Кой каквото прави

Един син, от българските села, бил принуден да се грижи за своя 90 - годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе на края на селото и там да го остави, дано по-скоро умре. Сложил го на гърба си, а в едната ръка носел един голям кош, където щял да сложи баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил дядото, детето казало на баща си:

- Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си.

- Защо?

- И на мене ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото.

Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.

Струва си да си милосърден...

Хората са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това обичай ги.


Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това прави добро.


Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това имай успехи.


Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим, въпреки това, бъди честен и открит.


Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ, въпреки това продължавай.


Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш, помогни им въпреки това.


Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

Струва си да си милосърден...

Хората са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това обичай ги.


Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това прави добро.


Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това имай успехи.


Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим, въпреки това, бъди честен и открит.


Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ, въпреки това продължавай.


Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш, помогни им въпреки това.


Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

Състрадание

“Грижа ме е за честта на всяко същество, като брат за брата, като благотворител за една кауза. Образците на човечност са пълни с мистерия, но вече имам сърцето да остана нагласен за целия този широк калейдоскоп от опитности. Аз съм част от това, споделям всички сладки и горчиви уроци от този свят. Съзнавам важността на всеки човек, на всяко създание, всяко растение, научих се да бъда безкористен в любовта си.”

Боровото клонче от селцето Сен-Мартен

Веднъж в навечерието на Коледа свещеникът на селцето Сен-Мартен, което се намира във френските Пиренеи, се готвел за рождественската служба, когато неочаквано до него достигнало вълшебно благоухание. Навън била зима и всички цветя отдавна били прецъфтели, но отнякъде идвал сладостен аромат, сякаш пролетта била решила да дойде много преди да е дошло време за това.

Изненадан, свещеникът излязъл на улицата да погледне що за чудо е това и тогава видял момчето. То седяло на прага на училището, а пред него лежало златно коледно дръвче.

— Какво прекрасно дърво! — възкликнал свещеникът. — Сигурно самите небеса са го докоснали — толкова дивно благоухае! А е направено и от чисто злато! Къде го намери?

Момчето обаче изобщо не споделило възторга на свещеника.

— Колкото по-дълго го нося, толкова по-тежко става — оплакало се то. — И игличките му са вече съвсем твърди. Все пак това едва ли е истинско злато и се страхувам, че у дома здраво ще ме наругаят.

И момчето разказало на свещеника какво се е случило с него.

— Днес сутринта тръгнах за големия град, за Тарб. Мама ми даде пари, за да купя красива елха за Коледа. По пътя обаче, като минавах през едно село пред очите ми излезе самотна старица, която нямаше с кого да посрещне нашия светъл празник, свят за всички християни. Дадох й малко пари за вечеря — не се съмнявах, че ще мога да се спазаря за малко по-евтино коледно дръвче.

В Тарб минах край големия затвор. Там, пред вратите му се беше събрала цяла тълпа от хора, които чакаха свиждане със затворниците. Те всички бяха много тъжни: нали им предстоеше да прекарат коледната нощ далеч от своите близки и роднини. От разговорите им разбрах, че някои от тях нямат дори с какво да си купят парче хляб. Поддадох се на порива и реших да разделя парите си с тези хора - ами че те бяха в крайна нужда. Оставих си само, колкото да мога да хапна нещо. Търговецът, който продаваше коледните елхи е приятел на нашето семейство и си помислих, че ще мога да се уговоря с него да ми даде елха, а през следващата седмица да си отработя дълга.

Когато обаче отидох на пазара, се оказа, че днес този търговец не е излязъл да продава. Аз се опитах колкото мога да поискам назаем пари, за да купя елхичка от друг продавач, но никой не искаше да ми даде срещу дълг.

Тогава си казах, че със сит стомах се съобразява по-лесно. Но до кафенето, към което се запътих, стоеше някакво момче, на вид чужденче. То ме помоли за малко пари — вече два дни не беше слагал нито троха в устата си. Аз веднага си представих, че може би, когато Иисус е бил малък, също така е гладувал. Нищо друго не ми оставаше, освен да дам на бедното момче всичко, което ми беше останало и си тръгнах за вкъщи. По пътя скърших борово клонче. Опитах се да го отрежа по-равно, но то стана твърдо като метал. Нима за такава коледна елха си мечтаеше мама?

— Мило момче — казал му свещеникът, — това дърво толкова чудесно благоухае, че несъмнено е било докоснато от самото Небе. Чуй как е свършила твоята история.

Още щом си се сбогувал с онази самотна старица, тя се е помолила на Дева Мария и е поискала от нея да те отблагодари за твоя щедър дар. Роднините и близките на затворниците решили, че ангел небесен е долетял при тях в твоите одежди и се помолили на ангелите, молейки ги да те възнаградят за угощението, което сега можели да си купят за Коледа. А момчето, на което ти си дал милостиня, се помолило на Иисус за тебе.

Дева Мария, ангелите и Христос чули молитвите на онези, на които ти си помогнал. И когато си отчупил боровото клонче, Дева Мария вложила в него благоуханието на милосърдието. Докато си вървял към дома си, ангелите докоснали боровите иглички и ги превърнали в злато. И накрая, самият Христос погледнал чудесното клонче и го благословил — и отсега всеки, който се докосне до това коледно дръвче, ще му се простят всички грехове и всичките му желания ще се изпълнят.

И всичко станало както казал свещеникът. Легендата гласи, че чудесното борово клонче и до днес се пази в селцето Сен-Мартен. Казват, че великата сила на благодатта се спуска върху всеки, който помага на своите ближни в навечерието на Коледа, колкото и далече да се намира той от малкото селце в Пиренеите.

Паулу КОЕЛЮ