четвъртък, 13 януари 2011 г.

Една по една


Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него, забелязал, че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо и го хвърлял във водата. Отново и отново той запращал нещо в океана.
Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал във водата.
Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл:
Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш...
Хвърлям морските звезди обратно в океана.
Сега има отлив и те са останали на брега. Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостиг на кислород.
Е, това е вярно — отговорил приятелят ми, — но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди. Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са. Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли, че не можеш да помогнеш?
Човекът се усмихнал, навел се, взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:
Е, поне на тази успях да помогна!

Джак Канфийлд и Марк В. Хансен - Пилешка супа за душата.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар