събота, 29 октомври 2011 г.

Мисли на Албърт Айнщайн


Не се опитвай да станеш успяващ, а по-скоро ценен човек.
Всичко трябва да се прави по възможно най-простия начин, но никога по-просто от него.
Героизъм по заповед, безсмислена жестокост, тягостен шовинизъм - как страстно ненавиждам всичко това, колко ниска и презряна считам войната...

Великите духове винаги намират яростна опозиция сред посредствените. Посредствените не могат да разберат, когато човек не се придържа към безсмислените предразсъдъци, а честно и смело използва своя интелект.
Науката и изкуството са така свързани помежду си, както белия дроб и сърцето. В научното мислене винаги присъства елемент на поезия. Истинската наука и истинската поезия изискват еднороден мисловен процес.
Въображението е по-важно от познанието.
Невъзможно е да се справите с проблема, ползвайки същия тип мислене, който ви е докарал този проблем.
Само две неща са безкрайни на този свят - вселената и човешката глупост. Но за първото не съм особено сигурен.
Мисля и размишлявам със месеци.В деведесет и девет от случаите изводите ми са погрешни. На стотния път съм прав.
Не знам с какви оръжия ще се води третата световна война, но в четвъртата ще се бият с камъни и дървета.
Всяко постижение в науката, започва с опит и свършва с него.
Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече.



Ето някои от неговите безценни мисли, извадени от писмата му до различни хора:


Не забравяйте, че тези, които са по-чувствителни и благородни, са винаги сами - това е необходимо - и поради това те могат да се наслаждават на чистотата на своята собствена атмосфера.


С увеличаването на моята известност аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.


Една студентка от Вашингтон му пише, като споменава между другото, че по математика е под средното равнище и трябва да работи по-усилено в сравнение с колегите си. Отговаряйки и, Айнщайн споделя следното:
"Не се вълнувайте от затрудненията си по математика. Мога да Ви уверя, че моите са далеч по-големи."



Тема, разработвана в клас:
Моите планове за бъдещето
"Щастливият човек е прекалено доволен от настоящето, за да мисли много за бъдещето. От друга страна обаче, именно младите обичат да се отдават на дръзки проекти. Освен това, съвсем естествено е един сериозен млад човек да създаде за самия себе си, доколкото може, точна представа за целта, към която се стреми ..."



Що се отнася до работата ми, въпреки обещаващото начало, сега напредвам бавно и трудно. Във фундаменталните изследвания във физиката ние се движим пипнешком и никой няма доверие в онова, което другият, изпълнен с големи надежди, прави.


Моята научна работа се обосновава единствено от неудържимия ми копнеж да разбера тайните на природата и от никакви други чувства. Любовта ми към справедливостта и стремежът ми да допринеса нещо за подобряване условията на човешкото съществуване са съвсем независими от моите научни интереси."




Няма коментари:

Публикуване на коментар