събота, 25 февруари 2012 г.

Защо Господ постъпва различно


Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?

В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.

Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:

- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря...

петък, 24 февруари 2012 г.

След бързането...


"Работата ще почака докато покажеш на детето си дъгата, но дъгата няма да почака да си свършиш работата." Патриша Клафърд

 Бързах.
 Профучах през трапезарията, облечена в най-хубавия си костюм, съсредоточена върху приготовленията за вечерната бизнес среща. Джилиан, четиригодишната ми дъщеричка, танцуваше под звуците на любимата си мелодия от „Уестсайдска история“.

 Бързах много, на път бях да закъснея. Но въпреки това вътре в мен се обади едно гласче: „Спри“.

 И аз спрях. Погледнах я. Протегнах ръка, хванах ръчичката й и я завъртях. Седемгодишната ми дъщеря Кейтлин, влезе в орбитата ни, хванах и нея. Трите се понесохме с щуро въртене из трапезарията и хола. Заливахме се от смях. Въртяхме се като пумпали. Дали през прозорците съседите не ни виждаха колко сме откачени? Не ме интересуваше. Песента завърши с няколко драматични такта и сложи край на нашия танц. Потупах децата по дупетата и ги изпратих да се къпят.

 Те се запътиха нагоре по стълбите като едва си поемаха дъх, а от кикотенето им стените на къщата ехтяха. Аз се върнах към работата си. Наведох се да прибера нужните книжа в куфарчето си, когато чух малката да казва на кака си:

 - Кейтлин, нали мама е най-добричката на света?

 Замръзнах на мястото си. От много бързане, за малко щях да пропусна този миг. Мислите ми се върнаха към наградите и дипломите, окачени в кабинета ми. Никоя награда, никое постижение не може да се сравни с това: „Нали мама е най-добричката на света?“

 Дъщеря ми го каза, когато беше на четири. Не ми се вярва да го каже на четиринайсет. Но на четирийсет, когато се наведе над дървения сандък, за да се сбогува с тленната обвивка на моята душа, иска ми се да каже тогава:

 „Нали мама е най-добричката на света?“

 Тези думи не се вписват в служебната ми биография. Но искам да бъдат гравирани върху надгробния ми камък.


 Джина Барет Шлейзингър

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

"Кръстът на живота"


 - Защо наричаме живота си тежък кръст, татко?


 - Виж, - отговорил бащата, държейки в ръце две пръчици. - По-късата пръчица е нашата грешна човешка воля; a по-дългата е Божията воля, Христовата воля. Ако поставим късата пръчица, нашата воля, напряко на Божията воля, получаваме кръст; но ако наложим пръчиците една върху друга, ако слеем волята си с Божията, вече няма кръст. Старай се винаги твоята воля да съвпада с Божията воля.

 Св. Игнатий Брянчанинов

10-те принципа на Ганди как да променим света

1. Промяна

“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”

“Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново – това е мит на атомната ера, – колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”

2. Контрол

“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

3. Прошка

“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”

“Принципът „Око за око“ може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

4. Действие

“Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

5. Сегашният момент

“Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

6. Всеки е човешко същество

“Аз съм обикновен човек склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”

“Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.”

7. Постоянство

“Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”

8. Доброта

“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.”

“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”

“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

9. Щастие

“Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”

“Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”

10. Развитие

“Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”

Действителност...


Край пътя лежал ствол на изсъхнало дърво.
През нощта минал крадец и се изплашил – помислил си, че там стои и го причаква полицай.
Преминал влюбен младеж и сърцето му радостно забило - той взел дървото за своята любима.
Дете, наплашено от страшни разкази, като видяло дървото се разплакало – То си помислило, че това е привидение.


Във всички случаи дървото било просто дърво.
Ние виждаме света такъв, каквито сме ние самите...




Автор - неизвестен

сряда, 22 февруари 2012 г.

10 неща, които Бог няма да те попита в Съдният ден


1. Бог няма да те попита каква кола си карал през живота си.
Ще те попита колко хора, които са нямали превоз, си откарал до мястото, където са искали да отидат.

2. Бог няма да те попита колко просторна е била твоята къща.
Ще те попита колко хора си приел да подслониш в нея.

3. Бог няма да те попита какви дрехи си имал в гардероба си.
Ще те попита на колко хора си помогнал да се облекат.

4. Бог няма да те попита колко голяма е била заплатата ти.
Ще те попита дали си направил компромис със себе си за да я получиш.

5. Бог няма да те попита коя е била най- високата позиция в работата ти.
Ще те попита дали най-добре си се справил с нея.

6. Бог няма да те попита колко приятели си имал.
Ще те попита на колко хора си бил приятел.

7. Бог няма да те попита какви са били твоите съседи.
Ще те попита какви са били отношенията ти тях.

8. Бог няма да те попита за цветът на кожата ти.
Ще те попита какъв е  бил характерът ти.

9. Бог няма да те попита защо ти е отнело толкова време за да намериш спасението.
Той направо ще те заведе в твоят дом Рая, а не при портите на Ада.

10. Бог няма да те попита колко добри приятели имаш, Той вече знае! Добрите приятели са като звездите, понякога не ги виждаш, но все пак знаеш, че са някъде там…

Автор - неизвестен

Скритият дар...


Имало eдно врeмe eдин абитуриeнт, който сe надявал, чe богатият му баща щe му подари скъпа кола за завършванeто. Вмeсто това обачe получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и нe разбрал, чe мeжду страницитe на книгата бил скрит ключът за мeчтания автомобил.
Колко чeсто ни сe случва да сe прexласвамe по опаковката на това, коeто животът ни поднася, или да сe разочаровамe, чe тя нe e така лъскава, както смe очаквали! A истината e, чe там, зад златистата пандeлка на любовта, късмeта и успexа или зад измачканата xартия на обидата, нeсполуката и провала винаги сe криe дар – онова, коeто винаги смe искали, или онова, от коeто наистина имамe нужда. Само трябва да имамe смeлостта да надникнeм в кутията.

Джериес Авад

Миризмата на омразата


Учителка в детската градина измислила за децата в групата следната игра: всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, когото детето мразело. Следователно колкото хора мразело детето, толкова картофи щяло да донесе. Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет.

 Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отиват, дори и в тоалетната, в продължение на една седмица. Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи. Тези с по пет картофа носели на всичкото отгоре и по-тежки торби.

 След една седмица децата си отдъхнали, защото играта най-накрая свършила. Тогава учителката ги попитала как се чувствали през тази една седмица.
 Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи картофи. Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:
 - Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и вие ще я носите наавсякъде със себе си. Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалените картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?

 Изхвърлете омразата от сърцето си, за да не носите грехове за цял живот. Да прощавате е най-доброто отношение към другите. Научете се да забравяте и да прощавате!

 Из „Скритият дар“, Джериес Авад

The Test of the Three Strainers.


 In ancient Greece, Socrates was highly reputed for his wisdom. One day someone came to the great philosopher and said to him “Do you know what I just heard about your friend?”

“One minute answered Socrates. Before you tell me, I would like you to pass a test, the three strainer test.”
“The three strainers?”
“Surely so,” said Socrates. “Before telling all kinds of things on others, it is good to take time to filter what we would like to say. That is what I call the test of the three strainers. The first strainer is the one of truth. Did you check if what you wish to tell is true?”
“No I only heard about it.”
“Very good. Then you do not know, if it is the truth.”
“Now let us try another way of straining by using a second strainer, the one of goodness. What you want to inform me about is something good?”
“Oh no! Just the opposite.”
“Then,” Socrates went on, “you want to tell me bad things about him and you are not sure that they are true.”
“Maybe you can still pass the test, because there is a last strainer, the one of usefulness. Is it useful that you inform me about what my friend could have done?”
“No, not really.”

“Then,” Socrates concluded, “if what you have to tell me is neither true, not good, or useful, why do you want to tell me about it?”

Никога не забравяй...


Никога не забравяй това, че да живееш, не е твоя собствена идея и това, че дишаш, не е твое решение.

Никога не забравяй това, че живееш, е Нечия идея и това, че дишаш, е Неговият подарък за теб.

Никога не забравяй никой не мисли и не чувства, и не действа така, както ти и никой не се усмихва така, както само ти умееш.

Никога не забравяй никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.

Никога не забравяй никой на света няма твоето лице и единствено ти имаш тези очи.

Никога не забравяй, ти си богат, независимо дали със или без пари, защото можеш да живееш, и никой не живее като теб!

Ти си желан, ти не си дете на случайността, нито прищявка на природата, независимо дали свириш музиката на живота си в минор или мажор. Ти си Божие творение – гениално при това.

Автор - неизвестен

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Чии молитви чува Господ? Приказка за деца и възрастни


Много отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, - казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”.

Веднъж, потопен в тези си мисли, той заспал. В съня му дошъл светлозарен Ангел, взел го на крилете си и го понесъл високо, високо над земята... Колкото по-високо се издигали в небето, толкова по-слаби ставали звуците идващи от земята. По едно време човешките гласове престанали да се чуват, затихнали песните, виковете, шумът на суетния мирски живот. Само отнякъде долитали хармонични, нежни звуци, като от някакъв прекрасен музикален инструмент.

“Какво е това?” – попитал старецът. “Това са свети молитви, - отговорил ангелът – само те се чуват тук”. “Но защо така слабо се чуват? Защо са толкова малко и редки? Нали сега, в този час храмовете са пълни с хора, които се молят...” – учудено попитал старецът? Ангелът погледнал скръбното му лице и казал: “Искаш да знаеш защо? Виж сам...”

Любящият пастир

Чудно хубава е природата на Шотландия. Един турист пресичал страната, наслаждавайки се на красотите на нейните езера. Докато се изкачвал по един склон, зажаднял да размени някоя и друга дума, неочаквано забелязал пастир, който си почивал по пладне с овцете.
Когато наближил, туристът забелязал, че една овца лежи в скута на овчаря. Явно била ранена и овчарят с обич й говорел нежни думи.
- Имаш болна овца, гледам? – рекъл чужденецът.
- Ами , всъщност не е точно болна. Кракът е счупен...
- О! А как го е счупила? Някакъв инцидент, предполагам?
Но старият пастир се колебаел какво да отговори. Накрая разказал историята:
- Всъщност това мое другарче тук е един много хубав овен. Има всички качества на водач, но е много своенравно същество и не искаше да идва, когато го виках. Все водеше стадото в друга посока. Опитах се да го науча, но той се оказа упорит. Не искаше да ми се довери. Реших, че ще трябва да направя нещо, което съм правил и на други своенравни водачи преди това. Трудно ми беше, но знаех, че ще подейства...

Следвай мечтата си...


Имам приятел на име Монти Робъртс, който притежава ранчо в Сан Изидро и отглежда коне. Той ми позволява да използвам къщата му за провеждане на различни мероприятия с цел набиране на средства за младежки рискови програми.
Последния път, когато бях там, той ме представи и каза:
Искам да ви ражажа защо се съгласих Джак да използва моята къща. Всичко започна от една случка, свързана със сина на пътуващ треньор на коне. Налагало се треньорът да се мести от конюшня в конюшня, от състезателна писта на състезателна писта, от ферма на ферма, от ранчо на ранчо, за да обучава коне. И по тази причина обучението на момчето в средния курс постоянно било прекъсвано. Когато минал в горните класове, учителят го накарал да напише съчинение и да разкаже какъв иска да стане като порасне и с какво да се занимава...

неделя, 19 февруари 2012 г.

Почивай в мир или погребението на „Не мога"


Класната стая на четвърти клас, където преподаВа Дона, изглеждаше като много други, който бях виждал и преди. Децата седяха в пет редици от по шест чина, бюрото на учителката беше отпред, на дъската за съобщения бяха изложени писмени работи на учениците. В много отношения, това беше типична стая за всяко основно училище. И все пак, нещо изглеждаше по-различно в деня, в който влязох там за първи път. Имаше някакво скрито оживление.
Дона беше дългогодишна учителка в едно малко градче на щата Мичиган, две години я деляха от пенсиониране. Тя участваше доброволно в проект за развитие на специалистите в окръга, който аз бях организирал и подпомагах. Обучението беше съсредоточено върху някои езикови идеи, които биха позволили на учениците да се почувстват сигурни в себе си и да поемат отговорността за собствения си живот. Дона трябваше да посещава сбирките за обучение и да прилага представените идеи. Моето задължение бе да посещавам часовете и да насърчавам работата...