събота, 29 октомври 2011 г.

Мисли на Александър Поуп


(1688-1744) - английски поет

Деветата заповед е гласяла: Блажени са неочакващите нищо, затова не се разочароват.
Да грешиш - човешко, да прощаваш - божествено.
Най-доверчиви са най-сериозните хора...

Силата на ума се придава с упражнения, а не с покой.
Всички ние плуваме по вълните на океана; разума ни служи като компас, а страстите - вятъра, гонещ нас.
Нашите възгледи са като нашите часовници: всички показват различно време, но всеки вярва само на своя.
Мълчанието е бляска на глупака и хитростта на мъдреца.
Надеждата, съпровождаща цял живот, не ни напуска даже и в смъртния час.
Човек е толкова по-самонадеян, колкото по-ограничени са разбиранията му.
Да се гневиш - означава да наказваш себе си за грешките на друг.
Болестта - своего рода преждевременна старост.
Думите са подобни на листата: дървото, което ги има твърде много, носи много малко плодове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар