Старобългарски мъдрости от Рибния буквар

Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите (не прави на другите онова, което не искаш и те да ти сторят.)

По-добре приятел верен, а не камън (камък) безценен.

Струвай добро, да намериш добро.

Почитай старите доде младейш, да почитат и тебе кога остарейш.
И който днес е големец, утре може да е мъртвец.

Щото (каквото) се вричаш, да го струваш (правиш).

Художество (занаяти) да са научаваш, защото тогаз никогаж не огладняваш.

Ако не са трудиш доде младейш, без риза ще острейш.

Не вярвай коога те хвалят, защото често хората друго хортуват (говорят) и друго мислят.

Да не се срамуваш, кога питаш за което не разбираш.

Не отдавай зло за зло.

Почитай всeкиго както му прилича.

Малко хортувай, много слушай, затова имаш една уста и две уши.

Птичетата се познават по цартението (цвърченето), а человеците по хортуването (говоренето).

При лукави человеци и добрият става лукав.

Всяко нещо има времето си . (Всяко нещо с времето си)

Който трап за другиго изкопава, той себе си вътре закопава. (Кой гроб копае другиму, сам пада в него.)