неделя, 13 ноември 2011 г.

Мисли на Антъни Хопкинс


(Sir Philip Anthony Hopkins) (1937)
английски актьор

Нямам хора около мен, които да ме следват - например бодигарди. Не знам как хората живеят по този начин. Може би младите филмови звезди трябва да живеят по този начин, не знам. Изглежда малко лудо за мен. Не смятам, че имаш нужда от всичкото това нещо.
Не знам какво представлява актьорската игра, но й се наслаждавам...

Аз имам наказателен режим на тренировка. Всеки ден тичам по 3 минути на пътеката, после лягам, изпивам чаша водка и изпушвам по цигара.
Имам двойно гражданство, просто така се е случило, че живея в Америка.
Не изпитвам интерес към Шекспир и всичките тези английски безсмислици...просто исках да стана известен, а всичко останало е глупост.
Знам, че изкуствата са важни. Не го отричам, но не мога да свържа себе си с всичкото това празнословие, което ги съпътства.
Обичам хубавият живот твърде много. Не съм добър в това да излизам на сцената всяка вечер.
Обичам живота, защото какво повече от него има?
Никога не взимам разумни решения.
Смятам, че всички тези актьори от това поколение - като Богарт, например - са били страхотни актьори. Те не са играли. Те просто са дошли и са го направили и образите са били прекрасни.
Преди години работих с Лорънс Оливие. Той беше страхотен наставник.
Работих със Стивън Спилбърг по филма "e;Амистад"e;. Той изглеждаше толкова сигурен в себе си, че ме оставяше да върша разни неща.
Бих искал да се върна обратно в Уелс. Обсебен съм от детството си и поне по три пъти на седмица мечтая да се върна там.
Винаги ми разпределят ролите в тези странни образи...това не съм аз, наистина.
Аз съм най-бавният шофьор в целият свят.
Имам страхотно чувство за хумор.
Нямам нужда да доказвам пред себе си, че мога да играя Шекспир. Вече съм го правил.
Беше предизвикателство да работя с Оливър Стоун.
Мога да играя чудовища добре. Аз разбирам чудовищата. Разбирам лудите.
Всеки път, когато се опитам да се оттегля или дори се помисля за оттегляне от актьорството, моят агент идва със сценарии.
О, да - аз съм актьор, така че наизустявам репликите си, появявам се и го правя. Не го мисля много.
Ричард Бъртън е дошъл от същият град като мен, така че реших, че ще следвам носа и късмета си. Мисля, че съм бил много голям щастливец.
Ние умираме от премисляне. Бавно се убиваме чрез мислене за всичко. Мисли. Мисли. Мисли. Никога не можеш да имаш доверие на човешкият ум така или иначе. Той е смъртоносен капан.
Е, всички харесват филмите, когато са малки хлапета.
Защо да обичаш ако боли толкова много от загубата? Вече нямам отговори - само животът, който съм живял. Болката сега е вече част от щастието тогава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар