- Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас.Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това?
- Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата.Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове.А сега то е рай благоуханен.
Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме.Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним.А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим...
Aвтор - неизвестен
Няма коментари:
Публикуване на коментар