ЕЗОПОВИ БАСНИ

ВЪЛКЪТ И ЩЪРКЕЛЪТ

На един вълк се забола кост в гърлото и търсил кой да го изцери. Срещнал един щъркел и го помолил да му извади кокала срещу заплата. Щъркелът въврял главата си в гърлото на вълка, извадил кокала и поискал да му се плати обещаното. Вълкът се засмял и, като заострил зъбите си, казал: „Стига ти, че успя да извадиш главата си здрава и читава из моята уста.”


МРАВКАТА И ГЪЛЪБЪТ

Една жадна мравка, като дошла до една вода, била завлечена от водата и щяла да се удави. Един гълъб, като видял това, откъснал от едно дърво едно клонче, хвърлил го във водата. Мравката се качила на клончето и се спасила. Еднаж един ловец нагласил своя лък и тръгнал на лов за гълъби. Тъкмо щял да стрелне гълъба, мравката го видяла и ухапала ловеца за крака. Ловецът трепнал и не можал да улучи гълъба.


СЪРНАТА И ЛОЗАТА

Една сърна, като бягала от ловците, скрила се в една лоза. Ловците я отминали малко, а сърната помислила, че е спасена вече и почнала да яде от листата на лозата. Ловците чули шумоленето на листата и се върнали, като вярвали с право, че ще има някое животно, скрито зад шумата. И те убили сърната.


ВЪЛКЪТ И ЯГНЕТО

Един вълк видял едно ягне, което си пиело вода от реката и поискал да го изяде под един благовиден предлог. Вълкът, макар и да бил на гораната страна, обвинил ягнето, че мъти водата и не го оставя да пие. Ягнето отговорило, че то си пие само с устните и полека и че не може да му мъти водата, тъй като то стои на долната страна. Вълкът, като не успял с това обвинение, казал: „Ами лани защо обиди баща ми?” Ягнето отговорило, че тогава то още не било родено. „Колкото право и да се оправдаваш, аз пак ще те изям.”


КОТКАТА И МИШКИТЕ

В една къща имало много мишки. Като подушила това една котка, дошла там и почнала да ги яде една по една. А мишките, понеже били улавяни безспирно, изпокрили се в дъното на дупките си. Тогава котката, като не могла вече да ги хваща, решила да ги измъква с хитрост. Качила се на един клин и като увиснала с главата надолу, престорила се на мъртва. А една от мишките, като я видяла, показала си муцунката из дупката и казала: „Не, миличка, не ще да се доближим да теб, даже и да си торба.”


СЕЛЯНИНЪТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ

Един селянин, като видял, че ще умира скоро, поискал да даде един добър урок по земеделие на синовете си и ги повикал при себе си. „Деца мои, казал им той, аз скоро ще умра. Скрих имането си в лозето. Там дирете и ще го намерите.” И те, като вярвали, че наистина е заровено някое имане в лозето, след смъртта на баща си, разровили всичката земя на лозето и пак никъде не намерили нищо. Но лозето, изкопано тъй добре, дало десет пъти повече грозде.


ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ И МЕЧКАТА

Двама приятели пътували заедно. Като ги срещнала една мечка, един от тях веднага скочил върху едно дърво и се скрил там, а другият току да бъде хванат от звяра, тръшнал се наземи и се престорил на умрял, като сдържал дишането си. Казват, това животно не закачало умрелите. Мечката доближила до него муцуната си, подушила навсякъде и после си отишла. Другият слезнал от дървото и попитал приятеля си, какво му е пошепнала на ухото мечката. А той отговорил: „Отсега нататък да не пътувам никога с приятели, които ме оставят в опасност.”


КОСТЕНУРКАТА И ЗАЯКЪТ

Костенурката и заякът се препирали кой е по-бърз. Един ден те се уговорили и определили място за надтичване. Заякът, безгрижен поради своята природна бързина, легнал на пътя и заспал. Костенурката, която съзнавала своята бавност, не се спряла никъде и така надминала заяка, който спал, и получила награда за победата.


СЛАВЕЯТ И ОРЕЛЪТ

Един славей кацнал на един висок дъб и запял. Видял го един гладен орел, литнал въз него и го уловил. Славеят вече на умиране, молил орела да го пусне, като казал, че той не бил толкова голям, за да напълни стомаха на един орел. Орелът, ако е гладен, можел да напада по-големи птици. Тогава орелът отговорил: „Не съм луд да изтърва готовата храна от устата си, за да гоня това, което още не се знае къде е.”


ЛИСИЦАТА С ОТКЪСНАТАТА ОПАШКА

Една лисица, на която опашката била отсечена от един капан, мислила, че животът е непоносим с такъв позор. Затова решила да накара и другите лисици да си загубят опашките, за да не личи нейният недъг, щом това е общо нещастие. И като събрала всички лисици, съветвала ги да си отсекат опашките. Те не само че ги били загрозявали, ами били и непотребен товар върху тях. Тогава една от лисиците възразила: „Слушай ти, ако това не би било само за твоя полза, ти не би ни съветвала така.”