сряда, 4 февруари 2009 г.

БРАТОВЧЕД МИ И АЗ

Истинска история

Докато моят брат не беше роден, братовчед ми Франк беше единственото момче в нашето семейство. Франк беше и единственото дете на леля Мей и чичо Клем. Той беше малко по-голям от мен, но винаги желаеше да прекарва времето си с мен през семейните срещи (сбирки).

Много се гордеех с Франк. Той можеше да прави толкова много неща! Свиреше на хармоника, както никой друг и имаше много хубав глас. Е, разбира се, Франк не беше перфектен. Както повечето момчета, той обичаше да дразни момичетата, дори и мен. Но аз често си мислех за Франк.

Един ден се случи нещо ужасно. Прибирах се с моята приятелка Грейси. И изведнъж тя ме попита: “Знаеше ли, че Франк не е истински твой братовчед?”

“Това е глупаво – казах аз. - Франк със сигурност е мой братовчед. Откъде ти дойде тази идея?”

“Чух мама и татко да говорят за това. Баща ми каза, че е било много добро нещо от страна на леля Меи и чичо Клем да осиновят Франк.”

Бях много ядосана, но не знаех защо. Очите ми се изпълниха със сълзи.

“Това не е вярно, това не е вярно!“

“Моите родители никога не биха излъгали за нещо такова. “

Аз знаех, че родителите на Грейси са добри хора. Не мислех, че те биха излъгали. Но Франк е мой братовчед. Нещо не беше както трябва. Бях объркана.

Изтичах до задния двор. Баба ми, която живееше с нас, простираше прането.

“Бабо, - попитах аз, - родителите на Грейси си мислят, че Франк е осиновен, но той не е, нали?”

Баба ме прегърна.

“Нека да седнем за малко, - започна тя. – Предполагам, че ние трябваше да ти обясним това, още преди няколко години. Грешка е да говориш така за осиновяването. Твоите леля Меи и чичо Клем имаха момченце, но то умря няколко часа след като се роди. След известно време те решиха да осиновят момченце, което се нуждае от дом и семейство. Те направиха това в памет на сина им. Прекрасното дете, което те взеха е братовчед ти Франк.”

Аз бях ужасена.

“Франк не е част от нашето семейство?”

“Той със сигурност е част от нашето семейство – баба отговори категорично. – Едно осиновено дете е точно толкова част от семейството, колкото и родено.”

Лицето на баба беше сериозно.

“Франк е същият братовчед, който ти толкова много обичаш и чувстваш толкова близък. Нищо не се е променило.”

Но нещата се бяха променили. Аз просто не можех да мисля за Франк, по същия начин, както преди. Много се молих за това, но чувствата ми не се промениха.

Една седмица по-късно имаше семеен рожден ден. Всички планувахме да се съберем у другата ми баба следващата събота и да го отпразнуваме. Но аз не исках да отида. Чувствах, че ще ми е много неудобно около Франк. Мама говори с мен, но аз не я послушах. Измислих толкова много извинения да не отида. Казах, че се чувствам зле. Накрая мама много се разстрои и ми каза:

“Не съм доволна от моето момиче днес.”

Този следобед всички пристигнахме във фермата на баба ми. Татко ме погледна много сериозно преди да сляза от колата. Аз разбрах погледа му много добре.

Франк и неговите родители вече бяха там. Той ме чакаше с руло хартия.

“Искам да ти покажа нещо, - ми каза той.”

Без особено желание го последвах в гостната стая. И там той разви хартията на средата на пода.

Това беше една от рисунките му. Той беше нарисувал огромно фамилно дърво. От едната страна бяха клонове с моето име, името на моите родители и техните родители. От другата страна беше написано “Франк”. На главния клон имаше питанки, но най-долу, като държеше дървото в своите силни ръце, беше Исус! От всяка страна на дървото, на най-долните клонове, имаше име. Отляво пишеше Адам, а отдясно – Ева. Това ми напомни, че ние всички идваме от едно и също семейство.

Погледнах към Франк и го прегърнах силно. НИЕ БЯХМЕ СЕМЕЙСТВО.

Превод от английски:

Кристиана ЕНЧЕВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар