Цитати от Ерих Фром

„Любов — това е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществувание.“

“Сънищата на древния и на съвременния човек са написани на същия език като митовете, чиито автори са живели в зората на историята… Вярвам, че символичният език е единственият чужд език, който всеки от нас трябва да научи. Разбирането му ни дава достъп до един от най-значителните източници на мъдрост… Наистина и сънищата и митовете са важни средства за общуване между нас и нас.” 

"Бъди цел за себе си, а не средство за целите на другите хора!!"

"В любовта парадокса е ,че две същества стават едно и въпреки това остават две."

Древноиндийски мъдрости и афоризми

Побеждавай гнева с нежност, злото с добро, алчността с щедрост, лъжата с истина.

Говори приятно, но не ласкай: бъди герой, но без самохвалство: бъди щедър, но не към недостойните: бъди смел, но не дързък.

Разликата между достойните и недостойните е като между кравата и змията: първата превръща тревата в мляко, а втората превръща млякото в отрова.

Всяка сутрин, когато се събудиш, помисли:” Каква добрина да извърша днес? Със залеза на слънцето ще си отиде и част от моя живот.”

Животът на смъртните е нетраен като лунен отблясък във водата: мисли за това и винаги прави добро...

Чаша кафе

Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.
Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.
След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..."

ПРОШКАТА

Единственият син на една жена бива убит от член на противникова тинейджърска банда при някакво спречкване. На процеса на който съдят убиеца, след произнасяне на присъдата, която е няколко години затвор за убиеца, майката се доближава до пътеката по която извеждат подсъдимия, успява да улови погледа му и произнася с абсолютно хладнокръвие и убеденост: 

"Аз ще те убия!" 

През последните две години от присъдата му обаче тя започва да му идва на свиждане, да му носи цигари, изпраща му колети със сладкиши. Пише му поздравителни картички за рождените дни и по празниците. И така се сближава с него. След като той излиза от затвора тя му помага да си намери работа и дори го приютява в къщи тъй като той е с разведени родители, които не желаят да имат нищо общо с него. 

Една коледна вечер те си поднасят подаръци и младежът я запитва:

Урокът на пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

ЗА ПРОШКАТА И БЛАГОДАРНОСТТА

ПРОЩАВАМ НА ВСИЧКО,
КОЕТО СЕ Е СЛУЧИЛО С МЕН В МИНАЛОТО
Луиз Хей

Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим.
Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък за нас самите.
Тя ни освобождава от миналото, от някогашните преживявания и взаимоотношения.
Като простим на себе си и на другите, ние наистина се освобождаваме.
Прошката носи невероятно усещане за свобода. Често трябва да си простим за това, че сме се примирявали с болезнени преживявания и че не сме се обичали достатъчно, за да се махнем от тези преживявания.
В известен смисъл да си жертва е чудесно, защото всички останали са отговорни, а ти нямаш никаква възможност да промениш нещо.
Много е удобно да играеш ролята на жертва, защото винаги друг е виновен.
Трябва да стъпиш на собствените си крака и да поемеш своята отговорност.
Затова: обичай себе си, прости си, прости и на другите и живей в настоящия момент.
И ще видиш как старата горчилка и болка се свличат от плещите ти, как се разделяш с тях и как дверите на сърцето ти се разтварят широко.
Когато излизаш от пространство, изпълнено с любов, ти винаги си в безопасност.
Прости на всички.
Прости на себе си.
Прости на всичко, което ти се е случило в миналото.
Ти си свободен.

"Няма как да пропуснеш нещо или някого, защото си жив.
Ако живееш в миналото, ти не се наслаждаваш на случващото се сега,
защото винаги ще ти се иска то да е по-различно от онова, което е.
Да не се наслаждаваш на настоящето, означава да живееш в миналото
и да бъдеш полужив.
Това води до самосъжаление, страдание и сълзи."

Вратата на щастието

Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна.
Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога! ...

Не разбивай помощта

Малка глинена стомна стояла на масата празна, а в ъгъла на стаята лежал тежко болен и стенел за вода. но нямало кой да му подаде вода, близките му били отишли някъде и забравили за него. Жалбите на болния били толкова сърцераздирателни, че стомната не издържала, изпълнила се със състрадание и с невероятни усилия на волята успяла да подскочи и да падне близо до ръката на болния. Зарадвал се той, вдигнал я и впил жадни устни, но...стомната била празна, в нея нямало и капчица вода, а той бил употребил всичките си останали сили за нея. Ядосал се болният и я запратил в стената. Стомната се разбила на хиляди късчета.

Не приличай на болния, не разбивай на хиляди непотребни късчета тези, които се опитват да ти помогнат. Дори опитите им да са напразни и да не могат да го направят, оцени по достойнство усилията им.

Магарето в кладенеца

Добавете надпис

Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца...