Това било преди около 1500 години. Тогава в Цариград архиепископ бил св. Йоан Златоуст.
Един селянин, от едно близко до Цариград село, продал нива на свой съселянин. Купувачът отишъл на нивата да я оре; орал, орал и изорал един казан със жълтици. Той отишъл при продавача и му казал:
- Побратиме, изорах на нивата, която ми продаде, един казан жълтици; ела да си ги вземеш, защото са твои.
- Тия пари не са мои - казал продавачът, - ти си ги изорал ,трябва ти да ги вземеш.
- Не са мои! Аз купих от тебе нивата, а не и парите, те са твои, иди да си ги вземеш.
- Побратиме, аз съм ти продал нивата и всичко, което е по нeя камъни ли е, земя ли е, пари ли е, всичко е твое, аз не се меся вече в тази нива.
Така те се препирали дълго. Единият викал: твои са, другия: не са мои. Не могли да се погодят. Решили да идат при св. Иоан Златоуст и той да отсъди на кого са парите.