събота, 19 март 2011 г.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си


Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Защото това е най-голямата тайна за успех във всички рисковани дейности. Мускулите могат да разцепят щит и дори да унищожат живот, но единствено невидимата сила на любовта може да отвори сърцата на хората и, докато не овладея това изкуство, ще остана само един амбулантен търговец на пазара. Ще направя любовта най-силното си оръжие и към когото го обърна, няма да може да устои на силата му.
Може да отблъскват доводите ми; може да не вярват на думите ми; може да не одобряват облеклото ми; може да не приемат вида ми; може дори да им се сторят подозрителни сделките ми; но любовта ми ще смекчи всички сърца като слънцето, чиито лъчи омекотяват и най-втвърдената глина.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си...

петък, 18 март 2011 г.

Животът със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха...

четвъртък, 17 март 2011 г.

Как се става истински?

"-Боли ли?-попита Зайчето.
-Понякога-отвърна Кончето,защото винаги говореше честно.-Когато си истински,за теб няма значение дали те боли.
-Изведнъж ли се случва,сякаш те раняват-питаше Зайчето,-или малко по малко?
-Не се случва изведнъж-обясни Кончето,-а ставаш истински.За това е нужно много време.За това не се случва често на хора,които се чупят лесно,имат остри ръбове,или трябва да се пазят много внимателно.Общо взето,когато станеш Истински,козината ти се е проскубала,очите ти са изпадали,краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение,тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен,освен за хората,които не разбират."

откъс от"Плюшеното зайче"на Марджъри Уилямс

сряда, 16 март 2011 г.

Изслушването


“Колко сме добри в изслушването? Често ние чакаме другия да свърши речта си, така че да можем да кажем своето. Обичаме звука от нашите гласове и изразено мнение. Колко често в действителност се изслушваме един друг.
Изслушването е ценен инструмент. То ти позволява да влезеш в света на другия, да разбереш неговите схващания и перспективи. То те отваря за нови идеи. Когато изслушвам, открих че чувствителността ми се обогатява и съм по-стимулиран, отколкото когато съм концентриран само върху това, което съм решил да кажа предварително. Творческата способност се разпалва от изслушването. Днес, отдели си време да слушаш какво казват твоето семейство, колегите на работата. Ще се изненадаш колко нови неща ще научиш.”

вторник, 15 март 2011 г.

Започни от себе си

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ В Криптата на Уестминстърското абатство:
Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уби, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света.

понеделник, 14 март 2011 г.

Двата вълка в нас

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

неделя, 13 март 2011 г.

Усмивката. Какво означава тя?

Какво означава тя?

Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....

Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.

Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.

Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.

Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.

Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.

Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!