сряда, 4 февруари 2009 г.

ЗА ПРОШКАТА И БЛАГОДАРНОСТТА

ПРОЩАВАМ НА ВСИЧКО,
КОЕТО СЕ Е СЛУЧИЛО С МЕН В МИНАЛОТО
Луиз Хей

Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим.
Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък за нас самите.
Тя ни освобождава от миналото, от някогашните преживявания и взаимоотношения.
Като простим на себе си и на другите, ние наистина се освобождаваме.
Прошката носи невероятно усещане за свобода. Често трябва да си простим за това, че сме се примирявали с болезнени преживявания и че не сме се обичали достатъчно, за да се махнем от тези преживявания.
В известен смисъл да си жертва е чудесно, защото всички останали са отговорни, а ти нямаш никаква възможност да промениш нещо.
Много е удобно да играеш ролята на жертва, защото винаги друг е виновен.
Трябва да стъпиш на собствените си крака и да поемеш своята отговорност.
Затова: обичай себе си, прости си, прости и на другите и живей в настоящия момент.
И ще видиш как старата горчилка и болка се свличат от плещите ти, как се разделяш с тях и как дверите на сърцето ти се разтварят широко.
Когато излизаш от пространство, изпълнено с любов, ти винаги си в безопасност.
Прости на всички.
Прости на себе си.
Прости на всичко, което ти се е случило в миналото.
Ти си свободен.

"Няма как да пропуснеш нещо или някого, защото си жив.
Ако живееш в миналото, ти не се наслаждаваш на случващото се сега,
защото винаги ще ти се иска то да е по-различно от онова, което е.
Да не се наслаждаваш на настоящето, означава да живееш в миналото
и да бъдеш полужив.
Това води до самосъжаление, страдание и сълзи."

Няма коментари:

Публикуване на коментар