парите купих къща. Изгоря.

— Това е вече най-лошо.

— Ех, всяко зло за добро! Заедно със къщата изгоряха ми и цървулите, та сега ходя бос. Хем ми е леко, хем и ти няма да ме питаш защо ми са скъсани цървулите.

— Ама скъсани ли бяха? Виж, това е лошо.

— Всяко зло за добро. Ти ще ми върнеш парите, дето бях ти ги заел, и аз ще си купя нови цървули. Старите зарад теб ги скъсах, додето те срещна, да си поискам парите.

— Всичко добре се случи. Но едно лошо, че сега нямам пари да ти върна заема.

— Всяко зло за добро, приятелю. Ако беше ми върнал днес парите, утре пак щях да се излъжа да ти дам на заем. И тогава девет чифта цървули щях да скъсам, докато те намеря. И кой знае дали щяхме да си останем приятели. А сега се обичаме и аз вярвам, че не ще оставиш приятеля си да ходи бос и гладен


Ангел Каралийчев

Приятелство меду мъж и жена?

Може ли да съществува приятелство между мъж и жена? Разбира се, че може.... В някой от следните случаи или проявления:

- Твоята дефиниция за чисто, безкористно, духовно, платоническо и светло приятелство между мъж и жена включва и секс.

- Ти самият си абсолютно съгласен да виждат в теб безполово мекотело, което не крие никакви опасности. Устройва те вероятността отсрещния по-скоро да му се случи да бъде привлечен от нощното ти шкафче, отколкото от теб. Философията ти звучи така: „Аз съм отблъскващ за противоположния пол, това е прекрасно”.

- Ако поне едно от твърденията е твое: „Разбира се че има приятелство между мъж и жена - моят приятел една година ми беше приятел и после ми стана гадже.”, „Имам много добри приятели мъже, за най-добрият от тях се ожених”, „Най-добрият ми приятел е до мен от 7 години. Юли месец ще се оженим”.

- Възрастовата разлика между двамата, без значение в чия полза, е поне 50 години. И с категоричното условие единият от двамата не е педофил, некрофил, геронтофил или някакъв друг „фил”.

- Твоят съпруг или гадже не само не обръща внимание, а даже те поощрява да излизаш или да оставаш да спиш у приятеля си Иван. Т.е. – той не смята, че животинското в човека е толкова силно, че двама души от различен пол да не могат да общуват платонически и без сексуални подбуди.

- Предварително сте се разбрали, че нищо не може да се получи между вас. Хипотетично приемаме, че и двамата - в името на дадената дума, по-скоро бихте умрели, отколкото бихте я нарушили. Задължително условие – абсолютно владеете и контролирате собствените мисъл, емоция и сърце (като поетично, а не анатомично понятие в случая).

- Един от двамата е страхлив и не смее да признае или направи първата крачка към друго ниво. Примирява се, казва си едно „еххх....съдба” или „ми майната му, това е положението – нали поне се виждаме всеки ден, не е малко”. Житейското му кредо става „все пак нещо е повече от нищо” и даже от някакъв момент започва да му харесва заедно да избирате козметика и да си лакирате ноктите на краката.

- Адски перверзно удоволствие изпитваш от това, да си разхождач, компаньон и душеприказчик. Обичаш да слушаш за тръпките на другите повече, отколкото да мислиш за своите.

- Попаднал си на съвършения алтруист, за който смисъла е в това да те закриля, подкрепя, разбира, помага, съветва. Той не се възползва от това, че знае и кътните зъби, за да те манипулира и да преследва свои цели. Той е извънземен.

- Единият от двамата (или за по-сигурно и двамата) сте гейове. - И мъжът и жената са импотентно/фригидни. Нелечимо.

- Приятелката ти е много дебела и грозна, респективно – приятелят ти има адски противно физическо излъчване и няма никакъв, ама никакъв шанс да се изкушиш да докоснеш нещо, различно от душата му/й.

- Много лесно, в някакъв задължителен момент, може да преглътнеш, че си отхвърлен и гордостта не ти е присъща черта. - Не правиш научна разработка и не си отдаден на анализа: „Как от добро приятелство да преминем към добър секс?”.

- Никога не се смеете заедно, защото знаете за връзката на еротичното със смешното, както и на смешното и сексуалното.

- Оооо...и категорично никога не попадате заедно в атмосфери, в които има камини, свещи или звучи нещо подобно:

За Любовта

И РЕЧЕ МУ :

- Кажи ни за Любовта .

А той повдигна глава , огледа множеството и велика тишина настана.Тогава със силен глас им заговори :

- Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.

И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.

И когато тя ви проговори , повярвайте и , макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.

Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй, Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина . Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада , тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.

Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.

Защото на любовта и стига любовта.

Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.

Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези : да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;

и да кървите драговолно , с радост ;

да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;

да почивате по пладне в размишления за любовната нега;

вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;

и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

От какво имаме нужда

Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.

Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.

Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.

Да прегръщаш е здравословно.

Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство..

Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.

Прегръщането няма никакви недостатъци.

Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и - разбира се, има 100-процентова възвращаемост.

из"МАЛКИЯТ ПРИНЦ"

  • „ - Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“
  • •„ - Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: » Моето цвете е там някъде «.“
  • • „Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.“
  • • „ - Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.“
  • • „ - Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.“
  • • „В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи...“
  • • „ - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“
  • • „ - Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“
  • • „ - Какво е обред? - И това е нещо отдавна забравено. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове.“
  • • „ - Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... ...в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“
  • • „Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“
  • • „ - Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“
  • • „Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат...“
  • • „Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“
  • • „ - Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.“
  • • „ - Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас... Но колко е далеч!“ • „През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.“
  • • „ - Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...“
  • • „Така въпреки доброто желание, породено от любовта му, малкият принц бързо започна да го подозира. Бе приел сериозно незначителните му думи и се почувства много нещастен.“
  • • „Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“
  • • „Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“
  • • „ - Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“
  • • „Този човек - би бил презиран от всички други... ... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“
  • • „ - Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“
  • • „ - Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!“
  • • „ - Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.“
  • • „ - Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“
  • • „Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.“ • „…и няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“
  • • „…Най същественото е невидимо за очите.“
  • • „…цветята са изпълнени с толкова противоречия!“
  • • „Истинските неща се виждат със сърцето, а не с очите.“


  • • Антоан дьо Сент Екзюпери

Лъжата

"Aко това ,което виждаш,"пасва"като помярка на истината,която е изгодна за теб...не вярвай на очите си."

Хорхе Букай

Има ли полезни лъжи? Такива на които казваме "Благородна лъжа".

Не е ли малко противоречиво: Лъжа - благородна?

Защо лъжем? Обикновено за да представим себе си така че да се харесаме на околните или да предпазим себе си или някой друг. Но дали резултатът винаги е този към който се стремим? Не се ли получава в повечето случаи обратен ефект? Рано или късно истината изплува. Дори това да е само в 99% от случаите, струва ли си риска заради единия процент? Защото закъснялата истина е много по-жестока от навременната и освен това тя действа двупосочно - премазва и лъжеца и излъгания.

Ще бъде ли скучен светът без лъжа? Не мисля. В повечето случаи истините са достатъчно солени, за да ни разнообазяват живота.

Какво е истината? Нещо, което ме кара да се чувствам комфортно. Когато изричам истини не го усещам, но го разбирам, когато почувствам неудобството при мисълта да излъжа.

Какво е лъжата? Нещо, което ти изсмуква енергията, карайки те да се съсредоточаваш върху несъществуващи факти, да подреждаш несъществуващи събития в хронологичен ред, а след това да поддържаш версиите си неограничено време. Затова много често лъжещият в един момент сам приема лъжата си за истина. Стремейки се да предаде най-правдива форма на измислицата, той убеждава себе си и след известен период от време започва да си вярва.

Малките лъжи.

Обикновено оправдаваме малката лъжа. Правилно ли е това? Ако малката лъжа е незначителна и безобидна за лъжещия, дали е такава тя и за излъгания? Едва ли лъжещия си задава този въпрос.

Най-голямата полза от лъжата - дава ни краткотраен комфорт.

Най-малката вреда от лъжата - дълго време се чувстваме гузни от нея.

Разбира се всичко това е валидно за психика, която обществото приема да нарича нормална. Не и за измамника.

Но това е вече друга темa

Път във висините



Изкуството да се възпитава твърда воля и честно поведение се състои ето в това:
Ако говорим за вечно продължаващото: нищо не се устремява така надалеч както далновидните замисли.
Ако говорим за спокойствието, няма по-голямо спокойствие от това да си спокоен в незавидно положение.
Ако говорим за насъщното: няма нищо по-насъщно от възпитаването на добродетел.
Ако говорим за радостта, няма нищо по-радостно от любовта към доброто.
Ако говорим за духовното, няма нищо по-духовно от крайната искреност.
Ако говорим за разума: няма нищо по-разумно, от вникването в най-дребните неща.
Ако говорим за щастието: няма нищо по-щастливо от безметежния живот и пълнотата на познанието.
Ако говорим за нещастието: няма нищо по-нещастно от ненаситните желания.
Ако говорим за горестите: няма нищо по-горестно от раздора между сърцето и духа.
Ако говорим за бремето: няма нищо по-обременително от неспокойствието и суетата.
Ако говорим за скуката: няма нищо по-скучно от постигнатото без труд.
Ако говорим за помрачението: няма нищо по-помрачително от алчността и липсата на достойнство. Ако говорим за тъгата: няма нищо по-тъжно от онова, което изчезва за миг.
Ако говорим за опасностите: няма нищо по-опасно от това да разчиташ на подозрителен човек.
Ако говорим за пораженията: няма по-кратък път до поражението от самолюбието и алчността за богатство.
из трактата "Книга на основите" ("Су шу") - ІІ в.пр.Хр. откъс от книгата-сборник с древни китайски трактати

Психология в афоризми: ИЗБОРЪТ НА ПЪТЯ

ИЗБОРЪТ НА ПЪТЯ
• За да разберем ясно какво трябва да правим и как да живеем, понякога ни е достатъчна само една фраза.
• Щастието се състои в това: искам, мога и трябва да имат едно и също съдържание.
• Търси правилния път, а не правия, понеже не винаги правилният път е прав.
• Започнал си да мислиш - решавай, решил си - действай.
• Не се страхувай, че ще сбъркаш - неуспехът е седем пъти по-полезен от успеха.
• Не се страхувай, когато те упрекват или критикуват; упрекът и критиката са по-полезни от похвалата. Сам ти обаче не упреквай и не критикувай.
• Искаш ли да имаш врагове - иронизирай.
• Старай се да бъдеш, а не да изглеждаш.

Следвай следващите пет афоризма и ще достигнеш целта си.
• Искаш ли да се избавиш от завистта, не се сравнявай с онези, които са над теб, а се сравнявай със себе си.
• Искаш ли да се избавиш от високомерието, не се сравнявай с онези, които са под теб, а се сравнявай със себе си.
• Единствената причина за огорчение може да бъде, ако спреш личното си развитие.
• Има много причини, които са препятствие за щастието, но три от тях са основни: страх, завист и чувство за вина. И трите са в самите нас.
• Не се страхувай, че изглеждаш страхливец, а се страхувай да си такъв.

10 заповеди за родители

• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.

• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит. • Не го унижавай!

• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.

• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.

• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Януш Корчак

ЛЮБОВТА НИ ДАВА СИЛИ...

За какво друго да сме благодарни на живота, освен за най-ценното, което имаме – всички близки и любими хора, които са около нас.

Рядко се замисляме, че именно любовта към най-близките е това, което ни дава сили да продължаваме да се борим, да постигаме успехи и да съществуваме.

Любовта е тази, която ни осмисля живота и ни кара да се чуваме удовлетворени от самите себе си.

Замисля ли сте се какво може да ви направи щастливи за дълго? Дори завинаги. Не, това не е да ви назначат на мечтаната работа, не е да изглеждате страхотно и неотразимо, не е да спечелите шестица от тотото. Всички завидни успехи ни носят щастие, но то е моментно. Дори научно е доказано, че и най-невероятните финансови и професионални успехи носят осъзната радост на човек от няколко минути до няколко часа. След това свикваме и продължаваме да живеем живота си, може би по-добър, но не по-щастлив.

Любовта ни дава сили...

Истинското щастие идва от любовта, която изпитваме към хората около нас.

Любовта към любимия мъж, любовта към децата, любовта към родителите, любовта към приятелите. Любовта към всички тези, на чието рамо може поплачем, когато сме сломени и всички тези, на които може щастливи да споделим радостта си, без да се притесняваме от завист и клюки.

Рядко се замисляме, че без любовта, която отдаваме и получаваме от любимите хора, сме загубени. Бихме се сринали емоционално, духовно, дори физически. И все пак често я поставяме на заден план и си казваме: „Има време да покажа чувствата си, сега имам по-спешни неща.“ И точно тези хора, които са я открили, най-малко я ценят и най-много я пренебрегват. Останалите копнеят да я срещнат и осъзнават, че точно тя би осмислила живота им.

Не се бавете, а засвидетелствайте на близките любовта си. Покажете им колко държите на тях, опитайте да преосмислите поведението си. Няма начин да не сте грешили. Реванширайте се! Бъдете открити и добри. Не си казвайте „какви са тези глупости“, а отдайте цялата любов и положителни емоции, на които сте способни. Не позволявайте животът ви да премине в отлагане на моментите, които да споделите с най-близките си. Казвате си догодина. Защо да чакате, като това е най-важното?

Любовта ни дава сили...

Догодина може да е късно.

Ще сте изтървали ценни мигове от краткия ни и преходен живот.

Кое е по-важно от това да дарим любов и красиви, ценни мигове. Нима парите, работата, задръстванията, пазаруването са по-важни от любимите ни хора, че всекидневно им отдаваме повече енергия и внимание, вместо да се сетим да кажем мила дума и с нежен жест да засвидетелстваме любовта си.

Всички ние го правим в определени моменти. Отделяме повече време на маловажните неща и загърбваме стойностните, защото те обикновено са платонични и духовни.

Живеем с илюзорната представа, че животът е вечен и има време за всичко.

Не, няма.

А дори и да имаше, най-важните неща винаги трябва да са на преден план.

Да покажеш чувствата си не е признак на слабост, а точно обратното – признак на сила и духовно осъзнаване.

Любовта ни дава сили да обичаме, да творим, да живеем. Банално? - Не! Гениално!

Мисли за Бог

" Тази необикновено красива система, състояща се от Слънцето, планетите и кометите може да произхожда единствено от замисъла и суверенната власт на интелигентно и могъщо Същество.“ - ИСАК НЮТОН

И рече бог: да бъде Нютон — и настана светлина"." (надпис на родната къща на Исак Нютон)

БЛЕЗ ПАСКАЛ(Blaise Pascal, 1623–1662)

Блез Паскал е бил великолепен учен. Той е бащата на математическата теория на вероятностите и на комбинаториката. Той прави съществената връзка между механиката на флуидите и механиката на твърдите тела. Пак той, по мое мнение, е единственият учен в областта на точните науки с толкова задълбочени приноси към християнската мисъл.


Богословието на Паскал е съсредоточено върху личността на Исус Христос като Спасител и основано на лични преживявания. Той заявява, че Бог дава на хората „съзнание за тяхната вътрешна окаяност (която Библията нарича грях) и също така за Своята безкрайна милост. Съединява Се с най-съкровената част от човешката душа и я изпълва със смирение и радост, с увереност и любов, прави хората непригодни за каквато и да е друга цел освен Самия Него...