Господи?! Там ли си?

Господи?! Там ли си?! Знам, че е късно, но Ти едва ли спиш Господи. Аз обаче не мога да заспя. Не, ще те разочаровам – няма да се моля – ще споделям. Ти не слушай Господи. Аз просто ей така, защото ми е мъчно. Искам Господи, но не пари или бижута, не почивка на морето или да спечеля от Тото-то. Нищо материално не искам... Искам Господи да бъда пак дете... О, да. Аз знам, че е невъзможно Господи и затова Ти казах да не слушаш. Аз само ей така преди да заспя се сетих и ме налегна носталгията.
 Сещам се Господи безгрижните лета. Веселите приключения в пустите къщи, нелегалните кражби на ябълки от съседа. Сещам се как шляпах боса на село в локвите с топла, дъждовна вода... Колко беше хубаво Господи. Онези топли дни, в които ровичках в калта и после ми се караха за мръсните нокти. Или пък, когато си играех с децата от махалата на къщичка в хамбара. Ами, когато яхвахме бръшляна в двора и си представяхме, че яздим в прерията...
Спомняш ли си Господи, колко бяхме щастливи тогава?! А когато се карах с другите чия играчка, на кого е?! Или вечерите, когато се сядахме под липата на улицата с ожулени колена и зачервени от играта страни, и си похапвахме череши. Как ми се ходи отново за гъби или да пасем с дядо козите на полето. Искам пак да се навирам в копривата, събирайки охлюви или пък тайничко да бърникам в гардероба на мама и да й обличам роклите.
 Искам Господи. Искам да бъда дете. Искам да не знам нищо за света. Не искам да познавам лицемерието, пошлостта, лъжата, фалшивото приятелство Не искам Господи да съм голяма... НЕ ИСКАМ ДА ЗНАМ... Искам да съм пак онова невинно, русокосо момиченце, което вярва в доброто у хората и го е страх от тъмното... Спомняш ли си ме Господи?!... Ето ме там. Виж ме как гоня пеперудите на поляната. Виж ме как се усмихвам на света и нося цветя в ръцете си – букетче Господи... от полски цветя. Не от онези скъпите, отгледани в парник, дето ги продават на пазара. А от полето, от земята... Ето ме Господи. Виж как играя на криеница. Виж как тичам, падам и се смея. А сега погледни насам... Какво виждаш Господи?!... Красива ли съм?! Не, не съм. Гримът прави много неща. Истинска ли съм?! Не, не съм. Научих се да бъда актриса. Щастлива ли съм?! Не, не съм. Аз знам Господи и виждам.
 Искам Господи да бъда дете. Наивно, щастливо, незнаещо дете... Знам... знам – нищо не можеш да направиш. Но... нали ти казах – не ме слушай. Аз само ей така преди да заспя... Лека нощ... Но Ти помни Господи, пък аз... аз ще сънувам дъждовните локви и мирисът на окосена трева...

 Автор - неизвестен