четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Викът на Бащиното сърце от Битие до Откровение

Мое дете ,
Може би не Ме познаваш , но Аз зная всичко за теб …Псалм 139:1
Зная кога сядаш и кога ставаш … Псалм 139:2
Зная всичкте ти пътища …Псалм 139:3
Дори космите на главата ти са до един преброени ...Матей 10:29-31
Защото си създаден (а ) по Мой образ ...Битие 1:27
И в Мене живееш , движиш се и съществуваш ...Деяния на Апостолите 17:28
И си Мое потомство ...Деяния на Апостолите 17:28
Познах те преди да бъдеш заченат (а )...Еремия 1:4-5
Избрах те , когато сътворих вселената ...Ефесяни 1:11-12
Ти не си грешка , защото всичките ти дни са записани в Моята книга ...Псалм 139:15-16
Определих точното време на раждането ти и мястото , където живееш ...Деяния на
Апостолите 17:26

сряда, 6 февруари 2013 г.

Превъзмогване на огорчението...

"И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село. И някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Исус и слушаше словото Му. А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза:
- Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й тогава да ми помогне.
Но Господ в отговор й каза:
- Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е потребно. И Мария избра добрата част. Която няма да се отнеме от нея."
Лука 10:38-42. ВЕРЕН

Вършете всичко без роптание и без
препиране, за да бъдете безукорни
и незлобливи.
Филипяни 2:14-15

неделя, 3 февруари 2013 г.

Господи?! Там ли си?

Господи?! Там ли си?! Знам, че е късно, но Ти едва ли спиш Господи. Аз обаче не мога да заспя. Не, ще те разочаровам – няма да се моля – ще споделям. Ти не слушай Господи. Аз просто ей така, защото ми е мъчно. Искам Господи, но не пари или бижута, не почивка на морето или да спечеля от Тото-то. Нищо материално не искам... Искам Господи да бъда пак дете... О, да. Аз знам, че е невъзможно Господи и затова Ти казах да не слушаш. Аз само ей така преди да заспя се сетих и ме налегна носталгията.
 Сещам се Господи безгрижните лета. Веселите приключения в пустите къщи, нелегалните кражби на ябълки от съседа. Сещам се как шляпах боса на село в локвите с топла, дъждовна вода... Колко беше хубаво Господи. Онези топли дни, в които ровичках в калта и после ми се караха за мръсните нокти. Или пък, когато си играех с децата от махалата на къщичка в хамбара. Ами, когато яхвахме бръшляна в двора и си представяхме, че яздим в прерията...