четвъртък, 5 февруари 2009 г.
Истинската любов
Мъдрост за всеки ден
4.Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
5.Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.
6.Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.
7.Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?
8.Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
9.Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните.
10.Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
11.Всичко в света е свързано чрез мисълта.
12.Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
13.Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
15.Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
16.Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
17.Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
18.Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
19.Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
20.Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
21.Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22.Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност.
23.Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24.Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25.Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26.Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27.Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28.Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29.Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30.Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената.
31.Каквото дадем, това ни се връща.
32.Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33.Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34.Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35.В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36.Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37.Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38.Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40.Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.
41.Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.
42.Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.
43.Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.
44.Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.
45.Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
46.Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
47.Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.
48.Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.
49.Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.
50.Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.
51.Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.
52.Интуицията е любящо напътствие.
53.Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.
54.Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.
55.Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.
56.Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.
57.Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение, - благополучието ще бъде твоята награда.
58.Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си."
59.Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.
60.Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.
61.Стареенето е само заучен начин на съществуване.
62.Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.
63.Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.
64.Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.
65.Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.
66.Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.
67.Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
68.Бог работи с теб, а не вместо теб.
69.Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.
70.Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.
71.Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.
72.Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!
73.Не искай нищо и ще получиш много.
74.Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
75.Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.
76.Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.
77.Изобилието идва, когато обичаме това,което правим.
78.Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.
79.Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.
80.Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
81.Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.
82.За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.
83.Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.
84.Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.
85.Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
86.Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.
87.Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.
88.Получаваме само онова, което желаем да приемем.
89.Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.
90.Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.
91.Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.
92.Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.
93.Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.
94.Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.
95.Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.
96.Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.
97.Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.
98.В съвършената Вселена няма случайности.
99.Всички ние сме част от безкрайна Вселена.
100.Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.
101.Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.
102.Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.
103.Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.
104.Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.
Двете категории хора
Другият вид хора са като пчелата, която винаги търси нещо сладко и хубаво, на което да кацне. Когато пчелата попадне в стая, пълна с боклук, където има едно малко парченце локум в ъгъла, тя няма да забележи боклука, а ще кацне върху него. Така ако помолим пчелата да ни покаже къде е боклукът, тя ще отговори: „Не зная. Мога само да ви покажа само къде има цветя, сладки, мед и захар”, защото вижда само добрите неща. Такива са вторият вид хора, които имат добри мисли и виждат само добрата страна на всичко. Те винаги се опитват да укрият злото и греха и да запазят ближните си, докато хората от първия вид се стремят да извадят злото на повърхността.
Позлатена кутия
Историята започва с това, как не отдавна една майка наказала своята 5 годишна дъщеря за това, че изхабила цяла ролка от скъпа позлатена опаковъчна хартия.
Парите не им достигали и тя се ядосала още повече, когато детето използвало хартията, за да увие кутия, която сложило под елхата.
Въпреки това, малкото момиченце поднесло кутията на майка си и й казало, “Това е за теб, мамо.”
Майката се засрамила заради предишната си реакция, но гневът й отново я изпълнил, когато отворила кутията и видяла, че тя е празна. Тогава се обърнала към дъщеря си и със строг тон казала, “Млада госпожице, не знаеш ли, че когато подаряваш на някого подарък, се предполага, че в кутията трябва да има нещо?"
Сълзи се появили в очите на детето и то казало, “О, мамо, тя не е празна. Аз слагах целувки в нея, докато тя се напълни."
Майката била съкрушена. Паднала на коленете си и прегърнала малката си дъщеричка, молейки я да й прости за безсмисления й гняв.
Малко след този ден, злополука отнела живота на детето, и се казва, че майката пазела тази позлатена кутия до леглото си през всичките години на живота си. Когато и да била обезкуражена или пък имала някакъв проблем, тя отваряла кутията и си взимала от невидимите целувки и си спомняла за любовта на детето, което ги боло сложило там.
В действителност, на всеки един от нас, ни е била дадена Позлатена кутия, пълна с безусловната любов и целувки от нашите деца, семейство, приятели и БОГ. Няма по-голямо притежание, което някой може да има.
Приятелите са като ангелите, които ни привдигат тогава, когато нашите криле са забравили как да летят.
Меморандум на едно дете
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате. Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога. Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам. Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили. Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка". Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам. Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам. Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме. Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно. Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо. Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър. Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух. Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така. Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа. Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме! Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит. Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи. Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде. Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен. Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам. Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме. Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост. Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте. Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!
ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ
Паулу Коелю
Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.
И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
-След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.
-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.
-Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.
Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.
Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.
От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.
Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.
Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение..."
Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.
Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.
На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.
Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.
ЗА ПРАВИЛАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!
ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДОСТАТЪЧНО!!!
Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от kоето имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.
Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките
радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното
'Довиждане!' Той се просълзи и се отдалечи.
Приятели мои и любими - Желая ви ДОСТАТЪЧНО!!! Казват, че "е нужна минута да намериш специален човек, час да можеш да го оцениш, ден да го обикнеш, и цял живот да го забравиш"
Изпратете тази фраза на хората, които никога няма да забравите. Изпратете го и на човека, от когото сте го получили. Това е кратък начин да им кажете, че никога няма да ги
забравите. Ако не го изпратите, това може би означава, че много бързате и трябва да понамалите малко темпото, за да се насладите на това, което е около вас и хората, които ви заобикалят. Желая ви достатъчно!!!
Когато си мислиш, че не те гледам
Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
- Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
- Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто насочи някой към това, за да го прочете и може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите.
ЖИВОТЪТ Е....
ЖИВОТЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – ПОСРЕЩНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ДАР – ПРИЕМИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ – ОСЪЩЕСТВИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО – ОТКРИЙ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН – ИЗПЕЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ – ИЗПОЛЗВАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ – ИЗВЪРШИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ – СПАЗИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ – ОТРИЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА – ВЪЗХВАЛИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА – ОСЪЗНАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е БИТКА – ПРИЕМИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА – РАЗРЕШИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ – ПОСТИГНИ Я.
Истинските Неща в Живота
Джордж Карлин
Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Струва си да си милосърден...
Хората са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро.
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ, въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш, помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.
ТИ СИ ЩАСТЛИВ!
...Ако никога не си преживявал опасността от сражение, самотата на затворническата килия, агонията от измъчването или острата болка от глада, ти си по-добре от 20 милиона души по целия свят.
Ако посещаваш събиранията в църква без страх от безпокойства, арест, измъчване или смърт, ти си по-благословен от над 3 милиарда души по света...
...Ако имаш храна в хладилника си, дрехи на гърба си, покрив над главата и място, където да спиш, ти си по-богат от 75% от населението в света.
Ако имаш пари в банката, в портфейла или спестяваш дребни в касичка, ти си сред 8% богати хора в света...
...Ако родителите ти са все още женени и живи, ти си част от онези вече рядко срещани семейства, дори и в България.
Ако държиш главата си високо вдигната, усмихваш се и си истински благодарен, ти си щастлив, защото повечето хора го могат, но не всички го правят...
...Ако държиш нечия ръка, прегръщаш или просто потупваш по рамото някого, ти си благословен, защото даряваш с Божието целително докосване.
Ако четеш този текст, си по-щастлив от повече от 2 милиарда души в целия свят, които въобще не могат да четат...
...По начини, които дори не подозираш,
ТИ СИ ЩАСТЛИВ!
Никога не забравяй
Никога не забравяй това, че живееш, е Нечия идея и това, че дишаш, е Неговият подарък за теб.
Никога не забравяй никой не мисли и не чувства, и не действа така, както ти и никой не се усмихва така, както само ти умееш.
Никога не забравяй никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.
Никога не забравяй никой на света няма твоето лице и единствено ти имаш тези очи.
Никога не забравяй, ти си богат, независимо дали със или без пари, защото можеш да живееш, и никой не живее като теб!
Ти си желан, ти не си дете на случайността, нито прищявка на природата, независимо дали свириш музиката на живота си в минор или мажор. Ти си Божие творение – гениално при това.
Майка Тереза
Най – голямата спънка? Страхът.
Най – лесното нещо? Да се заблудиш.
Най – голямата грешка? Да паднеш духом.
Най – хубавото развлечение? Работата.
Най – лошото поражение? Отчаянието.
Най – добрите учители? Децата.
Най – първата необходимост? Общуването.
Най – голямото щастие? Да си полезен на другите.
Най – голямата тайна? Смъртта.
Най – неприятният недостатък? Лошото настроение.
Най – опасният човек? Лъжецът.
Най – коварното чувство? Ненавистта.
Най – красивият подарък? Прошката.
Най – необходимото? Домашното огнище.
Най – краткият път? Правилният.
Най – приятното усещане? Вътрешният мир.
Най – добрата защита? Усмивката
Най – доброто лекарство? Оптимизмът.
Най – доброто удовлетворение? Изпълненият дълг.
Най – могъщата сила? Вярата.
Най – стимулиращият дар? Надеждата.
Коренът на всички злини? Егоизмът.
Единствената реалност? ЛЮБОВТА!
Майка Тереза
СТЪПКИ ПО БРЕГА
- Господи, ти ме рече, че щом съм решил да те следвам, ти винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най трудните за мен моменти в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставил, точно когато съм имал най – голяма нужда от теб?
Господ отвърнал:
- Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя. Там, където виждаш само една следа по време на изпитанията и страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце.
Притча за Бог и бръснаря
Защо Господ постъпва различно
В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.
Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:
- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.
- Добре. - Казал гостенинът и двамата си легнали.
На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.
Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.
Той не можел да пита и просто тръгнал.
Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден.
Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.
В нея живеели баба и внучката й, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине.
Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.
На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах.
Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и удавила момчето.
Нашият монах вече не издържал и попитал:
- Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.
Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него.
- Аз не съм монах, - казал той - а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.
- От първия дом, в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах.
- Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него.
- После отседнахме при бабата и момичето й, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й, жената се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.
- Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?
- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и затова Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечния пъкъл.
Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най-сетне получи отговор на въпроса си.
сряда, 4 февруари 2009 г.
Мъдрости за живота
От вчера, вземи със себе си това, което си научил.
От днес, вземи със себе си всичко, което обичаш.
Не спирай никога да строиш замъци до небето,
защото това са мечтите, за които живеем.
Аз съм все още малък и ти си целия ми свят.
От теб аз се уча как да постъпвам в този свят.
На теб разчитам.
Покажи ми кое е важно в живота.
Предпазвай ме от цялото зло.
Пътят, който ми показваш, един ден аз ще показвам на моите собствени деца.
Ти ме донесе на този свят.
В същото време ти даде обещание да ме обичаш и да се грижиш за мен.
Никога няма да забравиш какво обеща, нали?
Най-хубавите моменти не са вълнуващите неочаквани събития, а тези моменти, в които си се влюбил.
Любовта не е дървото, на което растат най-големите листа, защото любовта подхранва корените.
И всяка година след студената зима се събужда отново и разцъфва.
Вярата е сила, която прави дори невъзможното възможно. Неуспехите са моменти, когато спирам да вярвам.
Тялото ми вече е слабо и аз съм уморен.
Нямам вече силата да правя нещата, които ти правиш.
Може би вече не мога да казвам нещата, които бих искал.
Може би не осъзнавам кой ден е днес.
Все още се дръж с мен като с равен.
Все още поемай ръката ми и ми давай любов.
Защото аз толкова съм те обичал.
Дори, когато още не беше роден, аз се борих за теб.
Аз веднъж вече бях готов да ти подаря своя собствен живот, така че да би могъл да имаш добър живот днес.
Нещастието е скръб и скръбта е птица, която не може да намери своя път към дома.
Не мисли как снежните преспи правят времето студено.
Мисли как те правят природата красива.
Животът е момент и само ти можеш да направиш момента значим.
Защо ми даде толкова много любов та чак тя ме прави слаб?
Защо светът около мен е толкова студен и труден?
Защо ми даде толкова много недостатъци, когато има толкова много пътища около мен, които могат да ме отклонят от правия път?
Но ти не си ме направил за свят като този…
Не се страхувам от момента, в който твоята ръка пуска моята.
Страхувам се от пътуването, което ще продължа без теб.
Можеш ли да видиш лицето си, което се отразява във водата
Можеш ли да видиш колко хубава си ти?
Знаеш ли, че няма никой като теб?
Никога не е имало и никога няма да има.
Ключовете за живота ти са в твоите собствени ръце
Затова не можеш да вървиш по други стъпки.
Не се страхувай да отвориш вратата на живота,
Аз ще бъда там, за да те пазя!
Любовта е сърцето, което не казва Аз.
Любовта е душата, която пита
какво е без теб.
Животът е като река, която ни носи напред.
Понякога трябва да се откажем от хубавите моменти твърде скоро.
Смисълът не е, че ние бихме могли да ги забравим, а да разберем:
Реката ги носи също до тези, които в същото това време страдат.
Ето защо животът трябва да върви напред.
Тя идва към мен, но не е моя.
Тя живее с мен, но не е за дълго с мен.
Един ден тя ще се събуди
и нейният свят няма да бъде същия като преди.
Тя ще чуе повикът на вълните
И на този повик няма да може да се противопостави.
Ветрове на живота, бъдете благородни към нея и върнете кораба й у дома,
На пристанището, което е най-великото от всички.!
Най-големите открития са били постигнати с вяра в чудесата.
Хората не се променят, защото порастват
Променят се, защото се приспособяват.
Но спомняш ли си кой си ти? - малко дете, удавено в морето на възрастта?
Любовта не е случайност, а най-голямото ни предизвикателство в живота.
Не трябва да съжаляваш какво си дала,
защото вчера никога няма да се върне.
Трябва да устоиш и днес и да правиш, каквото искаш.
Защото утре, никой не знае…
Повечето пъти, когато говорим, трудното за нас е да намерим общ език.
Но една усмивка, загриженост и топлина…
Това е всичко, от което се нуждаем.
Ако знаех какво би се провалило утре,
Бих свършила всичко различно.
Имах задължения, работа, за която трябваше да се грижа.
Приятели, които трябваше да срещна.
И все още, без теб нищо не е важно.
Това не беше така, докато ти не си отиде, разбирам:
Любовта е извор, начало и сила, всичко, за което живея.
Какво се случи с теб?
Къде изгуби усмивката в твоите очи?
Къде изгуби радостта от живеенето?
Знам: светът е твърде студен.
Знам как хората се нараняват един друг.
Но защо забравяш, точа е причината, поради която ние давахме любов?
Никой не знае
какво ни очаква от другата страна на вратата.
Никой не може да знае кога е време за сбогувания.
Ето защо ние трябва да грабваме всеки шанс,
да не обръщаме внимание на думите, които ни нараняват,
да се научим да прощаваме.
И никога да не затваряме вратата пред нас,
ако дори само едно нещо не е свършено или една дума не е казана…
Струва си да си милосърден...
Хората са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро.
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ, въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш, помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.