сряда, 8 февруари 2012 г.

Пеперудата


Джоуни Бърнсайд сияе. Кафява, добре оформена коса, обгражда едно четиридесет и нещо годишно греещо лице, а очилата с телени рамки уголемяват сините и игриви очи. Джоуни също е и талантлива актриса. Имах привилегията да гледам едно от нейните представления – монолог, който тя представи на Цветница в християнския център.
Службата преди Велик ден е винаги покъртителна. Аз неминуемо си тръгвам разтърсена от великото дело, което Исус извърши на кръста, но нейното представление тази година ми напомни не само какво Исус е направил за нас, ами какво жадува да направи във вас и в мен.
Виждате ли, Исус не дойде да направи лошите хора по-добри. Той дойде да ни трансформира в нещо съвършено ново. Немога да опиша с думи силата на влиянието, които тези образи оставиха върху мен, но ще опитам. Представете си една стара жена посредата на сцената, облечена с тъмно палто, носеща на рамото си дрипава, провиснала торба. Тя здраво стиска старомодно портмоне. Мръсни парцали обвиват нозете и. Приведена и згърбена над бастуна си, лицето на старата жена се изкривява от подозрение, а гласът и е остър и накъсан. Тя започва да разказва.
Слушайте внимателно! Понякога аз чувам себе си...

„ Искам да ви разкажа историята на една пеперуда” , започва жената. Единствените декори на сцената са дрехите на гърба и един дървен кръст, който стои зад нея.
„Тя започва като всички останали, една скромна, малка гъсеница, която би пораснала, но не би се променила. Живота и би си останал същия – стар, грозен и изпълнен с горчивина, ако не беше се намесила благодатта на Създателя.”
„Ето в какво би се превърнала тя” , каза старата жена, сочейки изкривеното си, сгърчено тяло. „ Въпреки, че тя искаше да се промени... неможеше .... да се предаде напълно на Неговата сила – това беше единственият и шанс.”
„Ето го шала, който покрива главата и.... . Блестящият и ум ... . Нейната над средно ниво интелигентност ... тя покори университети и получи научни степени, беше известна, впечатляваща, принизяваща другите ... . Но косата и, която би трябвало да се краси от корона, беше просто едно отражение на грижите, загатващи живота и, тъй като беше ранно посивяла ... Тя се тревожеше за всичко – за бъдещето си, за миналото си, за грешките и мечтите си.”
„Зъбите и...” , старата жена стисва зъби, за да подчертае ефекта, „Пазачите на нейните уста, едно от най-жестоките оръжиябяха винаги готови да хапят, да унижават другите със сарказъм и язвителни забележки, защото каквото изпълва сърцето това говори езика. Понякога то изглеждаше като невинна клюка; друг път като присъда, но в повечето случай това бяха явни лъжи, убиващи другите. „
„Портмонето и беше нейната стабилност. То пазеше любимата и чекова книжка. Тя беше родена в охолство и докато имаше пари в банковата си сметка се чувстваше в безопасност. Тя обгради себе си с материални придобивки – сами по себе си те не бяха зло, но взети заедно те бяха обожавани и боготворени ... . Вместо Него.”
„Бастуна си използваше вместо пръст, пръст, който насочваше обвинително към собствените си грехове, които виждаше в другите. То се превърна в една чудесна за нея упора – това нейно прекомерно суперего – до толкова, че когато откриваше нещо лошо в собствения си живот, тя много бързо намираше лошите неща и в живота на ближните си.”
„Обувките и покриваха най-печалното нещо в нея – нозете и. Ах, тези нещастни, уморени нозе ... Тя прекара целия си живот лутайки безцелно, без посока, без да има кого да следва, без да има къде да отиде. Всеки ден за нея означаваше нови 24 часа без надежда.”
Жената сваля голямата увиснала торба от рамото си и посочва към нея. „Това беше нейният товар. Грехът, който носеше и я дърпаше надолу. Той ставаше все по-тежък с всяка изминала година . Тя тъпчеше греховете в сака си с надеждата, че никои няма да забележи това, което беше толкова очевидно. Живота и се беше превърнал в гротескно съществуване поради тежкият товар, а греховете бяха опорочили красавицата, която тя трябваше да бъде.”
„Накрая – сърцето и – една съсухрена сянка на това, което създателят и беше дал”. Жената бръква в пазвата си и и изважда едно малко, каменно сърце и го държи между двата си пръста. „То беше закоравяло, неумолимо и непростително. Недопускаше любов до себе си … не даряваше любов никому … пазено от натрапници чрез главата и, устата и, портмонето и бастуна и”.
Докато един ден тази жена срещна няколко стари приятели, които водеха свят живот. Те и предложиха живата вода и тъй като тя неможеше повече да понася жаждата си … отпи от нея. Само една глътка, защото все още не беше готова да пие. Но вкусът беше толкова сладък и засили жаждата и. Тя взе от водата и пи, пи… и живата вода я изпълни и удовлетвори от главата до петите.”
Лицето на жената грейва при спомена за живата вода и за новия живот, който е приела. Малко по малко тя започва да сваля ненужните дрипи, част от облеклото и, които някога са я обвивали.
„Шалът беше премахнат и знанието и знанието и използвано за Негова слава. Неговите мисли станаха и нейни мисли и тя се предаде напълно на духа.” Жената развързва шала и го пуска на пода.
„Косата, някога побеляла от грижи, сега беше нова, тъй като Неговата радост стана нейна”. Жената прокарва пръсти през нея.
„Устата, която беше унищожила мнозина, сега започна да ги привдига, да пее псалми и химни, и духовни песни … Да търси начин да лекува и омекотява раните, нявга нанесени.
„Портмонето се превърна в инструмент, в нещо такова каквото е ножицата за меча. То носеше огромна сила. Парите и се използваха за развитието на Неговото Царство, а не за просперитета на нейното.” , казва жената вдигайки портмонето си, за да го видят всички.
„Тя нямаше повече нужда от бастуна си, тъй като желанието и да съди другите се изпари в светлината на Неговата благост. Тя го даде на други, за да се подпират в житейския си път, а тя вървеше до тях и носеше товара им.”
„АААААААА … .” , засмива се жената поклащайки глава, „ а нозете и …първо те започнаха да вървят, после да тичат, да бягат, да подскачат и да танцуват от радост, тъй като най-накрая тя имаше причина да живее. Господар а следва. Един път, който Той беше приготвил специално само за нея. Такава радост тя никога не беше изпитвала преди.”
„Той взе товара на греха и” , казва жената, а гласът и става по-силен и по-млад. Тялото и се изправя докато тя оставя всичките си притежания на кръста.
„Каменното и сърце беше трансформирано в едно живо, деятелно сърце.” С треперещи ръце тя издигна нагоре малкото, каменно сърце и получава едно голямо биещо … „
„Сърце чисто сътвори Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене” (Псалом 51:10)
Думите и са благи, умоляващи и благодарни… това е свят момент за аудиторията в залата. Молитвата на Давид отеква във всеки един от нас.
Едно чисто сърце, истинският дух, в мен.
„Благодаря ви, че изслушахте моята история.”, казва жената накрая докато разкопчава палтото си. Гласът и е тих и нежен. „Виждате ли … аз съм пеперудата!” Тя сваля палтото си разкривайки две многоцветни криле. С разперени криле, актрисата напуска сцената – новородена – танцуваща, подскачаща, носеща се ефирно във въздуха … оставяйки зад себе си ненужни одежди … подканвайки всеки един от нас да направи същото.
НОВ ЖИВОТ - ЗА СТАР. ТОВА Е, КОЕТО ИСУС ПРЕДЛАГА.
ТОПЛИ СЪРЦА – ЗА СТУДЕНИ. Той иска само едно – да Му позволим да ни научи.
Когато предадох живота си на Исус и на неговото учение, аз научих цената на Божията дисциплина. Само тогава когато искаме да се освободим от нашата долна природа, можем да познаем красотата на новия живот, който Христос ни предлага.Така че не се страхувай да оставиш старите навици и старите дрехи.
ЗАПОМНИ –ИСУС ДОЙДЕ ДА НАПРАВИ ВСИЧКО НОВО!!!
Чуй го и му се покори. Приеми неговата дисциплина, и след това … бъди готов да ПОЛЕТИШ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар