вторник, 24 ноември 2009 г.

ОПТИМИЗЪМ

/ автор: Ела Уилър Уилкокс /

Говори за щастие. Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.
Пътищата не са само неравни и стръмни.
Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това!
Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.
Говори за вяра. На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.
Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го. Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.
Говори за здраве.
Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно.
Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред.
Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.

Цената на майстора !



/ автор: Н.Песешкиян ; Из " Търговецът и папагалът" /


Тракторът на един селянин се повредил. Той и приятелите

му се опитвали да го поправят, но без успех.

Накрая селянинът се принудил да извика майстор.

Той включил стартера, повдигнал капака на мотора и

съвсем внимателно огледал всичко.



После взел един чук, и ударил с него един-

единствен път върху определено място на двигателя и

тракторът тръгнал. Моторът забръмчал като че никога не е

бил развален. Но когато получил сметката, селянинът се

изненадал и ядосал:

- Какво ? Искаш 50 долара само за един удар с чук ?

- Скъпи приятелю - отвърнал майстора, - ударът с чук

струва 1 долар. Но искам още 49 долара за това,

че знам къде точно трябва да ударя

ДНЕС !

Не трябва да се примиряваш с посредственото !

Не трябва да избираш каквото и да е !

Не трябва да правиш безсмислени компромиси, защото пътя назад после често е невъзможен..

Защото пораженческото мислене не прощава..

Не трябва да се отказваш да търсиш правилното,това което си заслужава, което е на ниво и което си струва жертвите и усилията!

Най-лесно е да спреш, да се предадеш..

Трудното е да продължиш напред въпреки

болката, въпреки мостовете, които рухват..

Трудното е да продължаваш да виждаш слънцето през облаците, тогава когато бурята вършее

Трудно е, но не е невъзможно, не е непреодолимо, защото непреодолимо е само разстоянието между днес и вчера..

А днес все още имаш времето на своя страна..

Днес още не е късно да се бориш и да продължиш..

Днес имаш всички сили, дори да не ти изглежда така..

Днес трябва да устоиш и да намериш причини да се усмихнеш отново..

Каквото и да ти говорят, както и да те спъват, значение имат само сърцата, което те подкрепят и обичат безусловно.

Мисли за това и не спирай да мечтаеш!

Мисли за това и не спирай да дерзаеш !

И не прави безсмислени, евтини компромиси!

Не спирай точно сега, когато може би си на крачка от сбъдването..

Колкото и да е трудно, помоли се и продължавай напред! 
Не утре, а ДНЕС !

Автор: Миглена Цакова
Източник:   http://poznanie.dir.bg/_wm/library/item.php?did=487928&df=505087&dflid=3

" НЕ ОТЛАГАЙ ! "

Вчера – вече е минало….

Утре – не можем да знаем…

Утре може да бъде късно…

Да кажеш че обичаш, да кажеш че съжаляваш,

да се извиниш,

Да кажеш че искаш да опиташ наново,

Утре може да бъде много късно,

За да поискаш прошка,

За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя…

Твоята любов, утре може да е ненужна!

Твоето извинение утре може да е излишно!

Твоето завръщане утре може да е нечакано!

Твоето писмо утре може да не бъде прочетено!

Твоята нежност утре може да не е необxодима!

Твоята прегръдка утре може да не срещне

друга прегръдка…

Защото утре може да бъде много, много късно…

Не отлагай за утре да кажеш:

“Обичам те”

“Липсваш ми”

“Прости ми”

“Това цвете е за теб”

“Изглеждаш много добре”…

Не отлагай за утре твоята усмивка,

твоята прегръдка, твоята нежност…

Твоята работа, твоите мечти, твоята помощ…

Не отлагай за утре да попиташ:

“Мога ли да ти помогна?”

“Защо си тъжен?”

“Какво ти става?”

“Хей… Ела тук, хайде да поговорим…”

“Къде е твоята усмивка?”

“Защо не започнем на ново?"

“С теб съм… Знаеш, че можеш

да ми разкажеш…”

“Къде са твоите мечти?”

Не забравяй: Утре може да бъде много късно!

Търси! Моли! Настоявай! Опитай още веднъж!

Единствено ДНЕС е решаващо!

Утре може да бъде късно…мнoгo късно…

" Ползвайте плажно масло "


/ Обръщение на Кърт Вонегът направено пред абсолвентите

на МИТ, САЩ /


" Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.

Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но вярвайте ми за плажното масло."

СЕНТЕНЦИИ, МИСЛИ И МЪДРОСТИ

"Приятелите, на които можеш да се обадиш в четири сутринта, са тези, които имат значение! "

"ВЧЕРА е минало. УТРЕ е загадка.ДНЕС е подарък. А какво правим с подаръците си ? Радваме им се ! "

" Не можеш да научиш едно прасе да лети. Само дразниш прасето "

"Колкото си по-тих, толкова повече чуваш. "

"Най-важните неща в живота не са неща…“

„ ...Kъдето и да сме...сме само на мисъл разстояние..”

 "Силата е търпение и време "

" Щом имаш очи, които се смеят и сърце, което обича, значи - имаш всичко ! "

"Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса."

"Който твърде често се обръща назад, лесно може да се препъне и да падне!"

" Няма незаменими хора, има незабравими.."

Не се смейте на човек, който прави две крачки назад. Той може просто да се засилва!

Рядко мислим за това,което имаме, но винаги за това ,което ни липсва...

За мечтите и дъждовното време..

    За мечтите и дъждовното време..


Имам нещо да ти кажа..

Мисля, че е важно и за това искам да го споделя..

Вчера го научих от едно дете, което си играеше на един

пясъчник...Подреждаше някакви камъчета

и правеше това толкова сериозно и

с такъв ентусиазъм все едно

от това зависеше живота му..

Вчера както си спомняш беше един дъждовен ден..

Не че за децата дъжда има някакво значение..

Това играещо дете прикова вниманието ми,

застанах до него и се загледах да видя какво толкова

има в тази игра..Дъждът ситно барабанеше

по чадъра ми, дочувах отекващите стъпки

на бързащи наоколо хора..

В един момент детето вдигна поглед към мен

и съвсем невъзмутимо попита:

- Искаш ли да се включиш ?


Огледах се да разбера дали на мен всъщност говори,

и се оказа, че да, говори на мен.. Усмихнах се:


- Как да се включа ?..


- Е, не виждаш ли?..– погледна ме така

озадачено, сякаш не знаех колко прави 2+2..


- Ами, покажи ми..- стана ми дори неудобно

че “не виждам”


Детето се усмихна:

- Чадърът ще ти пречи..Не можеш само с една ръка

да строиш улици..


В този миг ми стана ясно, това дете

строеше улици ..

Беше направило няколко реда с камъчета в различните

посоки на пясъчника и това за него

бяха улици..


- Колко улици трябва да се построят тук ? - попитах


Детето хвърли бърз поглед на пясъчника,

помисли малко и сериозно каза:

- Ами за такъв град : 5 – 6 големи улици и

няколко по-малки ще стигнат..Но не стъпвай върху

магистралата, защото ще я разместиш!


Погледнах в краката си и видях, че едната ми обувка

бе настъпила един по-голям камък ( очевидно

магистралата..)

И разбрах, че пясъчника всъщност беше град..

Усмихнах се на малкия архитект:

- Извинявай !

- Нищо - отвърна без да вдига поглед -
Имам още доста

работа тук.

Улиците са важни за един град, нали ?


- Да, важни са наистина ... Имаш ли достатъчно

камъчета ?


- Ще ми потърсиш ли ? - съюзнически ме погледна детето


Кимнах :


- Ще се опитам..Ей сега ще ти събера..


В този момент ми се стори, че се ангажирам с нещо

изключително важно, със сериозна задача.

Улиците наистина са важни за един град.

А това дете не си играеше безцелно, за

него това не беше пясъчник, а град,

нуждаещ се от улици.

Малък мечтател-архитект..

Детският ентусиазъм невидимо ме беше заразил
и

тръгнах да търся камъчета из градинката..

Оставих чадъра някъде на пейката, до пясъчника..

Денят се беше усмихнал невидимо през детски очи ..

Защото за мечтите дъждовното време

не означава нищо..


Припомни ми го вчера едно дете..

"Днес е прекрасен ден.."

"Днес е прекрасен ден.."

Сляпо момче седеше на стъпалата

пред една сграда с шапка до краката си.

То държеше табела с надпис:

“Аз съм сляп. Моля помогнете.”

В шапката имаше само няколко монети.

По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.

Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата и до колко е пълна шапката. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:

“Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?”

Мъжът отговорил:

“Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.” Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:

“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”


Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.


...Понякога е нужно съвсем малко , за да се замислим и оценим ДАРОВЕТЕ, които имаме, но които често приемаме за даденост..

Научи се да БЛАГОДАРИШ

за даровете в живота си!

Спомняй си за тези, които имат по-малко и..

ПОМАГАЙ ..с каквото можеш...