Един човек всеки ден излизал на балкона на дома си, за да пуши. На
няколко метра от него – на терасата на отсрещната кооперация – винаги
имало едно сибирско хъски. Кучето винаги започвало да лае по човека,
когато той си запалвал цигарата и дълго време човекът си мислел, че това
хъски просто има злобен характер.
Един ден обаче, докато пак си пушел, а кучето пак лаело по него, човекът се запитал дали пък това хъски просто не е самотно. По цял ден стояло съвсем само на тази тераса и сигурно лаело по него не от злоба, а защото имало нужда да си общува с някого. И понеже не можело да говори – лаело.
Човекът от тогава си променил мнението за хъскито, а една сутрин го срещнало на улицата – докато стопанката му го разхождала в квартала.
Човекът се спрял и посегнал да погали кучето, но в този миг хъскито скочило и го захапало за ръката.
Човекът се прибрал и превързал раната. Но продължил да се измъчва от въпроса дали кучето наистина било зло или го захапало просто за да привлече вниманието му…
Срещали ли сте такива кучета? А такива хора? Аз – доста.
Понякога тези, които ни “хапят” наистина имат нужда не от друго, а от внимание. И са ни захапали, защото просто не знаят друг начин, за да привлекат вниманието ни.
Много често не само околните, но и те самите се смятат за лоши и злобни. Но не са наистина…
Те са само като хъскито, което също имало нужда да бъде погалено, някой да си поиграе с него, да му обърне внимание…
Но кучетата нямат много начини да покажат чувствата си. А и дори когато го правят – не са много хората, които могат да “разчетат” правилно действията и сигналите им.
Общуването – и с хората, и с кучетата – е изкуство, което не се научава за един ден.
Но при всяко общуване най-важното е да разберем правилно отсрещната страна. Или поне да се опитаме…
Понякога ще бъдем хапани. Но ако прибързано сложим етикета “зло куче” или “лош човек” – ще се самолишим от възможността да научим един ценен житейски урок.
В такива случаи, Бог ни праща нови и нови хъскита. Докато се научим…
Ако наскоро сте били ухапани – спомнете си притчата за хъскито!
Един ден обаче, докато пак си пушел, а кучето пак лаело по него, човекът се запитал дали пък това хъски просто не е самотно. По цял ден стояло съвсем само на тази тераса и сигурно лаело по него не от злоба, а защото имало нужда да си общува с някого. И понеже не можело да говори – лаело.
Човекът от тогава си променил мнението за хъскито, а една сутрин го срещнало на улицата – докато стопанката му го разхождала в квартала.
Човекът се спрял и посегнал да погали кучето, но в този миг хъскито скочило и го захапало за ръката.
Човекът се прибрал и превързал раната. Но продължил да се измъчва от въпроса дали кучето наистина било зло или го захапало просто за да привлече вниманието му…
Срещали ли сте такива кучета? А такива хора? Аз – доста.
Понякога тези, които ни “хапят” наистина имат нужда не от друго, а от внимание. И са ни захапали, защото просто не знаят друг начин, за да привлекат вниманието ни.
Много често не само околните, но и те самите се смятат за лоши и злобни. Но не са наистина…
Те са само като хъскито, което също имало нужда да бъде погалено, някой да си поиграе с него, да му обърне внимание…
Но кучетата нямат много начини да покажат чувствата си. А и дори когато го правят – не са много хората, които могат да “разчетат” правилно действията и сигналите им.
Общуването – и с хората, и с кучетата – е изкуство, което не се научава за един ден.
Но при всяко общуване най-важното е да разберем правилно отсрещната страна. Или поне да се опитаме…
Понякога ще бъдем хапани. Но ако прибързано сложим етикета “зло куче” или “лош човек” – ще се самолишим от възможността да научим един ценен житейски урок.
В такива случаи, Бог ни праща нови и нови хъскита. Докато се научим…
Ако наскоро сте били ухапани – спомнете си притчата за хъскито!
Автор - неизвестен
Няма коментари:
Публикуване на коментар