Всеки ден те отиваха в подлеза да изкарват прехраната си. Мъжът и кучето бяха неразделни. И двамата нямаха дом, и двамата бяха гонени и понякога нагрубявани. Но въпреки бедността и несгодите, които ги следваха те имаха нещо повече от другите хора. Бяха приятели... Разбираха се с поглед и заедно посрещаха неуспехите и бедите. Кучето знаеше,
че трябва да седят и да чакат милостиня от хората. То търпеливо се настаняваше в скута на мъжа. Те бяха щастливи заедно. Вечер като си тръгваха, мъжът купуваше храна първо за другаря си и след това за себе си. Има хора, които не знаят какво е бедност, глад и лишения, но не знаят и какво е истинското приятелство и колко радост може да донесе, то на човека!
Автор - неизвестен
Няма коментари:
Публикуване на коментар