неделя, 30 октомври 2011 г.

Мисли на Антон Павлович Чехов


(1860-1904) руски писател и драматург

В човека трябва всичко да е прекрасно: и лицето, и дрехата, и душата, и мисълта.
Ако в първо действие на стената е окачена пушка, то в последното действие тя непременно ще гръмне.
Никога не обичаш така близките си, както във времето, когато рискуваш да ги загубиш...

Наука – най-важното, най-прекрасното и нужното в живота на човек, тя винаги е била и ще бъде висше проявление на любовта, тогава когато един човек побеждава природа и себе си.
Университета развива всички способности, в това число и глупост.
Всичко знаят и разбират само глупаците и шарлатаните.
Изкуството дава крила и пренася далеч далеч.
Дори да те боли е приятно, когато знаеш, че има хора, които чакат твоето озравяване като празник.
Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш в това, което говорят и пишат, а сам наблюдавай и вниквай.
…Равнодушие – това е паралич на душата, преждевременна смърт.
Смисълът на живота е само в едно – в борбата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар