Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
- Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?
Бабата спряла да пише и му отговорила:
- Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който
използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато
пораснеш.
Заинтригувано, мочето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.
- Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.
- Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни
качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в
човек, който е в мир със света.
Първо, ти си способен на велики
неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява
твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.
Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива.
Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти
трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те
направят по-добър човек.
Трето, моливът винаги ни позволява да
използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да
поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да
продължим по пътя към справедливостта.
Четвърто, това, което
има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита,
който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората
онова, което се намира вътре в тях.
И петото качество на молива
е, че той винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че
всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го
забравяш при всяка стъпка, която правиш.
Историята на молива - Паулу Коелю
A boy was watching his grandmother write a letter. At one point he asked:
ОтговорИзтриване‘Are you writing a story about what we’ve done? Is it a story about me?’
His grandmother stopped writing her letter and said to her grandson:
I am writing about you, actually, but more important than the words is the pencil I’m using. I hope you will be like this pencil when you grow up.’
Intrigued, the boy looked at the pencil. It didn’t seem very special.
‘But it’s just like any other pencil I’ve ever seen!’
‘That depends on how you look at things. It has five qualities which, if you manage to hang on them, will make you a person who is always at peace with the world.’
‘First quality: you are capable of great things, but you must never forget that there is a hand guiding your steps. We call that hand God, and He always guides us according to His will.’
‘Second quality: now and then, I have to stop writing and use a sharpner. That makes the pencil suffer a little, but afterwards, he’s much sharper. So you, too, must learn to bear certain pains and sorrows, because they will make you a better person.
‘Third quality: the pencil always allows us to use an eraser to rub out any mistakes. This means that correcting something we did is not necessarily a bad thing; it helps to keep us on the road to justice.’
‘Fourth quality: what really matters in a pencil is not its wooden exterior, but the graphite inside. So always pay attention to what is happening inside you.’
‘Finally, the pencil’s fifth quality: it always leaves a mark. in just the same way, you should know that everything you do in life will leave a mark, so try to be conscious of that in your every action’