В една прекрасна градина растял бамбук с благороден вид. Господарят на градината го обичал повече от всички други дървета. Година след година бамбукът растял и ставал як и хубав. Защото бамбукът знаел, че господарят го обича и бил щастлив от това. Един ден господарят се доближил до своето любимо дърво и му казал: „Драги бамбук, имам нужда от теб.” Прекрасното дърво усетило, че е дошъл моментът, за който е бил създаден и казал с голяма радост: „Господарю, готов съм.Употреби ме, както ти желаеш.” Гласът на господаря бил тежък: „ За да те използвам, трябва да те посека”. Бамбукът се изплашил: „Да ме насечеш, господарю! Мен, най-хубавия от дърветата в твоята градина? Не, моля те, не! Употреби ме за твое удоволствие, господарю,но моля те, не ме сечи”.
„ Скъпи мой, бамбук”- продължил господарят-„ако не те поваля, не мога да те използвам”. Градината изпаднала в дълбоко мълчание, дори вятърът престанал да духа. Бавно бамбукът навел своята великолепна корона и прошепнал: „Господарю, ако не можеш да ме използваш без да ме събориш, събори ме”.
„ Скъпи, мой бамбук”- не само трябва да те съборя, но дори да ти отсека клоните и листата”.
„ Господарю мой, имай милост! Унищожи красотата ми, но остави ми клоните и листата”.
„ Ако не мога да ги отрежа, не мога да те използвам”. Слънцето скрило своето лице, една изплашена пеперуда изхвърчала. Треперейки бамбукът казал слабо: „ Господарю, отрежи ме”!
„ Скъпи мой, бамбук, длъжен съм още повече да ти направя. Трябва да те разцепя на две и да ти измъкна сърцето. Ако не мога да направя това, не мога да те използвам”.
Бамбукът се навел до земята и тихо казал: „Господарю, цепи и вземи!” Така господаря на градината съборил бамбука, отрязал клоните му и листата, разцепил го на две и му извадил сърцето. После го пренесъл, където извирал извор с хладна вода близо до своите ниви, които се измъчвали поради сушата. Внимателно свързал към извора единия край от любимия си бамбук, а другия край насочил към изсъхналите ниви. Прозрачната, свежа и сладка вода започнала да тече по тялото на бамбука и достигнала до нивите. Бил засаден ориз и реколтата била отлична.
Тъй бамбукът станал един голямо благословение, макар и повален и разрушен. Когато бил едно великолепно дърво, живеел само за себе си и се оглеждал в собствената си красота. Покосен, ранен и обезобразен станал канал, който господарят употребил, за да направи плодовито своето царство.
„Понякога Господ иска големи жертви и това изглежда една несправедливост от страна на Бог. Да не забравяме, че Той има нужда от нашето сътрудничество, за да спаси света!”
с.Терезита
Източник: http://www.catholic.bg/
