събота, 26 февруари 2011 г.

Древноиндийски мъдрости и афоризми


Побеждавай гнева с нежност, злото с добро, алчността с щедрост, лъжата с истина.
Говори приятно, но не ласкай: бъди герой, но без самохвалство: бъди щедър, но не към недостойните: бъди смел, но не дързък.
Разликата между достойните и недостойните е като между кравата и змията: първата превръща тревата в мляко, а втората превръща млякото в отрова.
Всяка сутрин, когато се събудиш, помисли:” Каква добрина да извърша днес? Със залеза на слънцето ще си отиде и част от моя живот.”
Животът на смъртните е нетраен като лунен отблясък във водата: мисли за това и винаги прави добро...

Не е имало, няма и не ще има човек, достоен само за порицание или само за похвала.
Благородният е ловък, когато трябва да скрие чуждия порок. Той е неумел, когато се наложи да разкрие собствените си достойнства.
Подражавай в хубавото дори на врага, не подражавай в лошото дори и на родителите си. Търпението е добродетел за слабия и украшение за силния.
Никой няма да избегне наказанието за своята несправедливост: ако не заплати сам за нея, ще заплатят синовете или внуците му.
Ако жената е радостна, целият дом сияе, ако жената е тъжна, целият дом е мрачен.
Няма роднина, равен на мъжа: няма приятел, равен на мъжа: Няма защитник, равен на мъжа: няма убежище, равно на мъжа.
Денят завършва със залез, нощта с изгрев. Радостта завършва с тъга, тъгата срадост.
Не любовта ме блазни на земята, да съм човек – това ми е мечтата.
Ако в защита не дочуеш глас синовен, мисли тогава, че във нещо си виновен.
Щом искаш почит, не постъпвай жалко, а здраве ли желаеш, яж по-малко.
Трапезата си сподели, додето не е обедняла, а дрехата си подари, додето не е извехтяла

Няма коментари:

Публикуване на коментар