— О, вие, мои поданици, — обърнал се към тях царят. — Аз имам за вас много трудна задача и бих искал да зная кой ще я реши. Той повел присъстващите към врата с огромен катинар. Толкова голям катинар още никой не бил виждал дотогава...
— Това е най-големият и тежък катинар в моето царство. Кой от вас ще успее да го отвори? — попитал царят.
Някои от придворните само гледали и клатили отрицателно с глава. Други, които се смятали за мъдри, започнали да разглеждат катинара. Скоро обаче признали, че няма да могат да го отворят.
Щом мъдрите не успели, на другите придворни не им оставало нищо друго освен и те да признаят, че задачата е прекалено трудна и е непосилна за тях
. Само един везир не казал нищо. Приближил се до катинара. Започнал внимателно да го разглежда и опипва. След това се опитал по различни начини да го помръдне. Най-накрая рязко го дръпнал. О, чудо, катинарът се отворил! Той просто не бил защракнат докрай
. Човек трябвало само да се опита да разбере каква е работата и да действа смело.
Тогава царят обявил:
— Ти ще получиш мястото, защото разчиташ не само на онова, което виждаш и чуваш, но и на собствените си сили и не се страхуваш да опиташ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар