Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на
врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги
доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до
къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната
спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала
отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и
от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото,
знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на
пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За
тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи.
Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Хорхе Букай
Няма коментари:
Публикуване на коментар