Двамата братя работели заедно в семейната ферма. Единият бил женен и имал голямо семейство. Другият бил ерген. В края на всеки ден, братята споделяли всичко по равно – както произведената продукция, така и печалбата от нея.
Един ден, братът който не бил женен си помислил:
“Не е честно да разделяме всичко по равно. Аз съм сам и имам по-малки нужди.”
Затова всяка нощ той вземал по един чувал с жито от своя хамбар, пресичал полето между техните две къщи и го изсипвал в хамбара на брат си.
Междувременно семейният брат си мислел: “Не е честно да разделяме всичко по равно. В крайна сметка аз съм женен и имам жена си и децата си, които да се грижат за мен след време. Брат ми си няма никой и няма кой да се погрижи за неговото бъдеще.”
Затова всяка вечер вземал по един чувал с жито от своя хамбар, пресичал полето между двете къщи и го изсипвал в хамбара на брат си.
Това продължило няколко години. През това време и двамата се чудели защо техните запаси не намаляват. Тогава, през една нощ, двамата се сблъскали в тъмнината един в друг. Всеки от тях носел по един чувал. Бавно им просветнало какво се случва. Тогава оставили чувалите с жито и се прегърнали.
Тази история представя чистата любов и загриженост, която само брат или сестра могат да изпитват един към друг. Чистата радост и щастие от мисълта, че брата или сестрата е добре, че бъдещето му е безоблачно, че е постигнал успех!
Един ден, братът който не бил женен си помислил:
“Не е честно да разделяме всичко по равно. Аз съм сам и имам по-малки нужди.”
Затова всяка нощ той вземал по един чувал с жито от своя хамбар, пресичал полето между техните две къщи и го изсипвал в хамбара на брат си.
Междувременно семейният брат си мислел: “Не е честно да разделяме всичко по равно. В крайна сметка аз съм женен и имам жена си и децата си, които да се грижат за мен след време. Брат ми си няма никой и няма кой да се погрижи за неговото бъдеще.”
Затова всяка вечер вземал по един чувал с жито от своя хамбар, пресичал полето между двете къщи и го изсипвал в хамбара на брат си.
Това продължило няколко години. През това време и двамата се чудели защо техните запаси не намаляват. Тогава, през една нощ, двамата се сблъскали в тъмнината един в друг. Всеки от тях носел по един чувал. Бавно им просветнало какво се случва. Тогава оставили чувалите с жито и се прегърнали.
Тази история представя чистата любов и загриженост, която само брат или сестра могат да изпитват един към друг. Чистата радост и щастие от мисълта, че брата или сестрата е добре, че бъдещето му е безоблачно, че е постигнал успех!
Автор - неизвестен
Няма коментари:
Публикуване на коментар