неделя, 22 януари 2012 г.

За любовта няма възраст

Тя беше в последен стадий на рак. Коварното заболяване бе обхванало цялото и тяло, но не и духът й. Докторите знаеха че и остава малко и бяха трогнати от възрастния й съпруг, който не напускаше болничната стая. За това му разрешиха да е край нея в последните и дни.
И от двамата струеше такава жизнерадост и любов, че човек оставаше с впечатлението, че са млада двойка в разцвета на живота си. Говореха си на всякакви теми и непрекъснато се смееха. Докторите учудено свиваха рамене, а понякога заразени от тяхното настроение печално се усмихваха.
През този ден те си говореха, както винаги и се смяха много.
Когато тя усети, че краят наближава, стисна ръката му, усмихна се и каза: "Скоро ще бъдем пак заедно, усещам го със сърцето си."
Възрастният човек и се усмихна в отговор и промълви: "Знам мила, и аз го усещам."
На сутринта докторите завариха покъртителна сцена. Жената бе умряла със спокойна усмивка застинала на лицето й. А във нейният скут сякаш спеше дълбок сън, бе отпуснал побелялата си глава нейният любящ съпруг, също умрял. ♥.




Автор - неизвестен

Няма коментари:

Публикуване на коментар