събота, 29 октомври 2011 г.

Мисли на Адриан Декурсел


(фр. Adrian Decourcelle) (1821-1892) - френски драматург и журналист

Да търсиш благодарност за всяко от своите добри дела - значи да търгуваш с тях.
Галантност: кокетството на мъжете.
Недоверчив: човек, който съди другите по себе си.
Татко: умалително прозвище, което децата дават на мъжа на своята майка...
Двуличие: единственият способ да бъдеш приятен за неприятните хора.
Комплимент: задължителна лъжа - и нерядко обвързваща.
Работа: да изкарваш пари и липсата на време да ги харчиш.
Приятел: човек, който всичко отбелязва и всичко ни прощава - даже нашите достойнства.
Дружба: дует, в който, като правило, поета е само един.
Да мечтаеш: поетичен способ да не мислиш.
Храбрец: човек, който малко цени своя живот - и още по-малко чуждия.
Молитвата се свежда до следното: всеки за себе си, а Господ Бог за нас.
Анекдот: остроумие на този, у когото го няма.
Доверчивост: майка на недоверието.
Свободата означава за нас правото да правим всичко, което е забранено от закона.
Ревнивец: следовател, който тайно се радва, когато е намерил виновника.
Уравновесен човек: човек, напълно владеещ всички страсти, които няма в себе си.
Говорене: най-често използваният способ да не кажеш нищо.
Дипломация: най-дългият път от една точка до друга.
Празен човек: животно, хранещо се с време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар