сряда, 29 февруари 2012 г.

СЪСТЕЗАНИЕТО

Това беше денят на голямото състезание на Сам. Той се опита да се усмихне. Не беше лесно, когато стомахът ти се свива от страх. Моментът беше дошъл. Стадионът никога не беше събирал такава тълпа. Техните поздрави и викове се чуваха силно. Обикновено беше толкова тихо, когато той тренираше. Но тогава беше рано – преди денят да започне. Сам гледаше как слънцето осветява пистата и си спомни, че трябва да гледа само напред, никога назад. Беше същият маршрут – ден след ден. Приятелите му се смееха заради това, че няма време за игра. Но Сам просто трябваше да даде най-доброто от себе си и да подготви своето тяло и мускули за това изпитание.


Чу името си силно и ясно. Най-после! Пистолетът гръмна и той затича от старта. Беше пред всички в първия кръг. Сега трябваше да забави малко, темпото беше прекалено бързо. Той трябваше да бъде разумен, имаше да пробяга още много кръгове. Ветрецът подухваше леко. Когато Сам се концентрира, намери нови сили. Сега това стана състезание за оцеляване и издръжливост. Той избягваше всяко отклоняване от своя коридор за бягане. И точно когато изглеждаше, че това никога няма да свърши, на следващия завой се показа финалът. Всичко зависеше от този последен устрем. И изведнъж всичко свърши. Свърши за миг. Краката му се подкосиха и той падна по лицето си. Тогава дойде вкусът на поражението от загубата на състезанието...



Тълпата викаше, изправена на крака, готова да поздрави победителя. Те видяха как Сам се подхлъзна и падна. Някои започнаха да се чудят защо изобщо се беше опитал. Сигурно лекарят ще каже, че той никога няма да може да тича отново. Защо просто не беше оставил всичко и не се беше забавлявал? Какво го накара да тренира и да тренира, за да изгради силата си и да не бъде доволен, докато не пробяга разстоянието? Те гледаха, докато Сам се гърчеше в болка и се опитваше да стане – отново… и отново… и отново. Някой извика: “Ти можеш да успееш, синко!” И той накрая стана и тръгна - стъпка по стъпка.


Момчетата, които бяха финиширали, се отдръпнаха, впечатлени от усмивката на Сам и от това, че той не каза нищо. Неговата цел беше да пробяга това разстояние. И той се отправи към финалната линия с вдигната глава. Един глас запя училищния химн и скоро и други се присъединиха. Чуваше се високо и ясно “Напред ний вървим”, докато Сам бавно пресичаше финала. Сега всеки знаеше, че момчето е вече мъж. Всичко, което се случи с него, бе започнало с думите “Аз мога!”. Беше вярно, че загуби състезанието този ден, но това, което научи, той никога нямаше да го забрави. Победата не означава винаги да печелиш наградата, защото това е краткотрайно. Важното е да бъдеш смел. Важното е да имаш цел и мечта, без значение колко непостижими изглеждат те. Важното е да работиш всеки ден и да издигаш погледа си, като знаеш, че с Божията помощ ти можеш да победиш различията и да достигнеш височините. Може би някой ден стадионът ще е посветен на името на Сам - момчето, което загуби състезанието, но спечели играта.

Превод от английски: Кристиана ЕНЧЕВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар