Позлатена кутия

Историята започва с това, как не отдавна една майка наказала своята 5 годишна дъщеря за това, че изхабила цяла ролка от скъпа позлатена опаковъчна хартия.

Парите не им достигали и тя се ядосала още повече, когато детето използвало хартията, за да увие кутия, която сложило под елхата.

Въпреки това, малкото момиченце поднесло кутията на майка си и й казало, “Това е за теб, мамо.”

Майката се засрамила заради предишната си реакция, но гневът й отново я изпълнил, когато отворила кутията и видяла, че тя е празна. Тогава се обърнала към дъщеря си и със строг тон казала, “Млада госпожице, не знаеш ли, че когато подаряваш на някого подарък, се предполага, че в кутията трябва да има нещо?"

Сълзи се появили в очите на детето и то казало, “О, мамо, тя не е празна. Аз слагах целувки в нея, докато тя се напълни."

Майката била съкрушена. Паднала на коленете си и прегърнала малката си дъщеричка, молейки я да й прости за безсмисления й гняв.

Малко след този ден, злополука отнела живота на детето, и се казва, че майката пазела тази позлатена кутия до леглото си през всичките години на живота си. Когато и да била обезкуражена или пък имала някакъв проблем, тя отваряла кутията и си взимала от невидимите целувки и си спомняла за любовта на детето, което ги боло сложило там.

В действителност, на всеки един от нас, ни е била дадена Позлатена кутия, пълна с безусловната любов и целувки от нашите деца, семейство, приятели и БОГ. Няма по-голямо притежание, което някой може да има.

Приятелите са като ангелите, които ни привдигат тогава, когато нашите криле са забравили как да летят.

ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДОСТАТЪЧНО!!!

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от kоето имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.
Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките
радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното
'Довиждане!' Той се просълзи и се отдалечи.
Приятели мои и любими - Желая ви ДОСТАТЪЧНО!!! Казват, че "е нужна минута да намериш специален човек, час да можеш да го оцениш, ден да го обикнеш, и цял живот да го забравиш"
Изпратете тази фраза на хората, които никога няма да забравите. Изпратете го и на човека, от когото сте го получили. Това е кратък начин да им кажете, че никога няма да ги
забравите. Ако не го изпратите, това може би означава, че много бързате и трябва да понамалите малко темпото, за да се насладите на това, което е около вас и хората, които ви заобикалят. Желая ви достатъчно!!!

Мъдрости за живота

От вчера, вземи със себе си това, което си научил.
От днес, вземи със себе си всичко, което обичаш.
Не спирай никога да строиш замъци до небето,
защото това са мечтите, за които живеем.

Аз съм все още малък и ти си целия ми свят.
От теб аз се уча как да постъпвам в този свят.
На теб разчитам.
Покажи ми кое е важно в живота.
Предпазвай ме от цялото зло.
Пътят, който ми показваш, един ден аз ще показвам на моите собствени деца.
Ти ме донесе на този свят.
В същото време ти даде обещание да ме обичаш и да се грижиш за мен.
Никога няма да забравиш какво обеща, нали?

Най-хубавите моменти не са вълнуващите неочаквани събития, а тези моменти, в които си се влюбил.

Любовта не е дървото, на което растат най-големите листа, защото любовта подхранва корените.
И всяка година след студената зима се събужда отново и разцъфва.

Вярата е сила, която прави дори невъзможното възможно. Неуспехите са моменти, когато спирам да вярвам.

Тялото ми вече е слабо и аз съм уморен.
Нямам вече силата да правя нещата, които ти правиш.
Може би вече не мога да казвам нещата, които бих искал.
Може би не осъзнавам кой ден е днес.

Все още се дръж с мен като с равен.
Все още поемай ръката ми и ми давай любов.
Защото аз толкова съм те обичал.
Дори, когато още не беше роден, аз се борих за теб.
Аз веднъж вече бях готов да ти подаря своя собствен живот, така че да би могъл да имаш добър живот днес.

Нещастието е скръб и скръбта е птица, която не може да намери своя път към дома.

Не мисли как снежните преспи правят времето студено.
Мисли как те правят природата красива.
Животът е момент и само ти можеш да направиш момента значим.

Защо ми даде толкова много любов та чак тя ме прави слаб?
Защо светът около мен е толкова студен и труден?
Защо ми даде толкова много недостатъци, когато има толкова много пътища около мен, които могат да ме отклонят от правия път?
Но ти не си ме направил за свят като този…

Не се страхувам от момента, в който твоята ръка пуска моята.
Страхувам се от пътуването, което ще продължа без теб.

Можеш ли да видиш лицето си, което се отразява във водата
Можеш ли да видиш колко хубава си ти?
Знаеш ли, че няма никой като теб?
Никога не е имало и никога няма да има.
Ключовете за живота ти са в твоите собствени ръце
Затова не можеш да вървиш по други стъпки.
Не се страхувай да отвориш вратата на живота,
Аз ще бъда там, за да те пазя!

Любовта е сърцето, което не казва Аз.
Любовта е душата, която пита
какво е без теб.

Животът е като река, която ни носи напред.
Понякога трябва да се откажем от хубавите моменти твърде скоро.
Смисълът не е, че ние бихме могли да ги забравим, а да разберем:
Реката ги носи също до тези, които в същото това време страдат.
Ето защо животът трябва да върви напред.

Тя идва към мен, но не е моя.
Тя живее с мен, но не е за дълго с мен.
Един ден тя ще се събуди
и нейният свят няма да бъде същия като преди.
Тя ще чуе повикът на вълните
И на този повик няма да може да се противопостави.
Ветрове на живота, бъдете благородни към нея и върнете кораба й у дома,
На пристанището, което е най-великото от всички.!

Най-големите открития са били постигнати с вяра в чудесата.

Хората не се променят, защото порастват
Променят се, защото се приспособяват.
Но спомняш ли си кой си ти? - малко дете, удавено в морето на възрастта?

Любовта не е случайност, а най-голямото ни предизвикателство в живота.

Не трябва да съжаляваш какво си дала,
защото вчера никога няма да се върне.
Трябва да устоиш и днес и да правиш, каквото искаш.
Защото утре, никой не знае…

Повечето пъти, когато говорим, трудното за нас е да намерим общ език.
Но една усмивка, загриженост и топлина…
Това е всичко, от което се нуждаем.

Ако знаех какво би се провалило утре,
Бих свършила всичко различно.
Имах задължения, работа, за която трябваше да се грижа.
Приятели, които трябваше да срещна.
И все още, без теб нищо не е важно.
Това не беше така, докато ти не си отиде, разбирам:
Любовта е извор, начало и сила, всичко, за което живея.

Какво се случи с теб?
Къде изгуби усмивката в твоите очи?
Къде изгуби радостта от живеенето?
Знам: светът е твърде студен.
Знам как хората се нараняват един друг.
Но защо забравяш, точа е причината, поради която ние давахме любов?

Никой не знае
какво ни очаква от другата страна на вратата.
Никой не може да знае кога е време за сбогувания.
Ето защо ние трябва да грабваме всеки шанс,
да не обръщаме внимание на думите, които ни нараняват,
да се научим да прощаваме.
И никога да не затваряме вратата пред нас,
ако дори само едно нещо не е свършено или една дума не е казана…

Източник: http://detelina.wordpress.com

Приятелите

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с
пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки
път, когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първия ден той забил 37 пирона във вратата.
През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони,
намалявайки го до един на ден:
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не
загуби терпение.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил
всички пирони.
Бащата го завел при вратата:
«Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!»
Тя никога няма да бъде същата както преди.
Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги.
И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава.
Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.
Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те
ободряват. Те са готови винаги да те изслушат , Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

Прочети тези кратки бележки,
това са не лоши съвети за живота:

Давай на хората повече, отколкото очакват

Когато казваш: «Обичам те!», говори сериозно...

Когато казваш: «Извинявай!», гледай в очите

Не си играй с мечтите на другите!

Обичай силно и страстно.
Може да се опариш, но иначе няма да изживееш пълен и наситен живот.

Не наскърбявяй и не си създавай мнение за хората по техните роднини

Говори бавно,
Но мисли бързо

Ако някой ти зададе въпрос на който не искаш да отговориш, усмихни се и попитай:
А защо искаш да знаеш това?'

Помни, че голямата любов и големият успех, носят със себе си голям риск

Когато губиш, не загубвай дадения ти от живота урок.

Запомни тези 3 правила:
- Уважение към себе си
- Уважение към другите
- Отговорност за всички собствени действия и постъпки.

Не позволявай, дреболиите и неразбирането да разрушат дружбата;
Когато разбереш, че си направил грешка, поправи я колкото може по-бързо.

Усмихвай се, когато отговаряш по телефона,
Този който ти звъни,
Може да чуе това по гласа ти.

Чети между редовете…

Помни, че понякога да не получиш това, което си искал, може да се обърне в успех за теб