събота, 15 януари 2011 г.

Любов и таксита


Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
Ти да не си някой веселяк, а?
Не, драги господине, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
Аха — каза шофьорът и потегли.
Какво ти става? — попитах аз.
Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк —каза приятелят ми. — Уверен съм, че това е единственото нещо, което може да спаси града.
Мислиш ли, че един човек може да спаси цял Ню Йорк?
Не става дума само за един човек. Сигурен съм, че денят на този таксиметров шофьор ще мине по-добре. Да предположим, че днес той ще има двадесет пътника. С тези двадесет души той ще се държи добре, защото някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му, на свой ред, ще бъдат по-любезни със своите служители, продавачи, сервитьори или дори със собствените си семейства. В края на краищата добрата воля може да се разпростре поне върху 1 000 души...
Това вече не е зле, нали?
Но ти зависиш от онзи таксиметров шофьор —той трябва да предаде твоята добра воля на другите.
Не завися от него — каза приятелят ми, — защото съзнавам, че системата не е защитена срещу глупаци. Така че днес трябва да се заема с десет различни хора. Ако от десет души успея да направя щастливи поне трима, тогава мога косвено да повлияя върху настроението на още три хиляди.
На думи всичко това звучи добре — съгласих се аз, — но не съм сигурен, че на практика ще подейства.
Ако не се получи, нищо не е загубено. Не ми отне много време, за да кажа на човека, че се справя добре. Той не получи нито по-голям бакшиш, нито по-малък. Ако думите ми са попаднали в глухи уши, какво от това? Утре ще се опитам да направя щастлив друг таксиметров шофьор.
Ти не си добре.
Думите ти показват какъв циник си станал. Направих изследване и се оказа, че онова, което изглежда липсва — например на пощенските работници, освен парите, разбира се, — е, че никой не им казва, каква чудесна работа вършат те.
Но те не работят добре.
Не работят добре, защото усещат, че никои не го е грижа как се справят. Защо някой да не им каже добра дума?
Минахме покрай един строеж и видяхме петима работници, които си похапваха за обед. Приятелят ми спря.
Прекрасна работа сте свършили. Сигурно е трудна и опасна.
Работниците погледнаха приятеля ми подозрително.
Кога ще бъде завършено?
През юни — изсумтя единият.
О, това наистина е впечатляващо. Вероятно човек се чувства много горд, когато върши подобна работа.
Продължихме нататък и аз му казах:
След Дон Кихот, за първи път срещам подобен екземпляр като теб.
Когато онези мъже смелят думите ми, ще им стане приятно. В такъв случай и градът, по един или друг начин, ще извлече полза от тяхното щастие.
Но ти не можеш да вършиш това сам! — Възразих аз. — Ти си сам срещу всички.
Най-важното е да не се обезсърчаваш. Никак не е лесно да накараш хората в един град отново да станат добри, но ако и някой друг се включи в моето начинание...
Ти току-що намигна на една съвсем невзрачна жена— подскочих аз.
  • Да, зная — съгласи се той. — И ако тя е учителка, днес класът й ще има прекрасен ден.
Арт Бъкуалд - Пилешка супа за душата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар