Веднъж малкото мишле тръгнало да пътешества. Баба му, старата мишка, му опекла питка за из пътя и го изпратила до изхода на дупката.
Мишлето излязло рано сутринта, а се върнало привечер.
- Ах, бабо! - закрещяло мишлето. - Излезе, че аз съм най-силният, най-ловкият и най-храбрият в цялата тундра! А до днес не съм го знаел.
- Ами как го узна? - попитала бабата.
- Ето как - започнало да разказва мишлето. – Излязох аз от дупката ни, вървях, вървях и стигнах до едно море. А то – голямо, преголямо, вълните по него ходят ли, ходят! Но аз не се уплаших, хвърлих се във водата и преплувах морето. Дори сам се учудих, че плувам толкова добре.
- А къде е твоето море? - попитала го баба му...
