сряда, 11 февруари 2009 г.

Лъжата

"Aко това ,което виждаш,"пасва"като помярка на истината,която е изгодна за теб...не вярвай на очите си."

Хорхе Букай

Има ли полезни лъжи? Такива на които казваме "Благородна лъжа".

Не е ли малко противоречиво: Лъжа - благородна?

Защо лъжем? Обикновено за да представим себе си така че да се харесаме на околните или да предпазим себе си или някой друг. Но дали резултатът винаги е този към който се стремим? Не се ли получава в повечето случаи обратен ефект? Рано или късно истината изплува. Дори това да е само в 99% от случаите, струва ли си риска заради единия процент? Защото закъснялата истина е много по-жестока от навременната и освен това тя действа двупосочно - премазва и лъжеца и излъгания.

Ще бъде ли скучен светът без лъжа? Не мисля. В повечето случаи истините са достатъчно солени, за да ни разнообазяват живота.

Какво е истината? Нещо, което ме кара да се чувствам комфортно. Когато изричам истини не го усещам, но го разбирам, когато почувствам неудобството при мисълта да излъжа.

Какво е лъжата? Нещо, което ти изсмуква енергията, карайки те да се съсредоточаваш върху несъществуващи факти, да подреждаш несъществуващи събития в хронологичен ред, а след това да поддържаш версиите си неограничено време. Затова много често лъжещият в един момент сам приема лъжата си за истина. Стремейки се да предаде най-правдива форма на измислицата, той убеждава себе си и след известен период от време започва да си вярва.

Малките лъжи.

Обикновено оправдаваме малката лъжа. Правилно ли е това? Ако малката лъжа е незначителна и безобидна за лъжещия, дали е такава тя и за излъгания? Едва ли лъжещия си задава този въпрос.

Най-голямата полза от лъжата - дава ни краткотраен комфорт.

Най-малката вреда от лъжата - дълго време се чувстваме гузни от нея.

Разбира се всичко това е валидно за психика, която обществото приема да нарича нормална. Не и за измамника.

Но това е вече друга темa

Няма коментари:

Публикуване на коментар