понеделник, 30 януари 2012 г.

ВЗАИМНАТА ПОМОЩ


САДУ СУНДАР СИНГ РАЗКАЗВА ЗА ЕДНО СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ПОРЕДНОТО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ХИМАЛАИТЕ, НА ПЪТ ЗА ТИБЕТ:


"ДАЛЕЧ ПРЕД СЕБЕ СИ ВИДЯЛ ДРУГ ПЪТНИК, КОЙТО СЕ ДВИЖЕЛ ПО СЪЩАТА ПЪТЕКА. В ТОЗИ МОМЕНТ ЧОВЕКЪТ СЕ СпРЯЛ ПО НЯКАКВА ПРИЧИНА, НО ОТНОВО ПРОДЪЛЖИЛ ПЪТЯ СИ. КОГАТО ДОСТИГНАЛ ДО ТОВА МЯСТО, САДУ ВИДЯЛ КРАЙ ПЪТЕКАТА ПОЛУИЗМРЪЗНАЛ ЧОВЕК, КОЙТО СТОЯЛ СВИТ В СНЕГА С ГАСНЕЩ ПОГЛЕД. ЯВНО, ПЪТНИКЪТ, КОЙТО МАЛКО ПРЕДИ ТОВА ПРЕМИНАЛ КРАЙ НЕГО, НЕ МУ ОБЪРНАЛ ВНИМАНИЕ. КОЛКОТО ДА БИЛ ИЗТОЩЕН, БОЖИЯТ ЧОВЕК ПОВДИГНАЛ НЕЩАСТНИКА, НАРАМИЛ ГО И ГО ПОНЕСЪЛ НА ГРЪБ ПРЕЗ ЛЕДНИКОВАТА ДОЛИНА. ЕДИН ЧАС ПО-КЪСНО НАМЕРИЛ ДРУГИЯ ПЪТНИК ДА ЛЕЖИ ВКОЧАНЯСАЛ, УМРЯЛ ОТ ПРЕМРЪЗВАНЕ. ТОГАВА САДУ СУНДАР СИНГ ОСЪЗНАЛ, ЧЕ СПАСЯВАЙКИ ЧУЖДИЯ ЖИВОТ, ТОЙ СПАСИЛ СЕБЕ СИ."


ТОВА Е ЕДНА МНОГО ДОБРА ИЛЮСТРАЦИЯ ЗА НАШЕТО ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ЖИВОТА КАТО ВЯРВАЩИ. НЕ МОЖЕМ ДА ХОДИМ САМИ ПО ПЪТЯ НА ВЯРАТА. ЩЕ Е МНОГО ПО-БЕЗОПАСНО ЗА ДУШИТЕ НИ, АКО СЕ ПОСВЕТИМ ДА ВЪРВИМ РЕДОМ С НЯКОЙ ПО-СЛАБ, НЯКОЙ ОТПАДНАЛ И НЕМОЩЕН, КОЙТО Е В НУЖДА.(ГАЛ. 6:2)

Няма коментари:

Публикуване на коментар