сряда, 26 декември 2012 г.

Научете децата си...


Научете децата си на тези истини -
 Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от място, нито от нещо - и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.
 Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
 Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното.
 Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
 Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога.
 Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
 Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много.
 Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
 Научете децата си, че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички.
 Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

автор - неизвестен

сряда, 5 декември 2012 г.

С какво сме богати?


Купил си човек нова къща. А до него живял завистлив съсед. Ту подхвърлял боклук в двора му, ту друга гадост. Един ден човекът се събудил в добро настроение, излязъл на верандата, а там – ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го и го напълнил с най-хубавите, ябълки от градината си и тръгнал към съседа. Почукал на вратата, а онзи отвътре започнал да злорадства: "Най-накрая успях да го предизвикам!"
 Отворил вратата и човекът му подал ведрото с думите:
 - Кой с каквото е богат, това и дели с другите!

 Нека се замислим за това какво "даваме" на другите като израз на собствената ни същност. Как в общуването проявяваме вътрешното си негодувание и собствената си неудовлетвореност от живота и себе си. Следващия път, когато сте на крачка от проявата на подобен "подарък" спрямо друг човек би било добре да си спомните тази притча... така всички бихме живели в един по-добър свят!


Автор - неизвестен

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Бедното момче

Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си.

То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.
Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.
Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало:
- Колко ви дължа?
- Нищо не ми дължите. – отвърнала тя. – Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.
- Тогава ви благодаря от цялото си сърце! – отговорило момчето.

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Бог каза...


Мислех си, че моите мечти са невъзможни,
 но Бог каза "всичко е възможно" (Лука 18:27).

 Бях загубен и объркан. Мислех си, че никога няма да намеря разрешение,
 но Бог каза "Аз ще оправям стъпките ти" (Притчи 3:5,6)

 Почти се бях предал. Мислех си, че няма да се справя,
 но Бог каза "можеш да направиш всичко" (Филипяни 4:13)

 Почти се бях отказал. Мислех си, че усилията ми не си заслужават проблемите,
 но Бог каза "заслужава си" (Римляни 8:28)

 Мислех си, че никога няма да го направя, че нямам нещата, които са ми нужни,
 но Бог каза "Аз ще снабдя всичките ти нужди" (Филипяни 4:19)

 Тревожех се. Чувствах се като хванат в капан под планина от отчаяние,
 но Бог каза "Аз ти давам мъдрост" (1 Коринтяни 1:30)

 Страдах от вина. Бях ядосан на себе си, за нещата, които бях извършил,
 но Бог каза "прощавам ти" (1 Йоан 1:9)

 Плаках, защото бях самотен,
 но Бог каза "Аз никога няма да те оставя или забравя"(Евреи 13:5)

 Автор - неизвестен

неделя, 21 октомври 2012 г.

Вдъхновяващи цитати - 4 част


"За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш." — Лев Толстой

"Не се предавай. Продължавай. Винаги има шанс да се натъкнеш на нещо страхотно. Никога не съм чувала за човек, който да е попаднал на каквото и да било, докато просто си е седял." — Ан Ландърс

“Когато е очевидно, че мечтите ти са недостижими, не сменяй мечтите си, а подхода си!” - Конфуций

"По-добре да спиш свит на малък креват и да бъдеш здрав, отколкото да лежиш болен на просторна постеля. По-добре е също така да се нуждаеш и да бъдеш весел, отколкото да живееш в разкош, без да познаваш чувството радост." - Епиктет

Вдъхновяващи цитати - 3 част


"Преклонената глава сабя не я сече, ама и слънце не вижда." - Неизв. автор

"Трябва да приемаме крайното разочарование, но никога не трябва да губим безкрайната надежда." - Мартин Лутер Кинг

"Седем пъти падни, осем пъти стани." - Японска поговорка

"Проблемите не са знаци, че трябва да спреш, а пътеводители, които показват, че си на прав път." - Робърт Шулер

"Така както скъпоценния камък не може да се полира без триене, така и човекът не може да стане съвършен без изпитания." - Китайска поговорка

"Това, което е зад нас и това, което е пред нас са съвсем дребни неща в сравнение с това, което е вътре в нас." - Ралф Уолдо Емерсън

Вдъхновяващи цитати - 2 част

 "Даже и най-дългото пътешествие започва с първата крачка" - Китайска проговорка

"Да започнеш е лесно — да продължиш е трудно" - Японска поговорка

"Болката е нещо временно, но когато се предадеш е завинаги" - Ланс Армстронг

"По-добре е да гледаш напред и да се подготвяш, отколкото да гледаш назад и да съжаляваш" - Джаки Джойнер-Керси

„Откривам, че колкото по-усърдно работя, толкова повече късмет имам“ - Томас Джеферсън

"Раздадох тялото и умът си, но запазих душата си" - Фил Джаксън

„Съществуват два вида глупаци — едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо“ - Паулу Коелю

Вдъхновяващи цитати - 1 част


"Когато се раждаш, ти плачеш, а светът се радва. Живей своя живот, така че когато умреш, светът да плаче, а ти да се радваш." - Американско-Индианска поговорка

"Ако искаш да повдигнеш себе си помогни на някой друг да се изправи." - Букър Т. Уошингтън

"Най-добрия начин да се развеселиш е като развеселиш някой друг." - Марк Твен

"Ароматът винаги остава в тази ръка, която е подала розата." - Хадиа Беджар

"Ако можеше да победиш, трябваше да го направиш!" - Чък Кнокс

петък, 19 октомври 2012 г.

Бамбукът


В една прекрасна градина растял бамбук с благороден вид. Господарят на градината го обичал повече от всички други дървета. Година след година бамбукът растял и ставал як и хубав. Защото бамбукът знаел, че господарят го обича и бил щастлив от това. Един ден господарят се доближил до своето любимо дърво и му казал: „Драги бамбук, имам нужда от теб.” Прекрасното дърво усетило, че е дошъл моментът, за който е бил създаден и казал с голяма радост: „Господарю, готов съм.Употреби ме, както ти желаеш.” Гласът на господаря бил тежък: „ За да те използвам, трябва да те посека”. Бамбукът се изплашил: „Да ме насечеш, господарю! Мен, най-хубавия от дърветата в твоята градина? Не, моля те, не! Употреби ме за твое удоволствие, господарю,но моля те, не ме сечи”.
 „ Скъпи мой, бамбук”- продължил господарят-„ако не те поваля, не мога да те използвам”. Градината изпаднала в дълбоко мълчание, дори вятърът престанал да духа. Бавно бамбукът навел своята великолепна корона и прошепнал: „Господарю, ако не можеш да ме използваш без да ме събориш, събори ме”.
 „ Скъпи, мой бамбук”- не само трябва да те съборя, но дори да ти отсека клоните и листата”.
 „ Господарю мой, имай милост! Унищожи красотата ми, но остави ми клоните и листата”.
 „ Ако не мога да ги отрежа, не мога да те използвам”. Слънцето скрило своето лице, една изплашена пеперуда изхвърчала. Треперейки бамбукът казал слабо: „ Господарю, отрежи ме”!
 „ Скъпи мой, бамбук, длъжен съм още повече да ти направя. Трябва да те разцепя на две и да ти измъкна сърцето. Ако не мога да направя това, не мога да те използвам”.
 Бамбукът се навел до земята и тихо казал: „Господарю, цепи и вземи!” Така господаря на градината съборил бамбука, отрязал клоните му и листата, разцепил го на две и му извадил сърцето. После го пренесъл, където извирал извор с хладна вода близо до своите ниви, които се измъчвали поради сушата. Внимателно свързал към извора единия край от любимия си бамбук, а другия край насочил към изсъхналите ниви. Прозрачната, свежа и сладка вода започнала да тече по тялото на бамбука и достигнала до нивите. Бил засаден ориз и реколтата била отлична.
 Тъй бамбукът станал един голямо благословение, макар и повален и разрушен. Когато бил едно великолепно дърво, живеел само за себе си и се оглеждал в собствената си красота. Покосен, ранен и обезобразен станал канал, който господарят употребил, за да направи плодовито своето царство.

 „Понякога Господ иска големи жертви и това изглежда една несправедливост от страна на Бог. Да не забравяме, че Той има нужда от нашето сътрудничество, за да спаси света!”

 с.Терезита
 Източник: http://www.catholic.bg/

вторник, 16 октомври 2012 г.

Бог те е направил....


Бог те е направил....

...различен, а не безразличен!
...необикновен, а не обикновен!
...значителен, а не незначителен!
...компетентен, а не некомпетентен!
...съвместим, а не несъвместим!
...активен, а не пасивен!
...необходим, а не човек без който може да се мине!
...ефективен, а не дефектен!
...способен, а не некадърен!
...полезен, а не безполезен!
...изключителен, а не посредствен!
...отговорен, а не безотговорен!
...платежоспособен, а не фалирал!
...нормален, а не ненормален!
...достатъчен, а не недостатъчен!
...последователен, а не непоследователен!
...проницателен, а не преодолим!
...чувствителен, а не безчувствен!
...изключителен, а не обикновен!
...решителен, а не нерешителен!
............Оригинал, а не копие!

-това което зависи от теб е дали ше го приемеш и повярваш..!!!
- но независимо от това ти си оригинал дори и да се опитваш да бъдеш копие на някого, Бог те е направил....


автор - неизвестен

събота, 13 октомври 2012 г.

Аз създадох теб....


Имало едно време един човек, който вярвал в Бога. И веднъж когато той се молел на Бога, минали покрай него четирима нещастни хора - бездомник, гладен, сляп и куц.
Виждайки тези нещастници, човекът започнал да роптае против Бога: "О Творче! Как можеш да бъдеш Бог на любовта и щастието и да не помагаш на тези бедни хора?"

Отговор не дошъл, но той настоятелно чакал. И докато чакал, чул тих глас: "Аз направих за тях много - Аз създадох теб."

автор - неизвестен

сряда, 10 октомври 2012 г.

Всеки човек дава онова, което му е на сърце...!


Веднъж един богаташ решил вместо да изхвърли чантата с боклук в контейнера да я хвърли в краката на намиращия се наблизо мръсен просяк...
Беднякът се усмихнал и си тръгнал доволен с плика пълен с боклуци! Спрял се до една локва изхвърлил всичко от торбата, поизмил я и я напълнил с цветя, които растели наблизо. Върнал се при богаташа и му подал торбата в ръцете!
Богатият гледал изумено и едва едва заеквайки продумал:
- Защо ми даваш прекрасни цветя, след като аз ти дадох само боклуци!???...
Беднякът простичко отвърнал:
Защото всеки човек дава онова, което му е на сърце...!

сряда, 3 октомври 2012 г.

ПОМНИ МЕ...


"Парите казват: спечелете ни.
Календарът казва: превърти ме.
Времето казва: планирай ме.
Бъдещето казва: спечели ме.
Красотата казва: обичай ме.
Но БОГ само казва: Помни Ме!"

чрез Вероника Х.

вторник, 25 септември 2012 г.

БОГ ЗНАЕ...


БОГ ЗНАЕ...
Когато плака много дълго и твоето сърце страдаше, Той видя всяка твоя сълза...
Когато ти беше самотен и твоите приятели бяха заети, за да ти се обадят, Той беше до теб...
Когато всичко за теб престана да има значение, ти беше объркан и разочарован. Той стана отговор за теб...
Когато погледа ти се проясни, ти видя следи на надежда - Той ти шептеше...
Когато се случи нещо радостно и сърцето ти се изпълни с радост - Той се усмихна с теб...
Когато всичко при теб е хубаво и си изпълнен с благодарност - Той те е благословил...
Не забравяй, че каквото и да се случи в живота ти, през каквото и да минаваш, БОГ ЗНАЕ!!!

автор - неизвестен

неделя, 19 август 2012 г.

Изкуството на малките крачки...


Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството...

ЗАЩОТО БОГ МЕ ОБИЧА….


….Той не загуби търпение с мен.
 ….Той използва обстоятелствата от моя живот по-конструктивен начин за моя растеж.
 ….Той не се отнася към мен като към предмет за притежание и манипулация.
 ….Той не се нуждае да ме впечатлява колко Велик и Мощен е, защото Той е Бог; нито ме подценява като Негово дете, за да подчертае Своето величие.
 ….Той е на моя страна.Той иска да ме види зрял и развит в Неговата любов.
 ….Той не се гневи на всяка моя малка грешка, защото те са много.
 ….Той не брои греховете ми и при възможност да ми ги натяква.
 ….Той е дълбоко огорчен, когато не вървя в пътищата, които Го задоволяват, защото Той възприема това като доказателство, че аз не му се доверявам и обичам по- начина, по-който не би трябвало.
 ….Той се радва, когато чувствам Неговата мощ и сила и се изправям под натиска на живота, заради Неговото име.
 ,,,,Той продължава да работи търпеливо с мен, дори когато аз се предавам, но Той никога не се предава.
 ….Той продължава да ми се доверява, дори и когато самият аз не се доверявам на себе си.
 ….Той никога не казва, че няма надежда за мен. Той търпеливо работи с мен, обича ме и ме възпитава.

 ЗАЩОТО БОГ МЕ ОБИЧА….

вторник, 14 август 2012 г.

Голямото пътешествие на малкото мишле...


 Веднъж малкото мишле тръгнало да пътешества. Баба му, старата мишка, му опекла питка за из пътя и го изпратила до изхода на дупката.

 Мишлето излязло рано сутринта, а се върнало привечер.

 - Ах, бабо! - закрещяло мишлето. - Излезе, че аз съм най-силният, най-ловкият и най-храбрият в цялата тундра! А до днес не съм го знаел.

 - Ами как го узна? - попитала бабата.

 - Ето как - започнало да разказва мишлето. – Излязох аз от дупката ни, вървях, вървях и стигнах до едно море. А то – голямо, преголямо, вълните по него ходят ли, ходят! Но аз не се уплаших, хвърлих се във водата и преплувах морето. Дори сам се учудих, че плувам толкова добре.

 - А къде е твоето море? - попитала го баба му...

петък, 10 август 2012 г.

БОЖИЕТО СЛОВО Е ЖИВОТ

През 17 век един християнин в Единбург,Шотландия бил изправен под бесилката заради своите религиозни убеждения.

-Имате ли някакво последно желание? - бил запитан той.

-Да-отговорил осъденият.-Бих искал да се помоля за последен път и да изпея един последен псалом,преди да умра.

Молбата била приета. Божият човек се помолил усърдно, след което запял. Той избрал за свое последно прославяне на Бога псалом-119,с всичките му 176 стиха. Нито една дума не се загубила от неговата памет. Когато бил вече в самия край на псалома, се чул тропот на конски копита.Пристигнал конник с официална амнистия. Осъденият бил помилван.

Ако не знаеше по памет този дълъг псалом, това би бил последният му ден на земята. Неговото познание на Божието Слово спасило физическия му живот. Но колко по полезна е Библията за нашия духовен живот!

Пълното познание на Божието Слово ще бъде наша най-голяма опора и насърчение в дни на изпитание и утеснение.А такива дни предстоят пред всички нас. Повече от всякога, днес е времето, когато Божият народ се нуждае от едно всеотдайно обръщане към Библията
и пълно съобразяване с нейните Свещени предписания.


"Нека дойдат върху мене Твоите милости, Господи;
Твоето спасение според Словото Ти. Ще имам какво да
отговоря на онзи, който ме укорява, защото уповавам на
Твоето Слово. Не отнемай Словото на истината от устата ми, защото се надявам на Твоите съдби. Така ще пазя
Твоя закон постоянно, на вечни векове."
/Псалом.119:41-44/

Белези на любов

Преди години в един горещ летен ден в южна Флорида малко момче решава да отиде да поплува в едно старо вирче за плуване зад къщата му. В бързината да се гмурне в студената вода той изтичал от задната врата оставяйки зад себе си обувки, чорапи и ризата, които е носил. Полетял към водата без да осъзнава, че като плува към средата на езерото един алигатор плувал към брега. Майка му, която била в къщата и наблюдавала от прозореца – видяла, как двамата се приближавали все по-близо и по-близо. В пълен ужас тя изтичала от къщата към водата и крещяла към сина си колкото силно можела. Чувайки гласът й малкото момче се стреснало и заплувало обратно към нея. Било твърде късно. Тъкмо, когато то я достигнало, алигаторът достигнал до него. От докът майката сграбчила момчето за раменете тъкмо, когато алигатора го захапал за краката. Така започнала една невероятна решителна схватка между тях. Алигатора бил доста по-силен от майката, но майката била твърде уверена да не го изпусне. Един фермер се случило да минава, чул писъците, изтичал от камиона си и застрелял алигатора. Удивително след седмици в болницата малкото момче оцеляло. Неговите крака били напълно страховити от жестоката атака на животното. И на раменете му имало дълбоки белези където отпечатъците от пръстите на неговата майка се впили в плътта му в опита си да удържи обичния си син. Репортера от вестника, който интервюирал момчето след преживяната травма, попитал дали може да му покаже белезите си. Момчето вдигнало крачолите на панталона и след това с очевидна гордост казало на репортера: „но, виж раменете ми. Имам страхотни белези там също. Имам ги защото мама не ме изпусна”. Вие и аз може да се идентифицираме с момчето. Също имаме белези. Не, не от алигатор, или нещо така драматично, но белези от болезнено минало. Някои от тези белези са неприятни за гледане и са ни създали дълбока скръб.  Но някои рани са ни останали защото Той е отказал да ни пусне…(Той= Господ, приятел, мама…) Но понякога ние глуповато нагазваме в опасни ситуации. Вирът за плуване на нашия живот е пълен с опасности – и ние забравяме, че враг ни дебне да ни атакува. Когато решителната борба започне и ти се сдобиеш с белези от Неговата любов на раменете си, бъди много, много благодарен. Той не би и няма да ти позволи да пропаднеш.                                                                                                                          
Източник: http://www.spiralata.net

сряда, 8 август 2012 г.

Никога на забравяй...

Никога не забравяй...

Никога не забравяй това, че да живееш, не е твоя собствена идея и това, че дишаш, не е твое решение.

Никога не забравяй това, че живееш, е Нечия идея и това, че дишаш, е Неговият подарък за теб.

Никога не забравяй, че никой не мисли и не чувства, и не действа така, както ти и никой не се усмихва така, както само ти умееш.

Никога не забравяй, че никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.

Никога не забравяй, че никой на света няма твоето лице и единствено ти имаш тези очи.

Никога не забравяй, че ти си богат, независимо дали със или без пари, защото можеш да живееш, и никой не живее като теб!

Ти си желан, че ти не си дете на случайността, нито прищявка на природата, независимо дали свириш музиката на живота си в минор или мажор. Ти си Божие творение – гениално при това.



Автор - неизвестен

вторник, 24 юли 2012 г.

ИСТИНСКО СЪСТРАДАНИЕ


С един човек се случила беда, попаднал в блато и заплакал от безизходица. Дошли “добри” хора, да го подкрепят и да му изкажат своите съболезнования и съчувствие. Те седнали наоколо и започнали да ридаят заедно със страдалеца. “Какви добри хора, как се измъчват заради мен” – помислил си той и продължил да плаче. А блатото през това време от неговите сълзи и от сълзите на останалите станало още по-дълбоко и мъжът започнал да потъва все по-бързо и по-бързо.
Узнал за случилото се и друг човек. Той не приличал на предишните. Виждайки плачевното положение на пострадалия, решително казал:

понеделник, 23 юли 2012 г.

КЛОУНА, КОЙТО НИКОГА НЕ ПАДА


Едно момченце отишло в голям магазин заедно с майка си. Когато минавали пред щанда за играчки, то зърнало клоун, покачен върху топка. Майка му го оставила да си играе там и отишла на друг щанд.
Детето разклатило клоуна, той се залюлял и.. пак се върнал в първоначалната си позиция.
Тогава детето бутнало по-силно-все същия резултат.
Учудено,момченцето ударило с все сила играчката с юмручета.
Клоунът се търкулнал, докоснал земята, а после-малчуганът бил смаян - се издигнал и застанал прав.(Отдолу на топката имало олово)
Майката дошла и попитало момченцето:
Защо според теб, той все успява да се изправи, дори когато го удряш с все сила ?
Хлапето помислило, а след това отговорило:
- Не знам… Сигурно защото отвътре винаги е изправен!

******

Любовта на бащиното сърце.


 Скъпо Мое дете,
 Може би не Ме познаваш, но Аз зная всичко за теб… Псалм 139:1
 Зная кога сядаш и кога ставаш… Псалм 139:2
 Зная всичките ти пътища… Псалм 139:3
 Дори космите на главата ти са до един преброени… Матей 10:29-31
 Защото си създаден(a) по Мой образ… Битие 1:27
 И в Мене живееш, движиш се и съществуваш… Деяния 17:28
 И си Мое потомство… Деяния 17:28
 Познах те, преди да бъдеш заченат(a)… Еремия 1:4-5
 Избрах те, когато сътворих вселената… Ефесяни 1:11-12

НЕВИННОСТТА


Веднъж на гости у своя учител един млад съдия се похвали с първия си успешно разрешен случай.
- Учителю, разреших един сложен и заплетен казус, наложих тежко , но справедливо наказание.
- Браво, моето момче, а постави ли страните на трите вълшебни везни?
- На какви везни, учителю? Има ли такива?
- Има и още как! Първата везна е безпристрастието, ти беше ли безпристрастно еднакъв и към двете страни? Прие ли ги за невинни до доказването на противното?- попитал учителя.
- Не беше необходимо, от само себе си бе ясно кой е правия...

събота, 21 юли 2012 г.

ПОЖАРЪТ


ПОЖАРЪТ
Майката излязла рано сутринта и оставила децата на грижите на Марина - осемнайсетгодишно момиче, което понякога наемала за определени часове, за да се грижи за тях в замяна на няколко песос.
Откакто починал бащата, времената станали твърде трудни за семейството, жената не можела да рискува работата си, като отсъства всеки път, щом бабата се разболеела или била извън града.
Когато годеникът на Марина позвънил, за да я покани на разходка с новата си кола, тя не се двоумила дълго. Така или иначе, децата спели редовния си следобеден сън и нямало да се събудят преди пет...

СПЕШНИ НОМЕРА


 Когато си тъжен – Йоан 14
 Когато хората те предават – Псалм 27
 Ако искаш да си плодоносен – Йоан 15
 Когато си съгрешил – Псалм 51
 Когато се тревожиш – Матей 6:19-34
 Когато си в опасност – Псалм 91
 Когато ти изглежда, че Бог е далеч – Псалм 139
 Когато вярата ти има нужда от раздвижване – Евреи 11
 Когато си самотен и уплашен – Псалм 23
 Когато станеш рязък и критичен – 1 Коринтяни 13
 Тайната на Павел за щастие – Колосяни 3:12-17
 За да разбереш Християнството – 2 Коринтяни 5:15-19
 Когато се чувстваш подтиснат и отхвърлен – Римляни 8:31
 Когато искаш мир и почивка – Матей 11:25-30
 Когато светът изглежда по-голям от Бог – Псалм 90
 Когато искаш увереност – Римляни 8:1-30
 Когато напускав дома, за да работиш или пътуваш – Псалм 121
 Когато молитвите ти станат ограничени или егоистични – Псалм 67
 За велико изобретение/възможност – Исая 55
 Когато имаш нужда от смелост за някоя задача – Исус Навин 1
 За това как да се разбираме с другите – Римляни 12
 Когато мислиш за инвестиция и печалба – Марк 10
 Когато си депресиран – Псалм 27
 Когато нямаш пари – Псалм 37
 Когато започнеш да губиш вярата си в хората – 1 Коринтяни 13
 Когато хората изглеждат груби – Йоан 15
 Ако си обезкуражен за работата си – Псалм 126
 Когато откриеш, че светът се смалява, а ти порастваш – Псалм 19
 Когато се бориш със страха – Псалм 34:7
 За сигурност – Псалм 121:3
 За увереност – Марк 8:35
 За успокоение – Псалм 145:18

 Спешните номера могат да се избират директно. Няма нужда от свързване с оператор. Всички линии към Небесата са отворени денонощно! Храни вярата си и съмнението ще умре от глад!

петък, 20 юли 2012 г.

Никога не е късно...

"Никога не е късно да сбъркаш.
Никога не е късно да се поправиш и да поискаш прошка.
Никога не е късно да ти простят.
Никога не е късно да се промениш и да станеш по-добър.
Никога не е късно да се научиш да се бориш, защото живота е това - една борба!
Никога не е късно да разбереш, че живота има и красива страна.
Никога не е късно да откриеш любовта и да срещнеш истински приятел.
Никога не е късно да откриеш, че докато си жив, всяка секунда е нов шанс да промениш живота си!"

Автор - неизвестен

четвъртък, 19 юли 2012 г.

Мога да ти...


Мога да те обичам.
Но, Бог може да обича по-дълбоко.

Мога да ти бъда приятел.
Но, Бог е най-добрият ти приятел.

Аз мога да те прегърна.
Но, Бог ще те обгърне.

Ти можеш да изплачеш болката си към мен.
Но, Бог може да избърше сълзите ти.

Аз мога да държа ръката ти.
Но, Бог може да те носи.

Бог да те благослови днес и винаги!

УПОРИТИЯТ ДЪРВАР


Имало някога един дървар, който отишъл да работи в едно сечище. Надницата била добра, а условията още по-добри, тъй че дърварят решил да си свърши добре работата.
Първият ден отишъл при надзирателя, който му дал секира и му посочил къде да сече в гората.
Въодушевен, мъжът тръгнал да сече дърва.
Само за един ден отсякъл осемнайсет дървета.
- Браво – рекъл му надзирателя. – Продължавай така.
Окуражен от думите му, на следващият ден дърварят решил да работи още по-добре. Затова вечерта си легнал съвсем рано.
На сутринта станал преди всички и отишъл в гората.
Но въпреки всички усилия, не успял да отсече повече от петнайсет дървета.
- Сигурно съм уморен – помислил си. И решил да си легне още по залез.
Станал в зори, готов да удари маркировката на осемнайсет дървета. Но този ден не стигнал дори до половината.
На следващия ден отсякъл седем дървета, после пет, а последния ден се мъчил цял следобед над второто си дърво.
Дърварят се притеснил какво ще си помисли надзирателят, отишъл да му обясни, че нещо става с него, и му се заклел, че работи до изнемога.
Надзирателят го попитал:
- Кога за последен път наточи секирата?
- Да я наточа ли? Нямах време за точене, бях много зает със сеченето на дървета.
Не бъди съсредоточен само в делат а приложи вярат в Господ Исус Христос, който може да събори всички трудности и крепости в твоя живот.

Автор - неизвестен

сряда, 4 юли 2012 г.

Проповядването...

Веднъж свети Франциск от Асизи поканил един млад монах да го придружи до съседен град, където трябвало да проповядва. Младежът много се зарадвал на поканата. Двамата се отправили към града. Когато стигнали, те се разхождали по главната улица, после обиколили няколко пресечки. Говорили с търговците и поздравявали гражданите. След това се върнали до абатството по друг път.
Младежът решил да напомни на Франциск за първоначалния му замисъл. 
- Отче, забравихте, че отидохме в града да проповядваме. 
- Синко – отвърнал Франциск, – та ние проповядвахме. Мнозина ни видяха. Те ни наблюдаваха отблизо. Преценяваха нашето отношение към тях. Заслушваха се какво си говорим. Така ние изпроповядвахме сутрешната си проповед.

Кръстът

Млад мъж беше в края на силите си и не виждайки изход, падна на коленете си в молитва. “Боже, не мога да продължа – каза той. – Имам да нося прекалено тежък кръст.”

Бог отговори: “Сине мой, ако не можеш да понесеш неговата тежест, просто остави кръста си в тази стая. След това отвори онази врата и си избери който и да е друг кръст.” Мъжът беше изпълнен с облекчение и каза: “Благодаря Ти, Боже.” След това направи така, както му беше казано.

Като влезе в стаята, той видя много кръстове - някои толкова големи, че върховете им не се виждаха. Тогава забеляза малко кръстче, подпряно на отдалечената стена. “Бих искал този, Боже” – прошепна той. И Бог отговори: “Синко, това е кръстът, който ти току-що остави.”

Когато проблемите в живота изглеждат непреодолими, това ни помага да се огледаме наоколо и да видим с какво трябва да се справят другите хора. Тогава ти ще видиш, че си по-щастлив, отколкото си си представял.


автор - неизвестен

вторник, 26 юни 2012 г.

Колко струва усмивката?


 Усмивката не струва нищо, но дава много:
 ~ Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява...
 ~ Тя трае само миг, но споменът за нея понякога остава завинаги...
 ~ Никой не е толкова богат, че да може да живее без усмивка и никой не е толкова беден, че да не може да раздава усмивки...
 ~ Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство...
 ~ Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е слънчев лъч за тъжния...
 ~ Усмивката е най-добрата противоотрова на природата за тъгата и тревогата...
 ~ Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце...
 ~ Някои хора са твърде изморени, за да те дарят с усмивка.Дай им Ти една от твоите, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!


Автор - неизвестен

четвъртък, 7 юни 2012 г.

ПРИСЪДАТА НА ЗЛАТОУСТ


Това било преди около 1500 години. Тогава в Цариград архиепископ бил св. Йоан Златоуст.
Един селянин, от едно близко до Цариград село, продал нива на свой съселянин. Купувачът отишъл на нивата да я оре; орал, орал и изорал един казан със жълтици. Той отишъл при продавача и му казал:
-        Побратиме, изорах на нивата, която ми продаде, един казан жълтици; ела да си ги вземеш, защото са твои.
-        Тия пари не са мои - казал продавачът, - ти си ги изорал ,трябва ти да ги вземеш.
-        Не са мои! Аз купих от тебе нивата, а не и парите, те са твои, иди да си ги вземеш.
-        Побратиме, аз съм ти продал нивата и всичко, което е по нeя камъни ли е, земя ли е, пари ли е, всичко е твое, аз не се меся вече в тази нива.
Така те се препирали дълго. Единият викал: твои са, другия: не са мои. Не могли да се погодят. Решили да идат при св. Иоан Златоуст и той да отсъди на кого са парите.

вторник, 5 юни 2012 г.

СЛЕДИТЕ НА БОГА


Eдин арабин се молел наблизо до шатрата си. Видял го някой си търговец и го запитал: "Отде знаеш, че има Бог?" Арабинът отговорил: "Погледни тука, на земята, покрай шатрата ми! Какво виждаш?" Търговецът разгледал и казал: "Виждам стъпки!" "Какво показва това?" - запитал го арабинът. Търговецът отвърнал: "Че е минал човек!" Тогава арабинът рекъл: "Само по стъпките ти позна, че е минал човек. Ами всичко това. което виждаме - слънце, луна, звезди, планини, гори, поля, цветя - не са ли следи, по които можем да узнаем за Бога? Ето по тия следи аз зная, че има Бог!" Търговецът се замислил и след малко радостно извикал: "Да бъде благословен Бог во веки!"

 (Народна приказка)

ДАЙ ТИ!


 Петгодишния Михай слушал баща си как се моли за едно бедно семейство. В един момент той го прекъснал и със своята проста детска логика казал:
 - Тате, защо трябва да занимаваш Бога с този проблем? Не е ли по-лесно да бръкнеш в джоба си и да дадеш тези пари за нуждите на тези хора?

понеделник, 4 юни 2012 г.

Животът е пътуване

Не определяй какво е ценно за теб, като се сравняваш с другите.
- Всеки от нас е различен!

Не си поставяй цели спрямо това, което другите хора мислят за важно.
- Само ти знаеш, кое е най-добро за теб!

Не позволявай на живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето.
- Живей пълноценно всеки ден, за да бъде пълноценен животът ти!

Не се страхувай да поемаш рискове.
- Приемането на предизвикателства ни учи да бъдем силни!

Не пречи на любовта да влезе в живота ти, като казваш, че е невъзможно да я намериш.
- Най-лесният начин да получиш любов е, като даваш любов! Най-бързият начин да загубиш любовта е, като не я цениш!

Никога не се отказвай от мечтите си!
- Да бъдеш без мечти, означава да нямаш надежда. Да бъдеш без надежда, означава да живееш без цел!

Не преминавай през живота толкова бързо, че да забравиш не само къде си бил, но и накъде отиваш!
- Животът не е състезание, а пътуване, на което трябва да се наслаждаваш във всеки един миг!...


Автор - неизвестен

понеделник, 28 май 2012 г.

РАЗУМНИЯ КРАЛ


Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци – всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи.
Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване:
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник. И кралят потеглил на път.
Първият син си помислил: “Какво да правя със семената?” Сложил ги в железен сейф – когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били...

петък, 11 май 2012 г.

Мъдри мисли


  • Това, което прави живота щастлив е не да правиш нещата, които харесваш, а да харесваш нещата, които трябва да правиш!
  • Ако не се радваш на малкото няма да се зарадваш и на многото!
  • Вярвай в себе си дори, когато никой не го прави! След време, когато стигнеш далеч, всички ще разберат, че може да ти се има доверие!
  • Късметът идва, когато му се предостави възможност! Бъдете подготвени за тази възможност!
  • Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее! 

вторник, 8 май 2012 г.

Защо не се мия?


 Хората, които не посещават църква, често пъти посачват доста интересни причини за това. За да покаже слабостта на подобни извинения, някой е съставил оригинален списък, наречен "Десет причини, поради които никога не се мия".
 1. Когато бях малък ме караха насила да се мия.
 2. Хората, които се мият са лицемери. Те си мислят, че са по чисти от другите.
 3. Има толкова много видове сапен, че никога не мога да реша кой е най-добрият.
 4. По-рано се миех, но ми стана досадно.
 5. Мия се само на Рождество Христово или на Великден.
 6. Никой от приятелите ми не се мие.
 7. Ще започна да се мия, когато остарея.
 8. Наистина нямам време за миене.
 9. Банята не е достатъчна топла.
 10. Хората, които правят сапун, се интересуват само от парите ви.

 Мъдрост... (сборник)

понеделник, 7 май 2012 г.

Избавителят


Китайски учен, който станал християнин, разказва следната притча:
Един човек паднал в тъмна мръсна яма. Опитал се да се изкачи и да излеза от нея, но не могъл. Минал конфуций. Видял нещастника в ямата и казал:
- Бедният човек. Ако ме беше слушал, никога нямаше да падне.
След това продължил пътя си. Минал Буда и казал:
- Бедният човек. Ако можеше да се покачи горе, ще му помогна.
И той отминал. Тогава дошъл Христос и казал:
- Бедният човек.
След това скочил в ямата и му помогнал да излезе.

четвъртък, 22 март 2012 г.

НАСЪРЧЕНИЕТО...


Някои от най-значимите литературни постижения са били предшествани от окуражителните думи или постъпки на любим човек или на верен приятел. Ако не беше неговата изпълнена с вяра съпруга София, може би името на Натаниъл Хоторн нямаше да се нареди сред най-великите имена в литературата. Когато Натаниъл със сломено сърце се прибрал в къщи, за да каже на съпругата си, че е некадърник и са го уволнили от работата му в една митница, тя го изненадала, като възликнала радостно.
Сега — казала тържествуващо тя, — ще можеш да напишеш книгата си!
Да — отвърнал мъжът неуверено, — но от какво ще живеем, докато я пиша?
За негово изумление, тя отворила едно чекмедже и извадила значително количество пари.
Откъде, по дяволите, си взела тези пари? — възкликнал той.
Винаги съм знаела, че си гениален — казала му тя. — Знаех, че някой ден ще напишеш шедьовър. Така че всяка седмица от парите, които ми даваше за домакинството, аз спестявах по мъничко. Тук има достатъчно за една година.
 В резултат на нейната увереност се появил един от най-великите романи в американската литература: „Алената буква".

Найдо Кюбейн

сряда, 29 февруари 2012 г.

Самотното момиченце...




Босо и мръсно, малкото момиченце стоеше в парка и наблюдаваше хората да минават. Тя никога не се опита да ги заговори, тя никога не каза дума. Много хора преминаха, но нито един не погледна към нея, никой не спря, включително и аз.
На следващия ден аз реших да се върна в парка, любопитен дали малката девойка ще бъде още там. И точно на същото място, на което тя беше вчера, тя седеше на високо, с най-печалния поглед в очите й. Но днес аз не можех да я отмина просто така, заинтересован само от моите неща. И така се озовах вървящ към малката девойка. Защото както всички ние знаем, парк, пълен със странни хора, не е място за малки деца да играят сами. И като се отправих към нея, аз успях да видя, че гърба на момичето беше деформиран. Разбрах каква беше причината хората просто да отминават и да не правят никакво усилие да покажат, че ги е грижа. Като се приближих, малката девойка леко понижи погледа си, за да избегне моят вторачен поглед. Аз можех да видя формата на нейния гръб по-добре. И той беше гротесково оформен в гърбава форма. Усмихнах се, за да й кажа, че всичко е наред, че бях там, за да помогна, за да разговаряме. Седнах до нея и започнах с едно простосърдечно "здравей". Малката девойка беше потресена и заекващо каза тихо "здравейте" след дълго взиране в очите ми. Аз се усмихнах и тя срамежливо отвърна с усмивка. Ние говорихме докато стана тъмно и паркът беше напълно празен. Всеки си беше отишъл и ние бяхме сами. Попитах девойчето защо е толкова тъжно. Малкото момиченце погледна към мен и каза: "Защото съм различна". Аз веднага й казах: "Това си ти!" и се усмихнах. Тя стана дори по-тъжна и каза: "Знам".
"Малко девойче" - казах аз, "ти ми напомняш на ангелче, сладко и невинно". Тя погледна към мен и се усмихна бавно, изправи се и каза: "Наистина ли?"
"Да, миличка, ти си като малък ангел-хранител, изпратен да наблюдава всички тези преминаващи хора". Тя кимна - "да" и се усмихна, след което, тя разпери крилата си и каза: "Аз съм. Аз съм твоят ангел-хранител", с блясък в очите й. Аз онемях, сигурно ми се привиждаха разни неща. Тя каза: "И когато ти започна да мислиш за някой друг, освен за себе си, моята работа тук беше свършена". Аз се изправих веднага и казах: "Чакай, защо тогава никой не спря да помогне на един ангел?" Тя погледна към мен и се усмихна: "Ти си единственият човек, който може да ме види", и така тя изчезна.
Когато си мислите, че вие сте всичко, което имате, помнете, вашият ангел винаги ви наблюдава.

Неизвестен автор
Превод от английски: Кристиана Енчева

СЪСТЕЗАНИЕТО

Това беше денят на голямото състезание на Сам. Той се опита да се усмихне. Не беше лесно, когато стомахът ти се свива от страх. Моментът беше дошъл. Стадионът никога не беше събирал такава тълпа. Техните поздрави и викове се чуваха силно. Обикновено беше толкова тихо, когато той тренираше. Но тогава беше рано – преди денят да започне. Сам гледаше как слънцето осветява пистата и си спомни, че трябва да гледа само напред, никога назад. Беше същият маршрут – ден след ден. Приятелите му се смееха заради това, че няма време за игра. Но Сам просто трябваше да даде най-доброто от себе си и да подготви своето тяло и мускули за това изпитание.


Чу името си силно и ясно. Най-после! Пистолетът гръмна и той затича от старта. Беше пред всички в първия кръг. Сега трябваше да забави малко, темпото беше прекалено бързо. Той трябваше да бъде разумен, имаше да пробяга още много кръгове. Ветрецът подухваше леко. Когато Сам се концентрира, намери нови сили. Сега това стана състезание за оцеляване и издръжливост. Той избягваше всяко отклоняване от своя коридор за бягане. И точно когато изглеждаше, че това никога няма да свърши, на следващия завой се показа финалът. Всичко зависеше от този последен устрем. И изведнъж всичко свърши. Свърши за миг. Краката му се подкосиха и той падна по лицето си. Тогава дойде вкусът на поражението от загубата на състезанието...

понеделник, 27 февруари 2012 г.

РИСК


В плодородната пролетна почва две семена лежали едно до друго.
Първото семе казало:
Искам да раста! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата гюд мен и да провра филизи през земната кора над мен... Искам да развия нежните си пъпки като знамена, за да оповестя пристигането на пролетта... Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета.
И така то пораснало. Второто семе казало:
Страхувам се. Ако пусна корените си надолу в земята, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си филизи... Ами какво ще стане ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? А ако трябва да отворя цветовете си, някое малко дете може да ме изтръгне от земята. Не, много по-добре е да изчакам, докато стане сигурно.
И така то зачакало.
Една кокошка, както си ровела из рохкавата пролетна пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало, и бързо го глътнала.

ПОУКА
Онези от нас, които отказват да рискуват и да растат, биват погълнати от живота.
Пати Хансон

неделя, 26 февруари 2012 г.

В търсене на „хляб” - историята на твоя живот?


Имало едно време един гладен човек. Доста често чувал около себе си хората да говорят за „хляб” – колко вкусен е и как задоволявал глада. Въпреки, че никога не бил опитвал хляб, разбрал, че това отговорът за неговия глад. Тръгнал да го търси. Влязъл в първата аптека:
- Може ли един хляб? Много съм гладен.
Аптекарката погледнала наивния човек и решила, че може да изкара лесни пари от него.
- Разбира се, заповядайте! – и тя му дала някакъв сироп за кашлица.
Човекът щастлив, започнал да пие сладкия сироп. За момент вкуса му, като че ли задоволил глада, но много бързо той се разочаровал от ефекта му. Всички описания, които чувал от хората за хляба многократно надхвърляли това, което сиропът му давал...

събота, 25 февруари 2012 г.

Защо Господ постъпва различно


Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?

В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.

Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:

- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря...

петък, 24 февруари 2012 г.

След бързането...


"Работата ще почака докато покажеш на детето си дъгата, но дъгата няма да почака да си свършиш работата." Патриша Клафърд

 Бързах.
 Профучах през трапезарията, облечена в най-хубавия си костюм, съсредоточена върху приготовленията за вечерната бизнес среща. Джилиан, четиригодишната ми дъщеричка, танцуваше под звуците на любимата си мелодия от „Уестсайдска история“.

 Бързах много, на път бях да закъснея. Но въпреки това вътре в мен се обади едно гласче: „Спри“.

 И аз спрях. Погледнах я. Протегнах ръка, хванах ръчичката й и я завъртях. Седемгодишната ми дъщеря Кейтлин, влезе в орбитата ни, хванах и нея. Трите се понесохме с щуро въртене из трапезарията и хола. Заливахме се от смях. Въртяхме се като пумпали. Дали през прозорците съседите не ни виждаха колко сме откачени? Не ме интересуваше. Песента завърши с няколко драматични такта и сложи край на нашия танц. Потупах децата по дупетата и ги изпратих да се къпят.

 Те се запътиха нагоре по стълбите като едва си поемаха дъх, а от кикотенето им стените на къщата ехтяха. Аз се върнах към работата си. Наведох се да прибера нужните книжа в куфарчето си, когато чух малката да казва на кака си:

 - Кейтлин, нали мама е най-добричката на света?

 Замръзнах на мястото си. От много бързане, за малко щях да пропусна този миг. Мислите ми се върнаха към наградите и дипломите, окачени в кабинета ми. Никоя награда, никое постижение не може да се сравни с това: „Нали мама е най-добричката на света?“

 Дъщеря ми го каза, когато беше на четири. Не ми се вярва да го каже на четиринайсет. Но на четирийсет, когато се наведе над дървения сандък, за да се сбогува с тленната обвивка на моята душа, иска ми се да каже тогава:

 „Нали мама е най-добричката на света?“

 Тези думи не се вписват в служебната ми биография. Но искам да бъдат гравирани върху надгробния ми камък.


 Джина Барет Шлейзингър

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

"Кръстът на живота"


 - Защо наричаме живота си тежък кръст, татко?


 - Виж, - отговорил бащата, държейки в ръце две пръчици. - По-късата пръчица е нашата грешна човешка воля; a по-дългата е Божията воля, Христовата воля. Ако поставим късата пръчица, нашата воля, напряко на Божията воля, получаваме кръст; но ако наложим пръчиците една върху друга, ако слеем волята си с Божията, вече няма кръст. Старай се винаги твоята воля да съвпада с Божията воля.

 Св. Игнатий Брянчанинов

10-те принципа на Ганди как да променим света

1. Промяна

“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”

“Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново – това е мит на атомната ера, – колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”

2. Контрол

“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

3. Прошка

“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”

“Принципът „Око за око“ може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

4. Действие

“Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

5. Сегашният момент

“Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

6. Всеки е човешко същество

“Аз съм обикновен човек склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”

“Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.”

7. Постоянство

“Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”

8. Доброта

“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.”

“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”

“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

9. Щастие

“Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”

“Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”

10. Развитие

“Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”