вторник, 3 януари 2012 г.

Случвало ли ти се е ..?

Случвало ли ти се е някога да мълчиш, а всъщност да искаш да крещиш отвътре?Случвало ли ти се е някога да се усмихваш, а всъщност сълзите да напират застрашително и да искаш неистово да заплачеш? Случвало ли ти се е да си заобиколен от много хора, а всъщност да си празен отвътре и толкова сам? Случвало ли ти се да имаш покрив над главата си, а да се чувстваш бездомен?Случвало ли ти се е да стоиш на едно място, а всъщност да искаш да избягаш? Случвало ли ти се е да се примириш, а всъщност да искаш да замахнеш с ръка и да събориш целия си живот, за да го изградиш наново? Случвало ли ти се да вървиш, а всъщност да нямаш цел и посока, оставен единствено на течението си? Случвало ли ти се е да имаш всичко, което си искал и пак нещо да ти липсва? Случвало ли ти се е да имаш много приятели, а никой да не те разбира? Случвало ли ти си е да изглеждаш силен и несломим, а да си толкова слаб и уязвим, като дете? Случвало ли ти се да изгаряш от болка, а да трябва да се държиш и да проявяваш сила? Случвало ли ти се е да стоиш на кръстопът и да не виждаш правилния път за теб?Случвало ли ти се е да имаш мечти и да се предадеш пред тях само, защото чувстваш, че нямаш повече сила да продължиш да ги следваш?Случвало ли ти се е да изпитваш такова отчаяние, че да не виждаш светлината в тунела? Случвало ли ти се е да искаш да изречеш куп неща, думи, вълнения и да няма кой да те чуе?

Случвало ти се е ... знам ...Това не означава, че няма изход, че няма светлина. Често в живота изживяваме такива моменти – тежки и безтегловни, безнадеждни и тягостни. Моменти на самота и лутане, на празнина и обезвереност...



И не е вярно, че само малодушните хора изпитват и преживяват това. На всеки от нас може да се случи. Да застане на кръстопътя си и да не знае накъде да поеме и как да излезе от дупката, в която усеща, че е. Но колкото и да ни се струва безнадеждно положението ни, всъщност накрая винаги се появява светъл лъч.Този, който разтуря облаците и дава начало на нова светлина, на нов ден, на нова надежда.

Ти не си сам. Със сигурност има някъде някой, който мисли за теб и те чака да му се усмихнеш, да му подадеш ръка. Със сигурност някъде има някой, който се нуждае от теб и ти си ценен със своето съществуване. Покажи на този някой слънцето на небето и дъгата в дъжда.

Нямаме време, само един живот... да изживеем... само една любов да вземем... Всичко казано в няколко думи. Нямаме чак толкова време да губим, не можем да си го позволим. Целия свят е пред нас и ни чака. Нека вземем най-доброто от него и да продължим. Нямаме време за отчаяности, безнадеждности и сломеност. Имаме прекалено малко време, за да го губим в безпътици и лутания. Да се гмурнем сега в него и да изживеем всичко очакващо ни с усмивка.






Автор - неизвестен 

Няма коментари:

Публикуване на коментар