вторник, 24 ноември 2009 г.

За мечтите и дъждовното време..

    За мечтите и дъждовното време..


Имам нещо да ти кажа..

Мисля, че е важно и за това искам да го споделя..

Вчера го научих от едно дете, което си играеше на един

пясъчник...Подреждаше някакви камъчета

и правеше това толкова сериозно и

с такъв ентусиазъм все едно

от това зависеше живота му..

Вчера както си спомняш беше един дъждовен ден..

Не че за децата дъжда има някакво значение..

Това играещо дете прикова вниманието ми,

застанах до него и се загледах да видя какво толкова

има в тази игра..Дъждът ситно барабанеше

по чадъра ми, дочувах отекващите стъпки

на бързащи наоколо хора..

В един момент детето вдигна поглед към мен

и съвсем невъзмутимо попита:

- Искаш ли да се включиш ?


Огледах се да разбера дали на мен всъщност говори,

и се оказа, че да, говори на мен.. Усмихнах се:


- Как да се включа ?..


- Е, не виждаш ли?..– погледна ме така

озадачено, сякаш не знаех колко прави 2+2..


- Ами, покажи ми..- стана ми дори неудобно

че “не виждам”


Детето се усмихна:

- Чадърът ще ти пречи..Не можеш само с една ръка

да строиш улици..


В този миг ми стана ясно, това дете

строеше улици ..

Беше направило няколко реда с камъчета в различните

посоки на пясъчника и това за него

бяха улици..


- Колко улици трябва да се построят тук ? - попитах


Детето хвърли бърз поглед на пясъчника,

помисли малко и сериозно каза:

- Ами за такъв град : 5 – 6 големи улици и

няколко по-малки ще стигнат..Но не стъпвай върху

магистралата, защото ще я разместиш!


Погледнах в краката си и видях, че едната ми обувка

бе настъпила един по-голям камък ( очевидно

магистралата..)

И разбрах, че пясъчника всъщност беше град..

Усмихнах се на малкия архитект:

- Извинявай !

- Нищо - отвърна без да вдига поглед -
Имам още доста

работа тук.

Улиците са важни за един град, нали ?


- Да, важни са наистина ... Имаш ли достатъчно

камъчета ?


- Ще ми потърсиш ли ? - съюзнически ме погледна детето


Кимнах :


- Ще се опитам..Ей сега ще ти събера..


В този момент ми се стори, че се ангажирам с нещо

изключително важно, със сериозна задача.

Улиците наистина са важни за един град.

А това дете не си играеше безцелно, за

него това не беше пясъчник, а град,

нуждаещ се от улици.

Малък мечтател-архитект..

Детският ентусиазъм невидимо ме беше заразил
и

тръгнах да търся камъчета из градинката..

Оставих чадъра някъде на пейката, до пясъчника..

Денят се беше усмихнал невидимо през детски очи ..

Защото за мечтите дъждовното време

не означава нищо..


Припомни ми го вчера едно дете..

Няма коментари:

Публикуване на коментар