Ръката

Уводната статия във вестника в Деня на благодарността разказваше за една учителка, която накарала своите първокласници да нарисуват нещо, за което са благодарни. Смятала, че тъй като децата идвали от бедни райони, всъщност можели да бъдат благодарни за много малко неща.

Предполагала, че повечето от тях ще нарисуват пълнени пуйки или маси с храна. Учителката била изумена от рисунката, която й подал Дъглас — една несръчно, по детски нарисувана ръка...

Чия била тази ръка? Класът бил очарован от абстрактната рисунка.

— Сигурно това е ръката на Бога, който ни дава храна — казало едно от децата.

— На някой фермер е — обадило се друго, — защото той отглежда пуйките.

Най-накрая, когато другите ученици били заети с работа, учителката отишла при Дъглас и го попитала чия е ръката.

— Това е вашата ръка, госпожо — отронил той.

Тя си спомнила, че често когато се връщали от междучасие, тя била хващала Дъглас, едно мръсно и нещастно дете, за ръката. Тя правела това и с другите деца. Но за Дъглас то означавало много. Може би това е смисълът на този ден — да благодарим не за материалните неща, които ни се дават, а за възможността по някакъв, макар и незначителен начин, да дадем на другите.

Неизвестен източник - Пилешка супа за душата