Песента на сърцето

Имало едно време един голям мъж, който се оженил за жената на своите мечти. От любовта им се родила дъщеричка. Тя била слънчево и жизнерадостно дете и големият мъж много я обичал.

Когато била съвсем мъничка, той я вдигал високо, тананикал някаква мелодия, танцувал с нея из стаята и и повтарял:

— Обичам те, мое малко момиченце.

Момиченцето растяло, а големият мъж все го прегръщал и говорел:

— Обичам те, мое малко момиченце.

Момиченцето се цупело и казвало:

— Вече съм голяма.

Мъжът се усмихвал и казвал:

— Но за мен ти ще си останеш моето малко момиченце.

Момиченцето, което вече било голямо, напуснало дома си и тръгнало по света. То научавало все повече неща за себе си и за мъжа и разбрало, че той действително е голям и силен, защото сега вече можело истински да оцени качествата на характера му — една от неговите най-силни страни била способността да дава израз на любовта към близките си. Където и да отидело по света, мъжът се обаждал и казвал:

— Обичам те, мое малко момиченце.

Един ден малкото момиченце, което вече било голямо, получило съобщение по телефона, че големият мъж е тежко болен...
Получил удар. Обяснили на момиченцето, че той страдал от афазия (загуба на говора) и не само не можел да говори, но не били сигурни и дали разбирал онова, което му казват. Вече не можел да се усмихва, да ходи, да прегръща, да танцува и да казва на момиченцето, което вече било голямо, че го обича.

Когато момиченцето влязло в стаята и погледнало големия мъж, той му се сторил малък и слаб. Приближило се до леглото му, а той го погледнал, опитал се да каже нещо, но не успял.

Момиченцето направило единственото нещо, което му оставало. Седнало на леглото до големия мъж. От очите и на двамата потекли сълзи и то обгърнало с ръце немощните рамене на баща си.

Сложило глава на гърдите на баща си и в мислите му преминавали като насън отминалите дни. Спомнило си прекрасното време, което били прекарали заедно. Как винаги се чувствало защитено и обичано от големия мъж. Загубата, която трябвало да понесе, го натъжавала, никога повече нямало да чува думите му, пълни с любов и утеха.

И тогава, някъде дълбоко в гърдите на мъжа, то доловило ударите на сърцето му. Сърцето, в което съжителствали музиката и думите. То биело отчетливо, напук на болното тяло. И докато момиченцето стояло притихнало, чудото станало. То чуло онова, което му се искало да чуе.

Сърцето на бащата започнало да бие в такт с думите, които устните вече не можели да произнесат...

ОБИЧАМ ТЕ

ОБИЧАМ ТЕ

ОБИЧАМ ТЕ

МОЕ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ

МОЕ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ

МОЕ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ

Думи на утеха.

Пати Хансен - Пилешка супа за душата