събота, 9 януари 2010 г.

Цитати от Хенри Форд


Ако мислите, че можете или мислите, че не можете – и в двата случая сте прав.

Препятствията са онези плашещи неща, които виждаш, когато отклониш поглед от целта.

Ако в теб има ентусиазъм, ти можеш да постигнеш всичко, което искаш.

Не мисли, че има грешка; мисли, как да я поправиш.

Аз никога не стоя прав, когато имам възможност да седя, и никога не седя, когато имам възможност да лежа.

Хората често капитулират ако претърпят катастрофа.

Моят тайна на успеха се заключава в умението да разбирам гледната точка на другите.

Вие можете да получите “Форд-Т” във всеки цвят, при условие, че този цвят е черен.

Само два стимула карат хората да работят: жаждата за пари и страхът да не ги загубят.

Добрият приятел е този, който може да ви накара да проявите най-доброто, заключено във вашата душа.

Идеалист – това е този, който помага на другите да забогатеят.

Всички коли Форд са съвършенно еднакви, но не съществуват двама съвършенно еднакви човека.

Всеки нов живот – това е нещо ново под слънцето; никога по-рано не е имало точно това и никога в бъдеще няма да има. Младият човек е длъжен така да гледа на себе си – той е длъжен да иска тази единствена искра на своята индивидуалност, която го отличава от другите хора, и да я развива с всички сили. Обществото и училището могат да опитат да потушат тази искра, те искат всичко да е под един знаменател, а аз казвам: не позволявайте искрата да изгасне – тя е вашето единствено основание за това, вие да играете важна роля.

Мисли за бъдещето – постоянното размишление за това, как да направиш повече, поражда такова състояние на ума, при което не може да се каже, че има нещо невъзможно.

Когато не мога да управлявам събитията, аз ги оставям сами да се управляват.

Идеалист – това е човек, който помага другите хора да процъфтяват.

Сами по себе си идеите са ценности, но всяка идея, в края на краищата, си остава само идея. Задачата е в това да я реализираш на практика.

Не се бойте от бъдещето и не се отнасяйте почтително към миналото. Който се бои от бъдещето, т.е. от нещастията, той сам ограничава своя кръг на дейност. Нещастията дават само повод да започнеш отново и по-умно. Честите нещастия не са позорни; позорен е страхът пред тях. Миналото е полезно само в това отношение, че ни указва пътя и средствата за развитие.

Който наистина работи, не се нуждае от титли. Работата му се явява достатъчна чест за него.

ЕЗОПОВИ БАСНИ

ВЪЛКЪТ И ЩЪРКЕЛЪТ

На един вълк се забола кост в гърлото и търсил кой да го изцери. Срещнал един щъркел и го помолил да му извади кокала срещу заплата. Щъркелът въврял главата си в гърлото на вълка, извадил кокала и поискал да му се плати обещаното. Вълкът се засмял и, като заострил зъбите си, казал: „Стига ти, че успя да извадиш главата си здрава и читава из моята уста.”


МРАВКАТА И ГЪЛЪБЪТ

Една жадна мравка, като дошла до една вода, била завлечена от водата и щяла да се удави. Един гълъб, като видял това, откъснал от едно дърво едно клонче, хвърлил го във водата. Мравката се качила на клончето и се спасила. Еднаж един ловец нагласил своя лък и тръгнал на лов за гълъби. Тъкмо щял да стрелне гълъба, мравката го видяла и ухапала ловеца за крака. Ловецът трепнал и не можал да улучи гълъба.


СЪРНАТА И ЛОЗАТА

Една сърна, като бягала от ловците, скрила се в една лоза. Ловците я отминали малко, а сърната помислила, че е спасена вече и почнала да яде от листата на лозата. Ловците чули шумоленето на листата и се върнали, като вярвали с право, че ще има някое животно, скрито зад шумата. И те убили сърната.


ВЪЛКЪТ И ЯГНЕТО

Един вълк видял едно ягне, което си пиело вода от реката и поискал да го изяде под един благовиден предлог. Вълкът, макар и да бил на гораната страна, обвинил ягнето, че мъти водата и не го оставя да пие. Ягнето отговорило, че то си пие само с устните и полека и че не може да му мъти водата, тъй като то стои на долната страна. Вълкът, като не успял с това обвинение, казал: „Ами лани защо обиди баща ми?” Ягнето отговорило, че тогава то още не било родено. „Колкото право и да се оправдаваш, аз пак ще те изям.”


КОТКАТА И МИШКИТЕ

В една къща имало много мишки. Като подушила това една котка, дошла там и почнала да ги яде една по една. А мишките, понеже били улавяни безспирно, изпокрили се в дъното на дупките си. Тогава котката, като не могла вече да ги хваща, решила да ги измъква с хитрост. Качила се на един клин и като увиснала с главата надолу, престорила се на мъртва. А една от мишките, като я видяла, показала си муцунката из дупката и казала: „Не, миличка, не ще да се доближим да теб, даже и да си торба.”


СЕЛЯНИНЪТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ

Един селянин, като видял, че ще умира скоро, поискал да даде един добър урок по земеделие на синовете си и ги повикал при себе си. „Деца мои, казал им той, аз скоро ще умра. Скрих имането си в лозето. Там дирете и ще го намерите.” И те, като вярвали, че наистина е заровено някое имане в лозето, след смъртта на баща си, разровили всичката земя на лозето и пак никъде не намерили нищо. Но лозето, изкопано тъй добре, дало десет пъти повече грозде.


ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ И МЕЧКАТА

Двама приятели пътували заедно. Като ги срещнала една мечка, един от тях веднага скочил върху едно дърво и се скрил там, а другият току да бъде хванат от звяра, тръшнал се наземи и се престорил на умрял, като сдържал дишането си. Казват, това животно не закачало умрелите. Мечката доближила до него муцуната си, подушила навсякъде и после си отишла. Другият слезнал от дървото и попитал приятеля си, какво му е пошепнала на ухото мечката. А той отговорил: „Отсега нататък да не пътувам никога с приятели, които ме оставят в опасност.”


КОСТЕНУРКАТА И ЗАЯКЪТ

Костенурката и заякът се препирали кой е по-бърз. Един ден те се уговорили и определили място за надтичване. Заякът, безгрижен поради своята природна бързина, легнал на пътя и заспал. Костенурката, която съзнавала своята бавност, не се спряла никъде и така надминала заяка, който спал, и получила награда за победата.


СЛАВЕЯТ И ОРЕЛЪТ

Един славей кацнал на един висок дъб и запял. Видял го един гладен орел, литнал въз него и го уловил. Славеят вече на умиране, молил орела да го пусне, като казал, че той не бил толкова голям, за да напълни стомаха на един орел. Орелът, ако е гладен, можел да напада по-големи птици. Тогава орелът отговорил: „Не съм луд да изтърва готовата храна от устата си, за да гоня това, което още не се знае къде е.”


ЛИСИЦАТА С ОТКЪСНАТАТА ОПАШКА

Една лисица, на която опашката била отсечена от един капан, мислила, че животът е непоносим с такъв позор. Затова решила да накара и другите лисици да си загубят опашките, за да не личи нейният недъг, щом това е общо нещастие. И като събрала всички лисици, съветвала ги да си отсекат опашките. Те не само че ги били загрозявали, ами били и непотребен товар върху тях. Тогава една от лисиците възразила: „Слушай ти, ако това не би било само за твоя полза, ти не би ни съветвала така.”

четвъртък, 7 януари 2010 г.

Мисли за живота


Просветлението е най-голямото разочарование за твоето его.


Давай, без да очакваш отплата, и поддържай процеса, когато тя дойде при теб. Приеми, когато някой иска да ти даде.


Всяко „против" може да бъде формулирано така, че да се превърне в „за". Вместо да бъдеш против бедността, бъди за благоденствието. Вместо да се включваш във войната срещу наркотиците, допринасяй за чистота на младежта.

Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО...