петък, 15 октомври 2010 г.

Мисли в оптимизъм


ОПТИМИЗЪМ



Говори за щастие. Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.

Пътищата не са само неравни и стръмни.

Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това!

Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.

Говори за вяра. На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.

Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го. Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.

Говори за здраве.

Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно.

Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.

Кажи, че си добре и че всичко ти е наред.

Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.


/ автор: Ела Уилър Уилкокс /

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Мъдрости от ежедневието

Много е важно да не се откажеш, да направиш това което смяташ за твърде лесно.

Когато направиш нещо малко и то работи, ти се чувстваш успял.

Можеш да обичаш, само когато има кого.

Нищо не можем да направим от себе си, дори и да искаме.

Не гледай другите, обърни се към себе си. Промяната на обществото започва от нас. От теб лично, започва промяната на целия свят. Помисли си, ако направиш нещо велико, как това би променило света

Когато сме избрали Бог , Той ни помага в живота. Това, е което Той прави когато сме го избрали. Когато го отхвърляме ставаме като обрулени листа от дървото на живота, които падат надолу и гният и изгарят.

Бог ни дава право на избор, но режисира последствията му когато сме избрали Него. Ако отхвърлим Бог, Бог оставя друг да режисира живота и събитията в него за нас, а също и края и след това. Ако има нещо за което бих се страхувал от Бог, то е ако Той престане да режисира живота ми
Ние имаме само два избора: да мислим и подражаваме като Бог или да Го отхвърлим и да живеем по свой начин в който се намесва врага и изпива жизнената ни сила.

Истината е, че Бог предлага повече от знание и яснота. Когато човек се отдалечава от Бог получава знание за някои неща, но не и удовлетворение. Това е което винаги се предлага и дава от сатана без дори да го усещаме, че е от него.

Бог дава Живот и Любов, а знанието когато сме готови, затова е и писано в Библията че знанието възгордява и отдалечава от Бог

Удоволствието е взаимно! Само не се престаравай :) :) Не е нужно да разбираме и знаем всичко, в противен случай, какво би станало с привлекателността на загадката на живота. Понакога престараването е като да тичаме със всички сили в собствения ни житейски път а пък като имаме в предвид че пътя ни е безкраен, най-много прекалено бързо да приключим със земния ни преход по него, и така да пропуснем всички прекрасни и отредени ни неща ако не бързахме чак толкова. Живота ни е приключение докато търсим отговорите на неизвестните в него. Просто трябва да сме по-усърдни от мнозинството но не прекалено... По друг начин казано: Ако през повечето време гледаме през телескоп , ще пропуснем да видим и разберем малките неща които изграждат и са в основата на живота ни. Ако през повечето време гледаме през микроскоп - ще пропуснем това да имаме мечти и никога не бихме полетели към звездите. Ние сме си направили и двете а Бог ни е дал очи за да виждаме и малкото и голямото и близкото и далечното. А може би и да се замислим, дали няма нещо по голямо от нас и нашия свят, което ни наблюдава през микроскоп, и дали няма нещо по малко от нас което ни търси с телескоп...

Ако живееш мъдро и разумно не си ли повече от човека който говори мъдри и разумни думи?

Основния закон на овчедушието е, че когато всеки си трае и се скатава, с течение на времето всички се оказват под ножа.

Най-често ни се случват онези мечти, които ни се струват най-нереални.

Най-големите ни благословения се състоят, не в нещата които получаваме, а в Любовта и нещата, които даваме.

Някои хора не се нуждаят от прошка, а от разбиране.

Трябва да вярваш в себе си, иначе и другите няма да вярват в Теб.

Съвест ли имаш или не понасяш някой да не те харесва?

Всеки е нечия звезда, но не всяка звезда го знае. Затова има толкова тъжни звезди, но като че ли техните лъчи са най-ярки.

Не позволявай търсенето ти на познания, постижения и власт да се превърнат в твоя вавилонска кула.

Знанието идва от отговорите, но разбирането на знанието носи истинска мъдрост. Тези хора, които не разбират разликата причиняват много разрушения и смърт.

Всичко което си заслужава е трудно.

Правилният човек е способен на всичко, за което е правилен.

Не играй по чужда свирка! Играй своята игра!

Някои виждат нещата каквито са и питат, „Защо”? Аз ги виждам каквито не са и казвам: „Защо НЕ”!

сряда, 4 август 2010 г.

Мъдри мисли




  • Единственото по-хубаво нещо от любовта, това е вечната любов!
  • Истинската скромност е това да застанем на прага къщичката на нашите знания и възможности и да осъзнаем че навън има цяла вселена.
  • Най-красивата връзка, която съществува на света е приятелството, защото без приятелство дори брака е невъзможен.
  • Най-скъпият подарък е споделеното време, единственото по-скъпо нещо е споделеният живот.
  • Никога не се притеснявайте да започнете нещо с което не сте се занимавали преди, помнете че ноевият ковчег беше построен от аматьори, а професионалистите изградиха Титаник.
  • Понякога ни се струва, че справедливостта е по-ценна от истината, но тя е невъзможна без нея.
  • Силата на любовта не се изразява в големината и броят на думите, които се изричат, а във твърдостта на принципите, които ще докажат тяхната истинност.
  • Истинският приятел не е онзи, който винаги ви носи усмивка, а този с когото можете да споделите добро и зло, радост и скръб, щастие и нещастие и той винаги ще ви остане верен.
  • Не бързай да обвиняваш някой за това че греши, защото самото обвинение е грешка, която не е нужно да допускаш.
  • Истинското благородство личи не в това колко добре въртиш меча, а в това как обуздаваш езика си.
  • Единствената спечелена война е избегнатата, всички войни срещу кръв и плът са безплодни, а най-силният противник с който си струва да воюваме е нашият егоцентризъм.
  • Свободата е естественият резултат от осъзнаването, възприемането и действието на истината в живота.
  • Истината във своята пълна и абсолютна форма е един от атрибутите на Бог.
  • Дори всичко друго да се провали, докато има доверие, ще има и надежда.

вторник, 8 юни 2010 г.

Искам... Безусловно!


Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш
~ Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
~ Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
~ Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
~ Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
~ Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш,
~ Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
~ Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно!


Публикувано от Хорхе Букай за първи път в предговора към третото издание на "Писма до Клаудия" през 1989г., а в последствие добавено и в книгата "Приказки за размисъл"



Източник: тук

неделя, 4 април 2010 г.

Научих .....


Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -

че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -

че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -

че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -

че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -

че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.



Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.

неделя, 31 януари 2010 г.

Големите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, а малките умове - обсъждат хора! - неизвестен автор

събота, 9 януари 2010 г.

Цитати от Хенри Форд


Ако мислите, че можете или мислите, че не можете – и в двата случая сте прав.

Препятствията са онези плашещи неща, които виждаш, когато отклониш поглед от целта.

Ако в теб има ентусиазъм, ти можеш да постигнеш всичко, което искаш.

Не мисли, че има грешка; мисли, как да я поправиш.

Аз никога не стоя прав, когато имам възможност да седя, и никога не седя, когато имам възможност да лежа.

Хората често капитулират ако претърпят катастрофа.

Моят тайна на успеха се заключава в умението да разбирам гледната точка на другите.

Вие можете да получите “Форд-Т” във всеки цвят, при условие, че този цвят е черен.

Само два стимула карат хората да работят: жаждата за пари и страхът да не ги загубят.

Добрият приятел е този, който може да ви накара да проявите най-доброто, заключено във вашата душа.

Идеалист – това е този, който помага на другите да забогатеят.

Всички коли Форд са съвършенно еднакви, но не съществуват двама съвършенно еднакви човека.

Всеки нов живот – това е нещо ново под слънцето; никога по-рано не е имало точно това и никога в бъдеще няма да има. Младият човек е длъжен така да гледа на себе си – той е длъжен да иска тази единствена искра на своята индивидуалност, която го отличава от другите хора, и да я развива с всички сили. Обществото и училището могат да опитат да потушат тази искра, те искат всичко да е под един знаменател, а аз казвам: не позволявайте искрата да изгасне – тя е вашето единствено основание за това, вие да играете важна роля.

Мисли за бъдещето – постоянното размишление за това, как да направиш повече, поражда такова състояние на ума, при което не може да се каже, че има нещо невъзможно.

Когато не мога да управлявам събитията, аз ги оставям сами да се управляват.

Идеалист – това е човек, който помага другите хора да процъфтяват.

Сами по себе си идеите са ценности, но всяка идея, в края на краищата, си остава само идея. Задачата е в това да я реализираш на практика.

Не се бойте от бъдещето и не се отнасяйте почтително към миналото. Който се бои от бъдещето, т.е. от нещастията, той сам ограничава своя кръг на дейност. Нещастията дават само повод да започнеш отново и по-умно. Честите нещастия не са позорни; позорен е страхът пред тях. Миналото е полезно само в това отношение, че ни указва пътя и средствата за развитие.

Който наистина работи, не се нуждае от титли. Работата му се явява достатъчна чест за него.

ЕЗОПОВИ БАСНИ

ВЪЛКЪТ И ЩЪРКЕЛЪТ

На един вълк се забола кост в гърлото и търсил кой да го изцери. Срещнал един щъркел и го помолил да му извади кокала срещу заплата. Щъркелът въврял главата си в гърлото на вълка, извадил кокала и поискал да му се плати обещаното. Вълкът се засмял и, като заострил зъбите си, казал: „Стига ти, че успя да извадиш главата си здрава и читава из моята уста.”


МРАВКАТА И ГЪЛЪБЪТ

Една жадна мравка, като дошла до една вода, била завлечена от водата и щяла да се удави. Един гълъб, като видял това, откъснал от едно дърво едно клонче, хвърлил го във водата. Мравката се качила на клончето и се спасила. Еднаж един ловец нагласил своя лък и тръгнал на лов за гълъби. Тъкмо щял да стрелне гълъба, мравката го видяла и ухапала ловеца за крака. Ловецът трепнал и не можал да улучи гълъба.


СЪРНАТА И ЛОЗАТА

Една сърна, като бягала от ловците, скрила се в една лоза. Ловците я отминали малко, а сърната помислила, че е спасена вече и почнала да яде от листата на лозата. Ловците чули шумоленето на листата и се върнали, като вярвали с право, че ще има някое животно, скрито зад шумата. И те убили сърната.


ВЪЛКЪТ И ЯГНЕТО

Един вълк видял едно ягне, което си пиело вода от реката и поискал да го изяде под един благовиден предлог. Вълкът, макар и да бил на гораната страна, обвинил ягнето, че мъти водата и не го оставя да пие. Ягнето отговорило, че то си пие само с устните и полека и че не може да му мъти водата, тъй като то стои на долната страна. Вълкът, като не успял с това обвинение, казал: „Ами лани защо обиди баща ми?” Ягнето отговорило, че тогава то още не било родено. „Колкото право и да се оправдаваш, аз пак ще те изям.”


КОТКАТА И МИШКИТЕ

В една къща имало много мишки. Като подушила това една котка, дошла там и почнала да ги яде една по една. А мишките, понеже били улавяни безспирно, изпокрили се в дъното на дупките си. Тогава котката, като не могла вече да ги хваща, решила да ги измъква с хитрост. Качила се на един клин и като увиснала с главата надолу, престорила се на мъртва. А една от мишките, като я видяла, показала си муцунката из дупката и казала: „Не, миличка, не ще да се доближим да теб, даже и да си торба.”


СЕЛЯНИНЪТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ

Един селянин, като видял, че ще умира скоро, поискал да даде един добър урок по земеделие на синовете си и ги повикал при себе си. „Деца мои, казал им той, аз скоро ще умра. Скрих имането си в лозето. Там дирете и ще го намерите.” И те, като вярвали, че наистина е заровено някое имане в лозето, след смъртта на баща си, разровили всичката земя на лозето и пак никъде не намерили нищо. Но лозето, изкопано тъй добре, дало десет пъти повече грозде.


ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ И МЕЧКАТА

Двама приятели пътували заедно. Като ги срещнала една мечка, един от тях веднага скочил върху едно дърво и се скрил там, а другият току да бъде хванат от звяра, тръшнал се наземи и се престорил на умрял, като сдържал дишането си. Казват, това животно не закачало умрелите. Мечката доближила до него муцуната си, подушила навсякъде и после си отишла. Другият слезнал от дървото и попитал приятеля си, какво му е пошепнала на ухото мечката. А той отговорил: „Отсега нататък да не пътувам никога с приятели, които ме оставят в опасност.”


КОСТЕНУРКАТА И ЗАЯКЪТ

Костенурката и заякът се препирали кой е по-бърз. Един ден те се уговорили и определили място за надтичване. Заякът, безгрижен поради своята природна бързина, легнал на пътя и заспал. Костенурката, която съзнавала своята бавност, не се спряла никъде и така надминала заяка, който спал, и получила награда за победата.


СЛАВЕЯТ И ОРЕЛЪТ

Един славей кацнал на един висок дъб и запял. Видял го един гладен орел, литнал въз него и го уловил. Славеят вече на умиране, молил орела да го пусне, като казал, че той не бил толкова голям, за да напълни стомаха на един орел. Орелът, ако е гладен, можел да напада по-големи птици. Тогава орелът отговорил: „Не съм луд да изтърва готовата храна от устата си, за да гоня това, което още не се знае къде е.”


ЛИСИЦАТА С ОТКЪСНАТАТА ОПАШКА

Една лисица, на която опашката била отсечена от един капан, мислила, че животът е непоносим с такъв позор. Затова решила да накара и другите лисици да си загубят опашките, за да не личи нейният недъг, щом това е общо нещастие. И като събрала всички лисици, съветвала ги да си отсекат опашките. Те не само че ги били загрозявали, ами били и непотребен товар върху тях. Тогава една от лисиците възразила: „Слушай ти, ако това не би било само за твоя полза, ти не би ни съветвала така.”

четвъртък, 7 януари 2010 г.

Мисли за живота


Просветлението е най-голямото разочарование за твоето его.


Давай, без да очакваш отплата, и поддържай процеса, когато тя дойде при теб. Приеми, когато някой иска да ти даде.


Всяко „против" може да бъде формулирано така, че да се превърне в „за". Вместо да бъдеш против бедността, бъди за благоденствието. Вместо да се включваш във войната срещу наркотиците, допринасяй за чистота на младежта.

Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО...