Мисли за живота

Просветлението е най-голямото разочарование за твоето его.


Давай, без да очакваш отплата, и поддържай процеса, когато тя дойде при теб. Приеми, когато някой иска да ти даде.


Всяко „против" може да бъде формулирано така, че да се превърне в „за". Вместо да бъдеш против бедността, бъди за благоденствието. Вместо да се включваш във войната срещу наркотиците, допринасяй за чистота на младежта.

Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО...



Престани да се съсредоточаваш върху липсващото и насочи съзнанието си към благодарността за всичко, което си и което имаш в действителност.


Всяко нещо съществува с определена цел.


Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.


Има една грандиозна лъжа - че сме ограничени. Единствените ни ограничения са онези, в които вярваме.


Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.


Твоите ограничения се определят от твоето разбиране за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.


Нашите убеждения са невидимите съставки на всяко наше действие.


Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.


Докато не се научиш да прощаваш, ще останеш впримчен в емоционален и физически капан.


Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.


Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
Прошката е творение на сърцето.


Прощавай всеки ден, вместо да говориш за прошката само в неделя, когато ходиш на църква.


Прошката е най-голямото постижение на човека, защото представлява истинското просветление в действие. Тя показва връзката на човека с енергията на любовта.


Няма защо да се страхуваме от смъртта. Тя е просто друго измерение.


Дори и най-силното чувство за вина не може да промени случилото се. Дори и най-силното чувство за вина не може да промени каквото и да било.


Обвиненията са елегантно средство, до което можеш да прибягваш винаги, когато не желаеш да поемеш отговорност за нещо, свързано с живота ти. Можеш да го използваш, за да избегнеш всички рискове, но ще възпрепятстваш собственото си израстване.


В материалния свят обвиненията са удобно извинение за това, че реалността не е точно такава, каквато ни се иска да бъде. Състоянието на света е отражение на умствената ни нагласа.


Когато съдите другите, вие не разкривате черти от техния характер, а от вашия.


Когато, осъждаш другите, всъщност съдиш самия себе си.


Да съдиш другите означава, че възприемаш света от своя гледна точка, а не такъв, какъвто е.


Ти си лечението на всеки твой навик, който искаш да промениш. Бъди лекарството, от което се нуждаеш. Не го търси извън себе си.


Веднага, щом се възприемеш не като отделен индивид, а като свързан с другите, започваш да съдействаш и да помагаш. Именно това е същността на целебния процес.


Започнеш ли да лекуваш вътрешното си Аз, променяш имунната си система.

Нищо не се ражда. Нищо не умира. Всичко просто преминава от едно състояние в друго.


Истинското могъщество е скрито в съзнанието, че имаш определено предназначение и вършиш Божието дело - спокойно и хармонично.


Ао нещо действа някъде, то действа навсякъде.


Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.

Няма да задържиш водата, като я стиснеш в юмрук. Отпусни дланта си, за да я почувстваш.


Необвързаността е липса на необходимост да се вкопчваш в някого или в нещо. Това е начин на мислене и съществуване, който ни дава свободата да следваме потока на живота. Необвързаността е единственото достъпно за нас средство, което може да ни придвижи от стремежа към постигането.

Негативната нагласа, склонността да съдиш другите и дисхармонията са трите неща, които обременяват душата.


Някои хора се отъждествяват с външността си, но тялото е само гараж, в който временно паркираш душата си.


Истинското мерило за човечността ти е в твоята душа.


Позволи си лукса да повярваш в божествената същност на собствената си душа.