събота, 15 януари 2011 г.

Любов и таксита


Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
Ти да не си някой веселяк, а?
Не, драги господине, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
Аха — каза шофьорът и потегли.
Какво ти става? — попитах аз.
Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк —каза приятелят ми. — Уверен съм, че това е единственото нещо, което може да спаси града.
Мислиш ли, че един човек може да спаси цял Ню Йорк?
Не става дума само за един човек. Сигурен съм, че денят на този таксиметров шофьор ще мине по-добре. Да предположим, че днес той ще има двадесет пътника. С тези двадесет души той ще се държи добре, защото някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му, на свой ред, ще бъдат по-любезни със своите служители, продавачи, сервитьори или дори със собствените си семейства. В края на краищата добрата воля може да се разпростре поне върху 1 000 души...

Големия Ед



Когато пристигнах в града, за да проведа семинар по въпросите на силовия мениджмънт, няколко души ме поканиха на вечеря, за да ми разкажат накратко за хората, пред които щях да говоря на другия ден.
Лидер на групата очевидно беше Големия Ед — огромен плещест мъж с дълбок боботещ глас. На вечерята той ме осведоми, че се занимава с уреждане на конфликти в огромна международна организация. Работата му била да посещава поделенията и клоновете на фирмата, където се налага да бъде прекъснат договорът със съответния началник.
Джо — каза той, — очаквам с нетърпение утрешния ден, защото всички имат нужда да изслушат един силен човек като мен. Тогава ще разберат, че моят стил наистина е правилен — ухили се той и намигна.
Усмихнах се. Знаех, че следващият ден няма да му донесе онова, което очакваше... 

петък, 14 януари 2011 г.

За куража


Значи, мислиш, че съм смела? — попита тя.
Да, така е.
Може и да си прав. Сигурно, защото ми е подействал вдъхновяващият пример на няколко незабравими учители. Ще ти ражажа за един от тях. Преди много години, когато работех като доброволка в болницата „Станфорд", се запознах с едно момиченце на име Лайза, което страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият шанс да се възстанови, като че ли беше свързан с възможността да и бъде прелята кръв от петгодишния й брат. Той по чудо бе оцелял от същата болест и бе развил антитела, необходими за да се преодолее болестта. Лекарят обясни на малкото братче как стоят нещата и запита момченцето дали би се съгласило, да даде своята кръв на сестра си. Видях, че за миг то се поколеба, но после пое дълбоко въздух и каза :
Да, щом това ще спаси Лайза.
Докато продължаваше трансфузията, то лежеше в едно легло до сестра си и се усмихваше, както и всички ние, като гледахме как бузите на Лайза поруменяват. После лицето на момченцето пребледня, усмивката му угасна. То погледна към лекаря и попита с разтреперан глас:
Веднага ли ще започна да умирам?
Детето беше малко и беше разбрало лекаря погрешно. То мислеше, че ще трябва да даде на сестра си всичката си кръв.
Да, научих се да бъда смела — добави тя, — защото имах вдъхновяващия пример на такива учители.

Дан Милмън  - Пилешка супа за душата

Такъв брат



Един мой приятел на име Пол получил автомобил като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да и се възхищава.
Ваша ли е тази кола, господине? — попитал той.
Пол кимнал.
Брат ми ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент? О, Боже, бих искал... —и той се поколебал.
Пол, разбира се, знаел какво желаело момчето — да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
Бих искал — продължило момчето, — да мога да бъда такъв брат... 

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Подаръкът


Бенет Сърф разказваше тази трогателна история за някакъв автобус, който се друсал по забутаните пътища на Юга.
На една от седалките седяло дребничко старче и стискало в ръка букет свежи цветя. На другата редица недалеч от него седяла девойка, която непрестанно поглеждала към цветята. Дошло време старецът да слиза. Когато минал покрай нея, той поставил цветята в скута на момичето.
Виждам, че цветята много ви харесват — казал той — и мисля, че съпругата ми би се зарадвала, ако и кажа, че съм ги дал на вас.
Момичето приело цветята и през стъклото на автобуса продължило да следи с поглед стареца. Щом слязъл от автобуса, той се отправил към портата на малко гробище.


Бенет Сърф – Пилешка супа за душата

Една по една


Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него, забелязал, че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо и го хвърлял във водата. Отново и отново той запращал нещо в океана.
Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал във водата.
Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл:
Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш...
Хвърлям морските звезди обратно в океана.
Сега има отлив и те са останали на брега. Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостиг на кислород.
Е, това е вярно — отговорил приятелят ми, — но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди. Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са. Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли, че не можеш да помогнеш?
Човекът се усмихнал, навел се, взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:
Е, поне на тази успях да помогна!

Джак Канфийлд и Марк В. Хансен - Пилешка супа за душата.  

сряда, 12 януари 2011 г.

Всеки заслужава да бъде обичан


Една учителка от Ню Йорк решила да изрази признателността си към учениците от последния клас на средното училище, в което преподавала, като им обясни с какво всеки е важен за нея. Като използвала система, разработена от Хелис Бриджис от Дел Мар, Калифорния, тя ги извиквала един по един пред класа. Най-напред изтъквала защо тя и класът държат на този ученик, а след това подарявала на всеки синя панделка, върху която със златни букви пишело: „Аз заслужавам да бъда обичан".

После учителката възложила на учениците писмена работа, в която да проследят какво влияние оказва признателността върху околните. Дала на всеки по още три панделки и им поставила задача да популяризират този ритуал на благодарността сред своите близки и познати...

вторник, 11 януари 2011 г.

Съдията, който прегръща


Не ме дразни, а ме прегърни!

Стикер върху бронята на една кола

Лий Шапиро е пенсиониран съдия. Той е един от най-любвеобилните хора, които познаваме. На определен етап от развитието на кариерата си Лий осъзнал, че няма по-голяма сила от любовта, и започнал да прегръща хората, Предлагал всекиму да се прегърнат и колегите му измислили прякора „съдията, който прегръща" (може би като противоположност на „съдията, който осъжда"). Върху стикера, залепен на бронята на колата му, може да се прочете: „Не ме дразни, а ме прегърни!"
Преди около шест години Лий измислил нещо, което нарекъл „Комплект за прегръщане". На външната му страна е написано: „Сърце, в замяна на една прегръдка". Вътре има тридесет червени бродирани сърчица с малки щипки за прикрепване от обратната страна. Лий Взема „Комплекта за прегръщане", спира хората, които среща, и им предлага да получат по едно червено сърчице срещу една прегръдка.
Дейността на Лий е станала много популярна и често го канят на конференции и конгреси, за да сподели посланието на своята нестандартна любов. На една конференция в Сан Франциско представители на местните медии му отправили предизвикателство: „В залата е лесно да се раздават прегръдки, защото хората тук са били специално подбрани. Но в реалния живот няма да бъде толкова просто."
Те накарали Лий да опита да прегърне няколко души по улиците на Сан Франциско....

Истинска любов



Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не можел да се нарече красавец. Освен че бил доста нисък, той имал и уродлива гърбица.
Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче, непривлекателният му външен вид подействал отблъскващо.
Когато дошло време да си върви, Мозес събрал кураж и се изкачил по стълбите до стаята и, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да го погледне. След няколко неуспешни опита да поведе разговор, Мозес срамежливо попитал:
Вярвате ли, че женитбите се предопределят на небето?
Да— отговорила му тя, с поглед забит в пода. — А вие?
Аз също — казал на свой ред той. — Там горе, на небето, при раждането на всяко момче, Бог му съобщава, за кое момиче ще се ожени. Когато се родих, Бог посочи бъдещата ми съпруга, а след това добави: „Но жена ти ще има гърбица." Ужасен, аз извиках: „О, Боже, жена с гърбица би било истинска трагедия. Моля те, Господи, дай гърбицата на мен, а тя нека бъде красива."
Тогава Фрумти вдигнала глава и го погледнала в очите, сякаш била развълнувана от някакъв отдавна забравен спомен. Подала ръка на Мозес, а по-късно станала негова предана съпруга.
Бари и Джойс Висел – Пилешка супа за душата.

понеделник, 10 януари 2011 г.

Мисли за Знанието

Този,който знае малко,се отличава с голяма подозрителност. Ф.Бейкън

Човек може толкова,колкото знае. Ф.Бейкън

Никога няма да знаеш достатъчно,ако не знаеш повече,отколкото е достатъчно. У.Блейк

Умът не заменя знанието. Л.Вовнарг

Това,което не разбирате ,не ви принадлежи. Гьоте

Колко много се заблуждават хората,  когато си мислят,че това,което са научили,са го и разбрали. Гьоте ...

Мисли за Любовта

Раните на любовта ,макар че не винаги убиват,никога не зарастват. Байрон

Любовта е сладка тирания,защото обичащият търпи мъките и доброволно. H.Бон 


Любовта е най-мощната от всички страсти,защото напада едновременно главата,сърцето и тялото.Волтер


Любовта към жената е по-остра от куката, с която укротяват дивите слонове, по-гореща от пламък; тя прилича на стрела,забиваща се в душата на човека...

Български поговорки и пословици

Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
Ако не посееш, няма да пожънеш.
Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
Ако не съмва рано, ти подрани.
Ако не щеш мира, на ти секира!
Ако няма ум, крака няма ли?
Ако попът се напива, селото не изтрезнява...

Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.
Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
Ако си богат, всякому си сват.
Ако си мома, стой си дома.
Ако си овца, вълци все ще се намерят...

Мъдростта на вековете


"Иронията е оскърбление, облечено в дрехите на комплимент." Е.Уипъл

"Както няма риба без кости, така и няма хора без недостатъци" М.Лаутер

"Една лъжа, вмъкнала се между истините, ги прави винаги съмнителни"
П.Боаст

"От двама спорещи се горещи повече този, който е неправ" Гьоте

"За онези, които не могат да се обличат, са създадени модите" К. Станиславски

"В приятелството има повече любов, отколкото в самата нея" А.Чехов ....

Африкански поговорки



Когато огромният баобаб падне, дори и малките козлета се покатерват и скачат по стъблото му.

Ако трябва да те е страх, страхувай се от човека. Животните те отминават.

Жените са като птиците, всички знаят, а малко казват. Мъжете нищо не знаят, а много казват.
Ако слънцето изгряваше среднощ, щяхме да открием, че не само хиената е лоша.
Смъртта е като луната. Кой е видял гърба и?
Всичко, което кукурига, някога в било яйце.

Песента на сърцето


Имало едно време един голям мъж, който се оженил за жената на своите мечти. От любовта им се родила дъщеричка. Тя била слънчево и жизнерадостно дете и големият мъж много я обичал.
Когато била съвсем мъничка, той я вдигал високо, тананикал някаква мелодия, танцувал с нея из стаята и и повтарял:
Обичам те, мое малко момиченце.
Момиченцето растяло, а големият мъж все го прегръщал и говорел:
Обичам те, мое малко момиченце.
Момиченцето се цупело и казвало:
Вече съм голяма.
Мъжът се усмихвал и казвал:
Но за мен ти ще си останеш моето малко момиченце.
Момиченцето, което вече било голямо, напуснало дома си и тръгнало по света. То научавало все повече неща за себе си и за мъжа и разбрало, че той действително е голям и силен, защото сега вече можело истински да оцени качествата на характера му — една от неговите най-силни страни била способността да дава израз на любовта към близките си. Където и да отидело по света, мъжът се обаждал и казвал:
Обичам те, мое малко момиченце.
Един ден малкото момиченце, което вече било голямо, получило съобщение по телефона, че големият мъж е тежко болен...

Любовта е съзидателна сила


Раздавайте любов щедро навсякъде, като започнете най-напред от своя дом. Дарете с любов децата, съпругата или съпруга, съседите си... Нека, когато някой се разделя с вас, да се чувства по-добър и по-щастлив.
Бъдете олицетворение на Божията доброта —  доброта, която е изписана върху лицето ви, която струи от очите ви, която искри в усмивката ви и блика в топлия ви поздрав.
Майка Тереза

Професор по социология от един колеж завел група студенти в бордеите на Балтимор, за да се запознаят с живота на двеста тамошни момчета и ги помолил да дадат писмена преценка за бъдещето им. За всяко от тях, студентите посочили: „Без перспектива". Двадесет и пет години по-късно на това изследване попаднал друг професор по социология. Той решил да продължи идеята и заедно със студентите си да провери какво е станало със същите тези момчета. Студентите установили, че с изключение на двадесет, които били сменили местожителството си или били починали, 176 от останалите 180 момчета, са постигнали впечатляващи успехи като адвокати, лекари и бизнесмени.
Професорът бил изумен и се захванал да търси причината за това противоречие. За щастие, всички някогашни момчета — вече мъже, живеели в околността, така че той имал възможност да зададе на всеки от тях въпроса: „Коя е причината за вашия успех?" И всеки с дълбоко вълнение отговарял: „Една учителка".
Учителката все още била жива, професорът я открил и запитал възрастната, но все още енергична жена, каква е използваната от нея вълшебна формула, благодарение на която тези момчета са се измъкнали от бордеите и са се справили така блестящо в живота.
Очите на учителката засияли и на устните и трепнала приветлива усмивка: „Много е просто — казала тя. — Аз обичах тези момчета."

Ерик Батьруьрт Пилешка супа за Душата

неделя, 9 януари 2011 г.

ЛЮБОВТА НИ ДАВА СИЛИ...


За какво друго да сме благодарни на живота, освен за най-ценното, което имаме – всички близки и любими хора, които са около нас.
Рядко се замисляме, че именно любовта към най-близките е това, което ни дава сили да продължаваме да се борим, да постигаме успехи и да съществуваме.
Любовта е тази, която ни осмисля живота и ни кара да се чуваме удовлетворени от самите себе си...

За Любовта


И РЕЧЕ МУ :
- Кажи ни за Любовта .
А той повдигна глава , огледа множеството и велика тишина настана.Тогава със силен глас им заговори :
- Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови. И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява. И когато тя ви проговори , повярвайте и , макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва...