сряда, 12 януари 2011 г.

Всеки заслужава да бъде обичан


Една учителка от Ню Йорк решила да изрази признателността си към учениците от последния клас на средното училище, в което преподавала, като им обясни с какво всеки е важен за нея. Като използвала система, разработена от Хелис Бриджис от Дел Мар, Калифорния, тя ги извиквала един по един пред класа. Най-напред изтъквала защо тя и класът държат на този ученик, а след това подарявала на всеки синя панделка, върху която със златни букви пишело: „Аз заслужавам да бъда обичан".

После учителката възложила на учениците писмена работа, в която да проследят какво влияние оказва признателността върху околните. Дала на всеки по още три панделки и им поставила задача да популяризират този ритуал на благодарността сред своите близки и познати...
Накрая учениците трябвало да проследят резултатите, да разберат кой кого е отличил и след около седмица да ражажат пред класа какво точно се е случило.
Едно от момчетата отишло при млад служител в близката компания и му изказало признателността си за това, че му е помогнал да планира бъдещата си кариера. Подарило му едната синя панделка и я закачило на ризата му. След това му дало другите две панделки с думите:
Правим писмена работа за признателността и бихме желали в знак на благодарност да подарите на някого синя панделка, а след това да му дадете и другата, така че той да може да изрази признателността си към трети човек и така ритуалът да продължи. Накрая, бих искал да ви помоля да ми разкажете какво се е случило... 
По-късно същия ден младият служител влязъл при шефа си, известен като голям мърморко. Помолил да бъде изслушан и му казал, че дълбоко му се възхищава и смята, че е творчески гений. Шефът много се изненадал. Младият служител го помолил в знак на признателност да приеме синята панделка. Смаян, шефът промълвил:
Ами, да, разбира се.
Младият служител закачил панделката върху сакото на шефа си, точно над сърцето му. След това му подал последната панделка с думите:
Бихте ли ми направили една услуга? Моля ви, вземете тази панделка и я подарете на някой друг. Младежът, който ми ги даде, подготвя писмена работа в училище и помоли да продължим този ритуал на признателността, за да разберем как влияе върху хората.
Същата вечер, като се върнал в къщи, шефът отишъл при четиринадесетгодишния си син и му разказал всичко:
- Днес ми се случи нещо невероятно. Бях в кабинета си, когато влезе един от младите служители. Каза, че ми се възхищава, понеже съм бил творчески гений, и ми подари една синя панделка. Направо невероятно, нали! Той смята, че съм творчески гений! После закачи върху сакото, над сърцето ми, тази синя панделка, на която пише: „Аз заслужавам да бъда обичан" и ми даде още една, с молба да я подаря на някого. Докато карах към къщи тази вечер, започнах да мисля кого бих могъл да отлича и реших, че това трябва да бъдеш ти. Искам да ти изкажа моята признателност.
Дните ми наистина са много напрегнати и когато се прибера у дома, не ти обръщам много внимание. Понякога ти се карам, че не си получил добри бележки в училище или че стаята ти е разхвърляна. Но тази вечер ми се прииска да дойда при теб и да ти кажа колко много държа на теб. Вие с майка ти сте най-важните хора в моя живот. Ти си страхотно дете и аз те обичам!
Изненаданото момче заподсмърчало, разплакало се истински и не можело да спре. Цялото му тяло се тресяло. Вдигнало очи към баща си и казало през сълзи:
Татко, бях решил утре да се самоубия, защото мислех, че не ме обичаш. Сега обаче няма нужда да го правя.
Хелис Бриджис – Пилешка супа за душата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар