четвъртък, 24 март 2011 г.

Спрете за миг и помислете

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве...

понеделник, 21 март 2011 г.

Да Учите Добре Децата Си

Научете децата си на тези истини.
Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от място, нито от нещо - и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от
последното.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот,
че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

неделя, 20 март 2011 г.

Силата на думите

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби терпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата:
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.