Един милионер при св. Петър...

Един милионер разполагал с фабрики, кантори, работилници, поради което имал възможност да дава работа на мнозина. Който се осмелявал да му поиска някаква помощ, той веднага му отговарял: Мога да ти дам някаква работа, да свършиш нещо, но пари без труд не давам. Който иска да яде, трябва да работи. Така посрещал той всички хора, които се обръщали към него за помощ. Един ден, като отивал на работа, последвала го една бедна вдовица, с молба да и даде някаква помощ.

- Не давам пари напразно. Работи нещо, да си изкараш прехраната.

- Болна, немощна жена съм. Имам и малки деца у дома, няма на кого да ги оставя.

Най-после, отегчен от нея, той и подхвърлил един долар и казал:

- Вземи тези пари и ме освободи!

Дошъл краят на неговия живот. Той заминал за другия свят и се явил при св. Петър с надежда, че ще бъде приет в рая...


- Не бързай! - му казал св. Петър. - Къде отиваш?

- В рая.

- Какви добрини си направил?

- Цял живот подкрепях бедните.
- Как?

- Давах им работа, да работят и да се прехранват.

- Но ти се ползваше от техния труд - спокойно възразил св. Петър. - Посочи ми едно добро дело, срещу което не си получил нищо.

Милионерът мислил много и най-после си спомнил, че някога бедна вдовица му искала помощ и като му дотегнала, той и подхвърлил един долар, срещу което не получил нищо от нея.

- Виж, този случай е особен, ще го разкажа на Господа и ще чакам отговор — казал св. Петър.

Като се върнал при милионера, св. Петър предал думите на Господа: Дайте на милионера два долара за доброто, което направил на вдовицата, и го изпратете на земята, там да научи уроците на живота.